Жан-Пиер Баблон, Тиери Бажу, Клер Констанс, Ален Пужту, Ксавие Салмон
Дворец Версай (18)

Салон на Аполон

Проектът на Льо Во, осъществен след смъртта му през 1670 г., предвиждал превръщането на този салон в център на иконографския замисъл за Големия апартамент на краля; това помещение, посветено на бога на слънцето, било неговата парадна стая. Със специално подбрания мрамор, салонът притежавал най-богатата украса в целия апартамент. Декорирането на тавана било поверено на Шарл дьо Ла Фос: в центъра — Аполон в своята колесница, придружаван от Сезоните; на сводовете отстрани — четири пана илюстрират героизма и мъдростта на античните герои; в ъглите — Четирите континента.

След изграждането на Салона на войната апартаментът на краля претърпял промяна, леглото било пренесено в съседния Салон на Меркурий и тогава Салонът на Аполон станал Тронна зала (на корниза в дъното още се виждат приспособленията за прикрепване на балдахина); тук протичали обикновените аудиенции, а за помпозните приеми на чуждестранните пратеници инсталирали трона в Галерията с огледалата. Балните увеселения по време на „вечерите в апартамента“ били устройвани в Салона на Аполон и кралят, самият той запален по танците в младежките си години, се наслаждавал от стъпалата на трона. Пищността на украсата, както и на мебелировката, нямала равна на себе си — лятната и зимната декорация на стените била най-разкошната в двореца, допълвана с шедьоври на живописта от кралските колекции. Над камината се намирал портретът на Луи XIV, рисуван от Ясент Риго (сега изложен в Лувъра и заместен с копие), а през XVIII век симетрично на него, на противоположната стена, бил поставян достолепният лик на властващия суверен. Днес там е портретът на Луи XVI, дело на Кале. АП^[1].

Вътрешен апартамент на краля

Разположен е на първия етаж, с изглед на юг към Мраморния двор и към Кралския двор. По времето на Луи XIV апартаментът представлявал низ от помещения, в които се съхранявали някои от най-прекрасните произведения в кралските колекции. Монархът канел тук единствено членовете на семейството си и неколцина привилегировани, които споделяли страстта му към красивите вещи и най-редките любопитни предмети. При Луи XV ансамбълът добил друго предназначение.

След 1738 г. монархът преобразил кабинетите в апартамент за обитаване, предлагащ повече комфорт и домашен уют. Нова спалня била обзаведена на мястото на предишната Билярдна зала (или Кабинет на кучетата) на Краля Слънце и Луи XV решил да спи в нея, като запазил голямата официална стая само за церемониите на утринното ставане и лягането вечер (виж „Ден на краля“). Кабинетът с астрономическия часовник, образуван от сливането на две помещения, понякога вечер служел като Салон за игри. Ъгловият кабинет бил превърнат в работна стая на суверена. Задният кабинет, заменил след 1754 г. Овалния салон, му давал възможност да се уединява, за да преглежда на спокойствие докладите, които му изпращали тайните агенти от чужбина, и да систематизира писмените си заповеди.

Днес, с хомогенната си декорация, всичките стаи са забележителни образци на стила „Луи XV“. В дървените ламперии, щедро резбовани от Верберкт, изображения на деца, маски, растителни и флорални мотиви се преплитат в богати асиметрични композиции, характерни за френското рококо.

През 1769 г. към Вътрешния апартамент били добавени нови помещения — Кабинетът със златните съдове, където Луи XV излагал драгоценните изделия, Салонът за игри, който Луи XVI трансформирал през 1774 г. в библиотека, трапезарията, придадена към „новите зали“, и трапезарията на сеньорите, преобразена по-късно в Салон за игри на Луи XVI. Именно в новата спалня Луи XV издъхнал на 10 май 1774 г. КС^[2].

Апартаменти.

Виж „Големи апартаменти“ и „Малки апартаменти“.

Архитектура — мярка и разточителство

Обичайно е да се противопоставя класицистичната строгост, определяна като френска, на фантазията на барока, белег за италианското влияние. В този смисъл Версай, какъвто е бил при Стария режим и какъвто е сега, обединява двата подхода в неволен синтез. Най-напред решението да се съчетаят „картоненият замък“ по френски маниер и „обвивката“ по италиански модел на Льо Во, после и крилата на Ардуен-Мансар, било възприето като странност, контрастираща със стила на разширенията (виж „Етапи на изграждане“). Освен това дворецът няма почти нищо общо с теоретичната логика на първоначалните проекти, по отношение и на сградата, и на градините и тяхното оформяне, нарушавана от непрестанни преобразувания — накърнена била целостта на Цикъла на планетите в Големия апартамент на краля, Параклисът бил преустройван пет пъти и т.н. В крайна сметка става ясно, че вкусът на младия Луи XIV, далеч от строгост и изчистеност, е клонял към великолепието на куполите, многоцветните мрамори, скулптираните тавани. В сравнение с някогашната пищност, днес дворецът наподобява празно ковчеже; човек трябва да си представи този разкошен и бляскав живот, който бегло пробягва в огледалата на Галерията или в басейните в парка, празненствата, палавата игра на водоскоците, светлината на свещите, пъстрите тоалети на придворните и прислугата, както и условностите на етикета (виж „Етикет и живот на Двора“). ТБ.

Мадам Дю Бари

Жан Бекю (1743–1793) става графиня след брака си с Гийом дю Бари на 1 септември 1768 г. Представена е на Двора на 22 април 1769 г. Тя е последната метреса на Луи XV. Кралят последователно загубва мадам Дьо Помпадур (1764), дофина (1765) и кралица Мария Лешчинска (1768) и вече шейсетгодишен се увлякъл по младата жена. Отстъпил й съществена част от своите Малки апартаменти на втория етаж (състоящи се от дузина помещения, сред които трапезария, Зала за бюфети, библиотека, Голям кабинет, спалня…), разположени над неговия Вътрешен апартамент. Там тя се настанила едва през декември 1770 г., когато била завършена работата по позлатяването на някои от дървените ламперии.

Мебелите във версайското й жилище, при които се откроява името на Льольо, свидетелстват едновременно за пиетет към лукса и за стил вече „Луи XVI“. След кончината на Луи XV всичко било пренесено в малкия замък Лувсиен, построен в края на XVII век, който през юли 1769 г. графинята получила за ползване и съответно преустроила.

„Крал, който скучае, на когото се говори само за неприятности в държавните дела, който е увлечен по красива млада жена, има очи единствено за нея и за онова, което му е предоставено, за да се възползва, е за ожалване.“

херцог дьо Кроа, 1771 г.

През есента на 1770 г. поръчала на архитекта неокласицист Льоду да проектира павилион в близост до замъка.

Вкусът към изтънчените и скъпи вещи отвел мадам Дю Бари при търговеца Симон Филип Поарие, който й осигурил — за Големия кабинет и спалнята на апартамента й в двореца Версай — два уникални скрина, дело на Мартен Карлен: единият е украсен с пет картини върху порцелан от Севър, рисувани по творби на Никола Ланкре, Жан-Батист Патер и Карл ван Ло (съхраняван в Лувъра). КС.