Жан-Пиер Баблон, Тиери Бажу, Клер Констанс, Ален Пужту, Ксавие Салмон
Дворец Версай (39)

Кабинет с астрономическия часовник

Кабинетът с астрономическия часовник, разположен в непосредствена близост до новата спалня на Луи XV, после на Луи XVI, е едно от основните помещения във Вътрешния апартамент на суверена.

Стаята се обособява след обединяването през 1738 г. на Салона към Малкото стълбище на краля и Кабинета с картините, където Луи XIV излагал, сменяйки ги периодично, шедьоврите от художествените си колекции. В днешния си вид Кабинетът всъщност датира от 1760 г. Тогава сводестата преграда го затваряла от изток с една централна врата, обградена от пана, изобразяващи изгрева и залеза на Слънцето и Луната. Тя била заменена с огледална повърхност между две врати и именно там бил поставен прочутият астрономически часовник. Той е изобретен от инженера Клод Симеон Пасман и изработен от майстора часовникар Дотио. На 23 април 1749 г. е представен в Парижката академия на науките, а на 7 септември 1750 г. — на краля в Шоази. През януари 1754 г. бил сложен в другия край на кабинета, близо до инкрустираната на паркета медна линия, представляваща меридиана на Версай, или приблизително на мястото, което днес е отредено на барометъра на Льомер, предоставен на Луи XVI през 1774 г. Позлатената бронзова кутия на часовника, с дъги и контра-дъги, е направена от Жак Кафиери и неговия син. Тя е великолепно допълнение към резбованите облицовки на стаята. Те са дело на Жак Верберкт и учениците му и са сред най-характерните образци на френското рококо. Амурчета, дракони и птички оживяват картушите и плетениците с флорални елементи в една мнима асиметрия, белег за изящество и лекота. КС.

Малки апартаменти

Обособени са след 1722 — годината на завръщането на младия Луи XV в двореца Версай. Малките кабинети на краля гледали на юг от втория етаж на фасадата от тухла и камък към Мраморния и Кралския двор и най-вече, от втория и третия етаж, към Двора на елените и Малкия двор. Тези неголеми стаи са подлагани на непрестанни преустройства в стремежа към повече комфорт и интимна атмосфера В тях Луи XV се отдавал в началото на насладите на четенето, рисуването, печатането и изтънчената храна; обичал да се оттегля тук, за да обработва дърво, слонова кост или сребро, да прави физични експерименти. На покритите с олово тераси, обграждащи Двора на елените, той наредил да бъде поставена клетка за птици и да се оформи градинка, украсена с огради, ивици с шибой около цветните лехи и с портокалови дървета в саксии. С напредването на възрастта си, кралят превърнал малките кабинети в места за камерни събирания, където след лов канел на вечеря или на игри кръг от приближени, сред които и фаворитката му.

Изключително изисканата декорация включвала картини, известни и високо ценени и до днес. Обяд със стриди на Жан-Франсоа дьо Троа и Обяд с шунка на Никола Ланкре красели зимната трапезария. И двете са рисувани през 1735 г. (намират се в Шантийи, музей „Конде“). За най-просторното помещение — Малката галерия, бил поръчан цикъл от платна, изобразяващи Ловни сцени в чужди страни, предназначен да заеме място сред резбованите облицовки, поверени на Жак Верберкт и учениците му; в края на 1735 и началото на следващата година Жан-Франсоа дьо Троа, Шарл Паросел, Никола Ланкре, Жан-Батист Патер, Франсоа Буше и Карл ван Ло пресъздали по един екзотичен ловен епизод. През 1738 г., след разширяването на галерията, Паросел и Ван Ло предоставили други две произведения. А в началото на 1739 г. Буше сътворил Лов на крокодил (сега всички в музея в Амиен).

След смъртта на дофина (20 декември 1765 г.) Луи XV отстъпил голяма част от малките си кабинети на неговата съпруга. От декември 1770 г. мадам Дю Бари се настанила в тези стаи, запазени във вида, който им придала кралската фаворитка. КС.

Мадам Дьо Помпадур

Маркиза Дьо Помпадур пожелала страстта й към изкуствата да бъде специално подчертана и на завършения й през 1755 г. пастелен портрет от Морис Кантен дьо Ла Тур (днес в Лувъра), и на великолепния портрет, който Франсоа Буше нарисувал през 1756 г. (Мюнхен, Стара пинакотека). В областта на изкуствата тя всъщност играла значителна роля от пролетта на 1745 г., когато Луи XV я дарил с височайшето си благоволение да му бъде метреса, до смъртта си през април 1764 г.

Родена е през 1721 г. като Жан Антоанет Поасон и още преди да стане мадам Льо Норман д’Етиол (след брака си с племенника на данъчния откупчик Льо Норман дьо Турнем) получила блестящо образование. То й позволило често да посещава салоните на мадам Дьо Тансен, мадам Д’Анжервилие и мадам Жофрен. Чрез семейството си била свързана с кръг от финансисти и решила, че е време да подтикне издигането им на важни постове. Чичо й Шарл Франсоа Пол Льо Норман дьо Турнем станал „генерален директор на кралските сгради, градини, изкуства, академии и манифактури“, а след смъртта му през 1751 г. длъжността била заета от брата на маркизата, Абел дьо Вандиер, бъдещият маркиз Дьо Марини. От 1745 г. тя обитавала във Версай жилището, разположено на атиката над Големия апартамент на краля, по-късно, през 1750 г., се настанила на партера, понеже отношенията й с Луи XV били вече от друг характер. Мадам Дьо Помпадур била не само образована, но и влиятелна, защото суверенът се вслушвал в нея — в продължение на четиринайсет години тя е негова приятелка, довереница и съветница. Това й позволява да стане и истински меценат. Много от най-знаменитите майстори на XVIII век били приканени да се отзоват на поръчките й. За апартаментите, които ползвала във Версай, Фонтенбло и Шоази, за резиденциите, които придобила (Креси, Мьонар), или пък възложила изграждането им (Белвю), тя привлякла художниците Франсоа Буше, Карл ван Ло и Франсоа-Юбер Друе, както и скулпторите Жан-Батист Льомоан, Жан-Батист Пигал и Етиен Фалконе.

Обичала да се обгражда с мебели и ценни предмети на изкуството, нерядко купувани от парижкия търговец Лазар Дюво. Мадам Дьо Помпадур композирала забележителни декоративни ансамбли, чийто стил днес носи нейното име. КС.

Порцелан

От десетки години администрацията на музея във Версай упорито се стреми да се сдобие с някои от порцелановите изделия, които са красели двореца. През властването си Луи XV и Луи XVI демонстрирали ярко изявено предпочитание към порцелана и Версай бързо се утвърдил като едно от привилегированите места, където Дворът откривал новата продукция на Кралската манифактура в Севър.

До 1788 г. Луи XVI останал верен на обичая, установен от неговия предшественик — всяка година от 21 декември до 4 януари трапезарията, придадена „към новите зали“, или трапезария „с порцелана“, се превръщала в истинско изложение. Придворните можели да се насладят на творенията на Кралската манифактура и да направят покупки. Следователно ателиетата били призвани непрестанно да изобретяват нови форми и да прилагат нови техники. Суверените редовно се възползвали от експозицията, за да увеличават колекциите си. Апартаментите им във Версай изобилствали от порцеланови произведения. Луи XVI притежавал 113 вази, красящи камини и конзоли, 105 от тях произхождали от Севър. На стените висели множество картини върху порцелан, рисувани по известни творби от кралските колекции (Ловуванията на Луи XV от Жан-Батист Удри, Живот на султанка от Шарл Амеде ван Ло). Порцелановата продукция на Севър била съставена основно от неизброимите съдове, принадлежали към сервизите, предназначени за трапезите в двореца. Днес значителна част от големия сервиз, поръчан от Луи XVI през 1783 г., се съхранява в британските кралски колекции, но във Версай могат да се видят образци от доставените за Луи XVI сервизи с „монархически атрибути и френско грозде“ и с „гирлянди от синчец“, а също така и от сервиза, „богат на цвят и богат на злато“, и комплекта с „перли и синчец“, набавени съответно през 1784 и 1782 г. за Мария-Антоанета. КС.

Реставрация и възстановяване

Работата по оформянето на историческия музей на Луи Филип в доста случаи накърнява декора от XVIII в.; често там, където не е предприемано фундаментално преустройство на пространствата (както в северното и южното крило), през XX в. е възможно да се върнат на място фрагментите от дървените ламперии, на които архитект Непвьо е направил ценни скици; за да се възстанови предишната декорация, редиците от исторически портрети са изложени предимно в партерните зали на централния корпус (апартаменти на дофина, на дофината, на знатните дами и на Мария-Антоанета). Оказва се, че някои компоненти от украсата са изгубени. Затова, в зависимост от богатството на резбованите елементи и скулптурните ваяния и от частта, която трябва да се замени, са възприети два подхода: изработване на идентични мотиви или друг, по-дискретен вариант — съвременните пана остават без орнаменти. Във всеки случай съществуването в различни колекции на предмети от интериора, принадлежали на съответната стая, и надеждата те да се върнат там (чрез придобиване или предоставяне) съвсем не са малък подтик за решението да се възобнови някогашният облик. АП.

Френска революция

От разпродажбата до специалния Музей на френската школа

През октомври 1789 г. дворецът е напуснат от обитателите си, но поддръжката му продължила. Отделни кътове от парка се превърнали в зеленчукови градини, посадено било дърво на свободата. През 1791 г. в Големите апартаменти поставили печки и скелета за реставриране на таваните; през 1792 г. махнали лилиите и короните, символи на кралството, много картини и скулптури били изпратени в Лувъра, а Законодателното събрание постановило мебелировката да се обяви за продажба — в периода 1793–1796 г. били продадени 17182 изделия, като най-прекрасните мебели често отивали у чужденци, освободени от такси. През 1793 г. Конвентът отворил двореца за посещения; между 1797 и 1801 г. в Големите апартаменти бил уреден специален Музей на френската школа, който включвал 350 платна от XVII и XVIII век, подбрани от кралските колекции и колекциите на академиите, без творбите на Давид, изложени в Лувъра. Създадена била библиотека, музикална школа; южното крило подслонявало инвалиди. След дълги колебания Наполеон, който осъществил мащабни възстановителни работи, преустроил апартаментите. КК.

Жан-Анри Ризенер

Мебелиерът е роден във Вестфалия през 1734 г. Чиракувал е при Жан-Франсоа Обен и продължил делото му след неговата смърт, завършвайки писалището на суверена (виж „Ъглов кабинет“). Обявен е за майстор през 1768 г., а през 1774 г. поема функциите на Жубер като мебелиер на краля. Получавал огромен брой поръчки от администрацията по мебелировката и бил принуден да предоставя част и на други изпълнители. Доставял съвършено семпли мебели за обичайна употреба, но и най-изкусни творения с наподобяващи скъпоценни накити бронзови ваяния и украса тип маркетри с редуващи се геометрични фонове и фигуративни пана. Ризенер търпял както последиците от политиката на икономии на кралската администрация, така и конкуренцията на Бенеман. Изработил е безчет произведения, предназначени за Версай и за повечето от останалите кралски дворци: мебели за ъгъл за Салона за игри на Луи XVI (1775), комод за Кабинета за следобедна почивка (1782), скринове и мебели за ъгъл за Салона на благородниците (1785), мебелировка от акажу за партерния апартамент на кралицата (1784). Ризенер е майстор неокласицист, който в строги праволинейни форми вграждал красиви мозаечни ефекти (картини от цветя, извити клонки и др.). Умрял е разорен през 1806 г. АП.

Рококо

Виж Класицизъм.

Братя Русо

На тази фамилия от резбари на кралските сгради принадлежи заслугата за някои от най-прекрасните съхранени ламперии във Версай. Най-известният от тях, Жюл Антоан (1710–1782) — син на Александър Русо, е участвал през първите години на XVIII век в декорирането на новия Кралски параклис във Версай. За майстор е обявен на 17 февруари 1753 г. Вероятно редовно е работел в двореца още от 1747 г., когато резбовал облицовките в банята на Мария Лешчинска, в първия и втория вестибюл на дофина и във втория вестибюл на дофината. През 1749 и 1751 г. бил възнаграден за сътвореното в павилиона на новата Менажерия във Версай, а през 1755 г., под ръководството на Жак-Анж Габриел, изпълнил дървените ламперии в Кабинета на Съвета. Именно с тази украса той напълно разгърнал дарбата си, като придал на фигурите, по думите на Пиер дьо Нолак, „мощно и достолепно излъчване“.

Търсен все повече, Жюл Антоан Русо привлякъл за съдружници двамата си синове — Жюл Хюг, наричан Русо Големия (1743–1806), който през 1774 г. станал пръв художник и резбар на граф Д’Артоа, по-късно резбар на кралицата, и Жан Симеон, познат като Русо дьо Ла Ротиер (1747–1820), също удостоен с титлата декоратор и художник на кралицата. През 1767 г. тримата заедно работили за апартаментите на по-младите знатни дами, после, в началото на 70-те години на XVIII век, участвали в множество проекти: залата на Операта, библиотеката и банята на краля, спалнята и стаята за бельо на дофината Мария-Антоанета, банята на дофина — бъдещия Луи XVI, и апартаментите на мадам Аделаид и мадам Софи. След смъртта на баща им през 1782 г. братята Русо изготвили модела за бронзовите орнаменти на камината в Салона на благородниците, изпълнени от Гутиер. През 1783 г. резбовали новите дървени ламперии в Големия вътрешен кабинет на Мария-Антоанета (днес известен като Позлатения кабинет), а през 1788 г. — лампериите в Кабинета с гардероба на краля. С тези две последни свои творения, отличаващи се с невероятно изящество, те доказали способността си за приспособяване към естетиката на неокласицизма. КС.

„Няма кът от Версай, който да не е бил модифициран десет пъти.“

Ана Гонзага, наречена принцеса Палатин