Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’ABCdaire du château de Versailles, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Елена Константинова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, Корекция, Форматиране
- analda(2021)
Издание:
Автор: Жан-Пиер Баблон; Тиери Бажу; Клер Констанс; Ален Пужту; Ксавие Салмон
Заглавие: Дворец Версай
Преводач: Елена Константинова
Година на превод: 2003
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Унискорп“
Година на издаване: 2003
Тип: Научнопопулярен текст
Националност: френска
Печатница: „Унискорп“ ООД
Редактор: Теменужка Петрова
ISBN: 954-8456-61-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15267
История
- —Добавяне
Салон на Венера
Салонът на Венера притежава най-оригиналната украса в сравнение с останалите помещения в Големия апартамент на краля. Построен е в периода 1677–1680 г., по времето, когато се изграждало водещото към него Стълбище на посланиците. Салонът блести с богата декорация, предназначена да смае посетителя с ефекта на trompe-l’oeil. По стените се редува автентичен с нарисуван мрамор. Йонийските колони край вратите в дъното са от мрамор от Ранс, докато тези встрани са просто рисунка, както и двата внушителни изгледа от двореца помежду им, дело на художника Жак Русо. Срещу прозорците ниша, облицована с мрамор, подслонява статуя на Луи XIV в одежди на античен воин, изваяна от Жан Варен. На противоположната стена между прозорците две фалшиви ниши са побрали фалшиви скулптури на Мелеагър и Аталанта — още едно свидетелство за дарбата на Русо, който в случая играе с външната светлина и придава обем на творенията си. И Рьоне Антоан Уас е пожелал да смути и омае посетителя с плафона си. На сводовете четири картини с рамки от позлатено стуко сякаш са окачени, изпълнени по италианския способ quadri riportati. Рисувани са през 1672 г. и чрез антични епизоди прославят големите събития от периода на властването на Луи XIV (виж „Кралска символика“) — Август, ръководещ цирковите игри напомня за карусела в Тюйлери през 1662 г., Навуходоносор и Семирамида, заповядващи изграждането на висящите градини във Вавилон се асоциира със строителните работи в кралските резиденции, Александър, вземащ Роксана за съпруга отпраща към сватбата на суверена, а Кир II Велики, въоръжаващ войски илюстрира Деволюционната война, водена за наследствените права на кралицата през 1667 г. Тези картини са разположени върху барелефи, рисувани като имитация на позлатен бронз, изобразяващи сцени на митологични отвличания. Голямата централна клетка, където Венера, коронована от Грациите, подчинява на своята власт божествата и силите, създава впечатление за отвор към небето — сякаш таванът е пробит в средата. По италиански маниер това фиктивно пространство се разпростира и в ъглите на сводовете. Амурчета, излизащи от централната клетка, поемат краищата на гирляндите от цветя (които и Венера използва, за да свърже прочутите любовни двойки от античността: Тезей и Ариадна, Язон и Медея, Антоний и Клеопатра, Тит и Береника), като преход към митологичната лазурна шир. По време на „вечерите в апартамента“, когато Дворът бил канен на леки ястия в Салона на Венера, украсата в стил trompe l’oeil, осветена от трептящия пламък на полилеите, без съмнение е изглеждала още по-невероятна. КС.
Жак Верберкт
Жак Верберкт (1704–1771), родом от Антверпен, е осъществил първите си творения във Версай, в Салона на Херкулес, заедно с Антоан Васе през 1729 г. През 1734 г. се е венчал за дъщерята на резбаря декоратор Андре Льо Гупил и е приет в лоното на Обществото за кралските сгради.
Продължителната му дейност във Версай носи белега на престижни изработки по рисунки на Жак-Анж Габриел — негово дело е украсата на Кабинета с астрономическия часовник (1738), на Ъгловия кабинет (1760), на Стаята на дофина, на Големия кабинет и на Стаята на дофината (1747), на Големия ъглов кабинет на мадам Виктоар (1763) и на Павилиона на френската градина в двореца Трианон (1750). Кралската академия го приема като скулптор, но Верберкт така и не става академик. Бронзовият барелеф Света Ана, напътстваща Богородица, създаден за един от страничните олтари на Кралския параклис, е сред малкото му познати скулптурни произведения; не е за пренебрегване фактът, че другите ваятели, работили по тази поръчка, са Бушардон и братята Адам. АП.
Орас Верне
Виж Завземане на стана на Абд ал Кадир.
Версай и Европа
Неизменно имитиран, никога достигнат
Френските принцове първи разнесли сиянието на Версай зад граница. Например, когато анжуйският херцог — внук на Луи XIV, се възкачил на испанския престол, той се заобиколил с френски архитекти и скулптори, вече прославили се в двореца на краля Слънце. По същия начин Елизабет — дъщеря на Луи XV, след като се омъжила за херцога на Парма, поръчала френска мебелировка. Разказите на чуждестранните пратеници (виж „Чуждестранни мисии“) и на пътешествениците (сред които неколцина владетели), колекциите с гравюри спомагали за проникването на версайския модел в архитектурата и в градинското изкуство — това не било просто сляпо подражание, а приспособяване към националния вкус на характерните принципи на тази естетика: обширни пространства, акцентиране върху осовите перспективи, мащабно разгръщане на фасадите. Имитациите се множели, особено през втората половина на XIX в. Създавали се и съвършено точни копия. Най-често обект на заимстване била вътрешната украса, по-специално Стълбището на посланиците, възпроизведено в Париж, в двореца Роз дьо Бони дьо Кастелан (днес разрушен), както и в замъка Олдуей в Пейнтън, Англия (Девън), някогашна собственост на фамилията Сингер. Най-амбициозен в това отношение се оказал Лудвиг II Баварски, който „пренесъл“ в Херенхимзее централния корпус на Версай и разположил в него, освен Стълбище на посланиците, и Галерия с огледалата, по-голяма от оригиналната. АП.
Елизабет Виже-Льобрьон
Днес мадам Виже-Льобрьон (1755–1842) е най-известната от малкото жени, отдали се на изкуството на живописта през втората половина на XVIII век. Тя е дъщеря на портретиста Луи Виже и подобно на него, се стараела да запечата, влагайки огромен усет, чертите на съвременниците си. През 1779 г. (две години след сватбата й с търговеца на картини Жан-Батист Льобрьон) била избрана за портретистка на кралица Мария-Антоанета, чието уважение скоро спечелила и съумяла да пресъздаде всичките й лица: у владетелката откроила пищните одежди, като старателно нарисувала тежко падащия кринолин на портрета, изпратен на императрица Мария Терезия (1778 г., Виена, Художествено-исторически музей); у жената подчертала изяществото и обичта към природата в прочутия портрет „с пристегната в кръста семпла бяла муселинена рокля“ (1783 г., частна колекция); и накрая, у майката увековечила обичта към децата й, като я изобразила в обкръжението на мадам Роаял, на дофина и на херцога на Нормандия (1787 г., Национален музей на двореца Версай). Завидното положение на мадам Виже-Льобрьон в антуража на кралицата й донесло множество поръчки, но и я принудило да емигрира по време на Революцията. След това тя представяла изкуството си в Италия (1789–1793), във Виена (1793–1794) и в Санкт Петербург (1795–1802), където неизменно се радвала на същия успех. През 1802 г. се завърнала във Франция, но продължила да пътешества из Европа (Англия, Холандия, Швейцария) до 1809 г., когато окончателно се установила в Лувсиен, близо до Париж. КС.
Посетители
Наред с бележитите гости, приемани с подобаваща тържественост във Версай, многобройни били случайните и обичайните посетители — от просителите и представителите на придворната свита, до чужденците, минаващи през Париж. Според непотвърдени източници всеки, благородник или не, бил допускан в двореца просто за да го види; изисквало се единствено да носи меч и шапка — атрибути, които можели да се заемат при оградата. Няколко хиляди вероятно били хората, призовавани редовно във Версай: придворни, отговарящи за сигурността военни, правителствени чиновници, прислуга или доставчици. Несъмнено подобно множество създавало не малко проблеми и кражбите съвсем не били рядко явление.
След рухването на Стария режим дворецът е превърнат в музей. По времето на Луи Филип отиването във Версай се възприемало като проява на добрия тон, начин да се спечели благоволението на суверена, но широката публика изобщо не се тълпяла. В края на XIX век уредникът на музея Пиер дьо Нолак признал, че е успял да извърши значителни преобразувания и реставрационни работи, благодарение на относителното безразличие на общественото мнение. Все пак сградата винаги е била в полезрението на влиятелните личности от висшите среди, като място за най-обикновена визита, или пък за приеми, устройвани в тяхна чест — този обичай, зародил се в епохата на Луи XIV, съществува и днес.