Жан-Пиер Баблон, Тиери Бажу, Клер Констанс, Ален Пужту, Ксавие Салмон
Дворец Версай (40)

Зала за коронацията

Империята в служба на Юлската монархия

На мястото на тази просторна зала в периода 1676–1682 г. се намирал дворцовият параклис; след преместването му там, където по-късно бил изграден Салонът на Херкулес, помещението се превърнало в Зала на охраната. Луи Филип легитимирал в известен смисъл имперската диктатура и използвал това пространство, за да разположи, търсейки символно внушение, три от най-мащабните исторически платна в новия си музей: Коронясването на императора и императрицата (наричано Коронацията, откъдето е и наименованието на залата), сътворено от Давид през 1805–1808 г.; Клетвата на армията по време на раздаването на орлите, завършено през 1810 г. (според замисъла на художника други две картини, изобразяващи церемониите по възкачването на трона, трябвало да допълнят този ансамбъл, но те така и не били създадени); и накрая, Битката при Абукир на Гро (1806) — пламенна сцена, с която, чрез зараждащ се ориентализъм, творецът проправил нови пътища за живописта. На тавана е изписана Алегория на Осемнайсети брюмер, дело на Кале, който останал верен на алегоричния жанр в периода на Консулството, после и на Империята, въпреки дълбоко неприязненото отношение на Наполеон към подобно интерпретиране на историята. Голямото му платно, представено на Салона от 1801 г., било значително променено като формат, за да се впише в украсата на стаята, включваща и четири произведения на Жерар, поставени над рамките на вратите. Първата спомената картина се намира в Лувъра (от 1889 г.); на нейно място във Версай е изложено копие, изпълнено от Давид в Брюксел през 1822 г. АП.

След Втората империя

Наполеон III решил да продължи историческия епос на Луи Филип и след Залите на Африка, илюстриращи завладяването на Алжир (виж „Завземане на стана на Абд ал Кадир“), все още недовършени през 1848 г., създал нови зали. Те били посветени на Кримската война, после на войната, която водил заедно със Сардинското кралство срещу Австрия; всъщност под егидата на императрица Йожени Малкият Трианон бил реставриран, премебелиран и отворен за посещения през 1867 г. На 19 март 1871 г. драматичните обстоятелства около падането на Втората империя отвели новоизбраното Национално събрание в двореца; то останало там до 1879 г. Именно от Версай била организирана борбата на временното правителство срещу Парижката комуна; след нейния разгром много затворници били хвърлени в Оранжерията и конюшните, някои от които по-късно разстреляни в близкия лагер Сатори. На 18 януари 1871 г. в Галерията с огледалата тържествено е провъзгласено създаването на Германската империя. Между тези стени, не без известна символика, на 28 юни 1919 г. е подписан договорът, сложил край на Първата световна война. На 4 юни 1920 г. е сключен Трианонският договор, решил съдбата на Унгария, лишавайки я от част от територията й. До 1958 г. ритъмът на официалния живот в дворцовия ансамбъл се определя от конгресите, които всеки седем години събират депутати и сенатори за избор на президент на Републиката. Днес единствено промени в конституцията налагат свикване на парламента във Версай. АП.

Комод за накити на Мария-Антоанета

Този разкошен скрин от акажу, седеф и позлатен бронз, поръчан през 1787 г. от уредника на мебелировката на Мария-Антоанета (а не предоставен от града Париж, както гласи легендата), е дело на Фердинанд Швердфегер, работил в периода 1760–1790 г. С изключение на мебелите, доставени за Мария-Антоанета, не са известни почти никакви други негови творения, което подсказва, че навярно тя го е предпочела пред Ризенер. Автор е на конзола и на работна маса за Стаята на кралицата в Малкия Трианон (където могат да се видят и днес), към които вероятно е добавил скрин и секретер (сега в Бостън). Комодът за накити е типичен образец на насърчаваното от владетелката неокласицистично изкуство, но все пак наподобява традиционния кабинетен шкаф на високи крака, напомнящи снопове стрели; декоративният репертоар заимства форми — често по античен модел — и техники от най-различно естество (бисквит от Севър, копиращ произведенията на Уеджуд, изображения, имитиращи камеи…); екип от първокласни майстори (Лагрьоне, Дього; Боазо, Томир, Мартенкур) е вложил уменията си в украсата по рисунки на Дюгур. АП.

Завземане на стана на Абд ал Кадир

Трите зали — „Стан (смала) на Абд ал Кадир“, „Константин“ и „Мароко“ били замислени от Луи Филип като допълнение към Галерията на битките, за да възвеличат военните успехи на неговото управление, както и храбростта на синовете му. Залите са разположени в северното крило, но така и са останали незавършени. Декорацията е предимно на Орас Верне, който явно изцяло се е ползвал с благосклонността на суверена, може би поради „обективното“ възпроизвеждане на събитието. В периода 1838–1845 г. той е сътворил дванайсет големи платна. В епохата на тържествуващия ориентализъм в тях няма нищо живописно, те разкриват истинността на детайла в контекста на доста объркана реторика. Най-внушителната сред тези картини е Завземане на стана на Абд ал Кадир. Тя е дълга повече от 20 метра. На нея е изобразен командващият африканските стрелци херцог Д’Омал пред някогашното укрепление Таген през 1843 г.; Верне е представил офицерите в разгара на сражението, като особено се е постарал да пресъздаде шатрите на Абд ал Кадир и бягството на арабите, сред които майката на емира — Лила Захра, и Сиди Ембарак — временният водач на стана. КК.

Кралска символика

Украсата на Големите апартаменти е вдъхновена от Залите на планетите във флорентинския Палацо Пити, декорирани от Пиетро да Кортона. Според описанието на Фелибиен: „Понеже Слънцето е емблемата на Краля, седемте планети са използвани като сюжети на картините в седемте стаи […] така, че във всяка от тях са представени делата на героите от античността, във връзка със съответната планета и с деянията на Негово Величество.“ Епизоди от живота на Александър, Кир II Велики или на Цезар се асоциират с изяви на Луи XIV: митологията е огледало на историята. В Галерията с огледалата, в Салона на войната и в Салона на мира историята на кралството е пресъздадена откровено, а актьорите й — по-специално суверенът, са покровителствани и подкрепяни в действията си от олимпийските богове. Музите и божествата на победата прославят благотворството на владетеля. Изкуството на Льо Брьон се изразява в умението му да пригоди към съвременния характер на пропагандата един език, който обединява реалното с античното — кралят се явява като император редом с божества в модерна рамка. КК.

Кралски трапези

Пиршествата по време на първите версайски празници били повод за създаване на пищна украса в духа на италианския барок; след това тези увеселения станали по-редки, до построяването на Операта, където залата с подвижния под била пригодена за подобна цел. При Луи XIV се наложил обичаят суверенът да се храни сред широк кръг — ритуал, който следващият крал съблюдавал само два пъти седмично. Обедът се сервирал в Стаята на краля, а вечерята — във Вестибюла за големия куверт, където за случая на трапезата се слагали — заедно с целия разкошен комплект съдове от благородни метали (претопен през 1709 г.) — „нефът“ (с кърпите за хранене) и „сейфът“ на владетеля (съдържащ прибора му); тази вечеря по неизменен протокол протичала на фона на музика. Луи XV решил кухненските помещения и трапезарията да бъдат част от Малките му апартаменти; прислугата била сведена до минимум, защото се използвали прибиращи се маси и бюфети, а етикетът (виж „Етикет и живот на Двора“) станал значително по-гъвкав с употребата на кръгли маси (без почетно място). Многобройни били поръчките, направени в манифактурите във Венсен, после в Севър, като някои сервизи са съчетание на порцелан и благородни метали. Службите, ангажирани с храната, били настанени в сградите за администрацията в съседство с двореца, построени през 1682–1684 г. от Ардуен-Мансар. АП.

Театър

Увлечението на Луи XIV по комедията се проявило още през ранните му младежки години; въпреки това оформянето на специална зала дълго оставало неразрешен проблем във Версай. В началото на 80-те години на XVII век в единия край на Двора на принцовете била обособена малка по размер зала с амфитеатър и ложа за кралското семейство. Там се играели предимно обичайните представления, в които се редували френски и италиански комедийни актьори, както и някои лирични спектакли; пред нея суверенът нерядко предпочитал своя персонален театър в един от дворовете на Големия Трианон (използван от 1688 до 1703 г., когато престанал да съществува). Мадам Дьо Ментьонон се стараела да отклони краля от комедията, балета и операта, които той страстно обичал в младостта си, и да насочи вниманието му към „благочестивите пиеси“, представяни в импровизирана обстановка в Големия й кабинет.

В епохата на Луи XV театрална сцена била разположена най-напред в Малката галерия на Миняр, след което — при Стълбището на посланиците, откъдето я демонтирали в случай на нужда. Маркиза Дьо Помпадур имала влияние върху репертоара — на сцената се изявявали комици — аматьори от нейния кръг.

Добре известна е склонността към това изкуство на кралица Мария-Антоанета, която притежавала ложа в основните столични театри. Старото помещение в Двора на принцовете не я задоволявало, затова през 1785 г. тя поръчала да издигнат зала от дърво в новото крило, на мястото, отредено от Габриел за Голямото стълбище; няколко години преди това — през 1779 г., по нареждане на владетелката бил построен малкият театър в Трианон. АП.