Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’ABCdaire du château de Versailles, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Сканиране, Корекция, Форматиране
analda(2021)

Издание:

Автор: Жан-Пиер Баблон; Тиери Бажу; Клер Констанс; Ален Пужту; Ксавие Салмон

Заглавие: Дворец Версай

Преводач: Елена Константинова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Унискорп“

Година на издаване: 2003

Тип: Научнопопулярен текст

Националност: френска

Печатница: „Унискорп“ ООД

Редактор: Теменужка Петрова

ISBN: 954-8456-61-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15267

История

  1. —Добавяне

A. Стилът „Луи XIV“

Луи XIV си поставя целта да омае Рим — светая светих на изкуствата, да съперничи с творенията на античността в стремежа си да възвеличи ценностите на модерните времена, насърчавани в различните кралски академии, създадени, за да изпълнят волята на краля. Във Версай той зорко бди за най-дребния детайл. Тъкмо тук хармонично се вмества и подрежда всичко значимо, възникнало в Париж и провинцията. Градинските фасади, плод на търсенията за фасадите на новия Лувър, дават тон на франция и на Европа. Льо Во, Льо Брьон, Льо Нотър, после и Мансар са авторите на първообраза, който намира израз не само в областта на архитектурата, но и в декоративната живопис, градинското изкуство, както и в творчеството на големите скулптори, имали щастието да се изявят и в интериора, и в екстериора. В началния етап все още се долавят изкушенията на италианския барок — първите боскети, Менажерията, порцелановия Трианон, с непрестанното позоваване на митологичните алегории. По-късно следва по-премерено, по-благозвучно, по-национално изражение на стила „Луи XIV“. Най-красноречивата демонстрация е вплитането на „френския“ ордер в капителите на Галерията с огледалата, украсени с лилията и галския петел. Безпогрешен знак е начинът за представяне на съвременните събития, при който суверенът се явява в действителния си лик, освободен от предшестващата алюзионна образност на Аполон, Херкулес, Цезар или Александър. Величавият кралски стил е роден от неговата воля и от дарбата на бележитите творци, които привлича. Гоблените, медалите, запечатали историята на владетеля, също се вливат в общия хор. Бисер на новия творчески подход е мраморният Трианон, където се развихря изумителна свобода на замисъла. Повече от всяка друга конструкция той отразява вкуса и личните идеи на Луи XIV, копнеещ да се отдаде на свои си удоволствия в този дворец на цветята.

При неговото управление в украсата на интериора се появяват първите кълнове на едно ново изкуство — в Трианон например строгите и отсечени линии на дървените облицовки се заоблят. Търси се мекота и весело излъчване за стария крал, който желае „детство навсякъде“. Но строежът на Версай се забавя и изцяло е преустановен в последните години на Луи XIV, както и през детството и младостта на Луи XV.

Всъщност лабораторията на изкуството в стил рококо е Париж — новите жилища на принцове и данъчни откупчици. Там то се оформя от таланта на скулпторите и резбарите на кралските сгради. Така, вече зряло, разцъфва във Версай (още при първите строителни работи, предприети от Луи XV) и скоро достига върховете на съвършенството, като все пак демонстрира известна сдържаност спрямо парижките дързости.