Жан-Пиер Баблон, Тиери Бажу, Клер Констанс, Ален Пужту, Ксавие Салмон
Дворец Версай (4)

Б. Версай на Великия крал

Младият Луи XIV открива Версай като един вид добавка към Сен Жермен. След смъртта на Мазарини, посветил го в изкуството на управлението, той се старае да утвърди новополучената си независимост. Стремежът да укрепи едноличната си власт свързва и с избора на местата, където ще устрои съществуването си, ще търси забавления, ще подслони любовните си страсти. Сред кралските владения в парижката област е и малкият Версай.

Жилището е скромно, но интересът на младия крал е насочен към градините, които баща му е очертал в едри щрихи — оформена е оста изток-запад в перспективата на замъка, а с изкопаването на басейни е започнато отводняването на подгизналите, зловонни земи. Луи XIV е видял как Андре Льо Нотър работа във Во льо Виконт, у главния интендант Фуке, и му възлага да преобрази трудния терен в терасовидни градини с цветни лехи и групи дървета (боскети), които по изкусната си украса трябва да надминат най-прочутите италиански образци. Скулптурните ваяния и играта на водоскоците оживяват творенията на бележития майстор на градинското изкуство. Така през 1664 г. владетелят може да предложи на Двора, на кралица Мария Терезия и най-вече на свенливата си метреса Луиз дьо Ла Валиер седем дни празници („Насладите на омагьосания остров“), които ще се запомнят благодарение обединените таланти на Молиер, Люли и инженер Вигарани.

До момента суверенът почти не е променил замъка, само възлага на първия си архитект Луи Льо Во да добави няколко постройки за прислугата и да преустрои апартаментите. Колбер напразно се опитва да съсредоточи вниманието на краля върху завършването на Лувъра — единствено достоен да го възславя, но Луи XIV отправя нов поглед към Версай. Военните успехи още повече го насърчават да се отдаде на независимостта и удоволствието от съзиданието. Той решава да разшири сградата и дублира трите основни корпуса от тухла и камък от времето на Луи XIII, разположени във формата на подкова около малък двор, с три постройки, които да ги „обвият“ откъм градините. Те са в модерен архитектурен стил, по италиански маниер, със скрити зад балюстрада плоски покриви, увенчаващи внушителни белокаменни фасади, декорирани с колони и пиластри. Льо Во започва строежа през 1668 — годината на Аахенския мир.

Шарл Никола Кошен Младши, „Аудиенция, дадена от крал Луи XV на турския посланик в Голямата галерия, 11 януари 1742 г.“ Графит и лави върху велен, 44,5 x 73,5. Париж, Лувър.

Изграждането на двореца следва ритъма на победите. През 1678 г. Нимвегенският мирен договор слага край на Холандската война и вече се чувства липсата на просторна галерия, която да свързва апартаментите на краля и кралицата, да приема армията от придворни и с подобаващо великолепие да обслужва славата на владетеля. Тогава на мястото на старата висока тераса на Льо Во новият архитект Жюл Ардуен-Мансар проектира Галерията с огледалата. Шарл Льо Брьон се заема с рисуваната украса.

У Луи XIV постепенно се заражда идеята да превърне Версай в седалище на правителството. През май 1682 г. това е факт. Завършено е огромното южно крило, предназначено за апартаментите на кралското семейство. Симетрично е построено северното крило, както и крилата на министрите, помещенията за обслужващия персонал, конюшните и мраморният Трианон.

Кралски параклис, изглед към свода, рисуван от Антоан Коапел, 1708 г.

Параклисът е последен етап от строителните работи при управлението на Луи XIV. Постройката се извисява над издължената хоризонтална композиция на двореца и е завършена след смъртта на Мансар — от Робер дьо Кот през 1710 г. И ето възправя снага Версай на Великия крал — двулик като митичния Янус: две противоречащи си архитектури, опрени гърбом една в друга — тухла и камък с големи покриви откъм града, висок каменен градеж без видим покрив откъм градините.

Луи XV наследява грамадната „машина“, конструирана по мярата на прадядо му, но няма да привикне с двореца, преди да трансформира вътрешните пространства, запазени за частния му живот. Кралят се ръководи от личния си вкус при поръчката на архитект Габриел да оформи ботаническа градина в Трианон и да построи резиденция за отмора и уединение — Малкия Трианон. Дело на същия архитект е Операта в единия край на северното крило. Той е натоварен и с реконструкцията на ансамбъла откъм града — да заличи цветните фасади на Луи XIII, смятани за ретроградни. Всъщност Габриел ще промени само дясното крило на Кралския двор. Много по-късно, при Луи XVIII, симетрично ще бъде изграден павилионът „Дюфур“ със същите масивни колони, увенчани от фронтон. Към края на Стария режим секват преобразуванията на Версай. Състоянието на кралските финанси не позволява на Луи XVI да продължи мащабния замисъл на Габриел: шепа подобрения във вътрешните апартаменти, „селцето“ на кралицата — това са единствените новости, на които през октомври 1789 г. ще се натъкнат революционерите, дошли да отведат височайшата фамилия в своя Париж.

След тази дата градът на Слънцето озадачава и затруднява бъдещите режими. При първите импровизирани пребивавания — утилитарни и временни, Наполеон I, Луи XVIII и Шарл X имат желание да сменят интериора в резиденцията на суверена, но бързо се отказват, защото в Трианон откриват едно по-непретенциозно жилище, не толкова официално, пригодено за семеен живот.

Жак-Анж Габриел, Вертикален разрез на сцената на Операта, 1753–1770 г. Перо и лави. Париж, Национални архиви.