Жан-Пиер Баблон, Тиери Бажу, Клер Констанс, Ален Пужту, Ксавие Салмон
Дворец Версай (37)

Кралската опера

Кралска опера.

Многолюдните празненства от началото на дворцовия живот във Версай се устройвали сред декора на парка и павилионите в него. Все повече обаче се усещала необходимостта от зала, специално предназначена за опера и балет; прибягвало се до разни временни варианти, по-точно до употреба на подвижни съоръжения на манежа в Голямата конюшня. Според архитектурния замисъл краят на северното крило в двореца бил запазен за подобна зала; това място осигурявало двойно предимство — от една страна, денивелацията на терена позволявала подземието да се използва за сценичните механизми, от друга, близостта до големите резервоари била от изключително значение в случай на пожар.

Кралска опера — сцена.

Мансар започнал строежа, по проект на Вигарани, но работата била ускорена едва през 1768 г. и доведена до успешен край за по-малко от две години от Жак-Анж Габриел. Ансамбълът на декоративната скулптура е творение на екипа на Пажу — бележит представител на неокласицистичното ваятелско изкуство. Строгият му маниер е особено осезаем в облика на балконите, украсени с puffi (амурчета), зодиакални знаци и изображения на божества. Тържественото откриване на Операта ознаменувало сватбата на дофина и ерцхерцогинята Мария-Антоанета Австрийска на 16 май 1770 г.; три дни по-късно на официалния бал за първи път било демонстрирано приспособлението на механика Арну, с което подът се издигал на нивото на сцената.

Пиршеството на телохранителите през октомври 1789 г. било последното дворцово събитие в тази зала; засвидетелстваните тук изяви на вярност към особите на краля и кралицата предизвикали похода на парижани към Версай, който принудил височайшето семейство да напусне резиденцията на 6 октомври 1789 г. (виж „Френска революция“). При установяването на временното правителство във Версай залата на Операта се превърнала в седалище на Националното събрание; по времето на Луи Филип стените добили тъмночервен цвят, променен чак в процеса на внушителната реставрация през 50-те години на XX век, когато са възстановени първоначалните сини и розови тонове. АП.