Жан-Пиер Баблон, Тиери Бажу, Клер Констанс, Ален Пужту, Ксавие Салмон
Дворец Версай (32)

Зала за игра на топка

Залата за игра на топка е построена през 1686 г. като частно владение, но често била посещавана от кралското семейство, което проявявало силен интерес към играта на закрито — предшественик на тениса. През 1789 г. в нея се събират Генералните щати и тя се превръща в национална, а през XIX век служи за ателие на Гро и Верне, после за гимнастически салон.

Луи XVI бил принуден да извърши реформи и поискал въвеждане на нови данъци. Тогава Парижкият парламент се обявява за свикване на Генералните щати — единствената компетентна институция за случая. Този висш орган, основан от Филип IV Хубави през 1302 г., наброявал повече от хиляда депутати от трите съсловия: сановници на Църквата, дворяни и представители на народа. Церемонията по откриването е на 5 май 1789 г. в Залата на малките удоволствия във Версай, в присъствието на краля и височайшата фамилия.

Намиращо се в едно състояние на духа (илюстрирано от брошурата на Сийес Какво е третото съсловие? всичко… Какво иска то? Да стане нещо), третото съсловие, към което скоро се присъединява и част от духовенството, се провъзгласява за Национално събрание със законодателна власт. Суверенът затваря залата и затова на 20 юни депутатите се събират в Залата за игра на топка, където полагат клетва: „Заклеваме се никога да не се разделяме и да бъдем заедно и единни навсякъде, където обстоятелствата го изискват, докато не се приеме Конституцията на кралството.“ На 4 август се оповестява равенството на всички пред закона и премахването на феодалните права; на 26 същия месец бял свят вижда Декларацията за правата на човека и гражданина.

Съдено било октомври 1789 г. да сложи край на националната политическа роля на Версай. По време на пиршество на телохранителите и на полка на Фландрия е поругана трицветната кокарда. Парижкото множество пристига във Версай и отвежда кралското семейство в Тюйлери. Учредителното събрание се установява в Париж. Художникът Жак Луи Давид е страстен борец, член на Конвента и пламенен уредник на революционните празненства, присъствал е на редица заседания на Генералните щати. Творбата му Клетвата в Залата за игра на топка (намира се в Лувъра), изложена на Салона през 1791 г., е запазена и във вид на скица. КК.

Игри и играчи

Играта заемала съществено място в живота на Двора, макар и осъждана от каноните на морала и Църквата. През зимата, по време на „вечерите в апартамента“, заедно с разговорите тя била едно от основните занимания. Салонът на Диана се използвал като билярдна зала, а Салонът на Меркурий за забавленията с игри на кралската фамилия. Увлечението по игрите било толкова силно, че били обзаведени специални помещения: Кабинетът за билярд на Луи XIV или Салонът за игри, оформен след 1774 г. от Луи XVI. Правело се тънко разграничение между хазартните игри (басет, ландскнехт, игра с топки…), на теория отхвърляни, и комерсиалните (пикет, табла, вист…), насочени към интелигентността на играча. Модните игри се променяли в хода на отделните властвания; около 1675 г. хокът бил истински фурор, докато през 1695 г. ландскнехтът се озовал на гребена на вълната, после пък бреланът; Мария Лешчинска била особено пристрастена към каваньола… Смята се, че някои играчи (маркиз Дьо Данжо например) са натрупали част от състоянието си по този начин. ТБ.

Денят на краля

Суверенът живеел публично, в ритъма на етикета. Събуждали го в осем часа; неколцина членове на кралското семейство и висши сановници присъствали на интимния ритуал на ставането, на първата молитва, следвало бръсненето, По-късно, в по-широк кръг, владетелят закусвал с бульон, после се обличал — продължителна церемония, при която най-важната фигура от обкръжението му поднасяла затоплената риза. В девет и половина монархът влизал в кабинета си и се посвещавал на частните аудиенции, после през Големите апартаменти се отправял към Параклиса и заемал място на балкона, за да чуе месата; в някои празнични дни или при получаване на причастие заставал близо до олтара. Всеки ден се пеел нов мотет и кралят изисквал от придворните ревностно усърдие и вглъбяване. Връщал се в кабинета си в единайсет часа, откривал и ръководел редовното заседание на Съвета, на което се разисквали теми за война, мир или финанси; четвъртъкът бил посветен изключително на кралските сгради, петъкът — на беседа с изповедника. След обяда — угощение с „малък куверт“, на което суверенът се отдавал в стаята си сам или с брат си, той отивал на разходка в градините, в Марли или в двореца Трианон в компанията на дамите от Двора; или ловувал. В понеделник, сряда и четвъртък, след аудиенциите в късния следобед, били устройвани „вечерите в апартамента“ — всички, облечени официално, играели, танцували и се тълпели на бюфетите в Големите апартаменти; владетелят често се измъквал и се оттеглял у мадам Дьо Ментьонон. В 23 часа, след „големия куверт“, церемонията по лягането повтаряла в обратен ред сутрешния ритуал и кралят обявявал паролата за нощта. КК.

Шарл Льо Брьон

Льо Брьон (1619–1690) е с блестящи дебютни изяви в Италия и Париж. Участва и в украсата на замъка Во льо Виконт, собственост на Фуке. През 1663 г. е на висша длъжност в Кралската академия за живопис и скулптура, а през 1664 г. е пръв художник на владетеля — поверени са му ръководството и уредбата на Кабинета с картините и рисунките. През 1663 г. Колбер му възлага организирането на Кралската манифактура за мебелите на Короната; тя е част от Манифактурата на братя Гоблен и в нея работели мебелиерите на Лувъра (Бул, Бален), но и художници, които помагали на Льо Брьон при сътворяването на картоните за гоблените, пресъздаващи предимно събития от живота на монарха (сред тях се открояват Ван дер Мейлен, Коапел, Булон, Уас). От 1668 г. Льо Брьон отговаря за интериора на Версай. Той е художникът на сребърната мебелировка (претопена през 1689 г., за да се финансира войната), на обкова на драгоценни предмети и редица декоративни елементи, ескизите, на които, заедно със съдържанието на ателието му, днес се съхраняват в Лувъра. През 1674 г. художникът рисувал само фонтани и скулптури по поръчка, но по-късно негова е заслугата за свода в Галерията с огледалата, проектиран за три дни, за цялостната украса на галерията, на Салона на войната и Салона на мира, завършена през 1684 г. Негова е и архитектурната концепция за Стълбището на посланиците, разрушено при Луи XV, както и проект за параклис, който не осъществил. След смъртта на Колбер е изместен от големия си съперник Миняр. КК.

Мария Лешчинска

Съпругата на Луи XV Мария Лешчинска (1703–1768) е владетелката, живяла най-дълго във Версай — от 1725 г., годината на сватбата й, до смъртта. Въпреки това малко помещения в двореца пазят следи от личните й предпочитания. В Големия й апартамент, предимно представителен, единствено спалнята е със съхранени произведения на живописта и резбовани „по модерно му“ дървени ламперии, изпълнени под нейно влияние. В останалите салони не били извършени значителни промени и те си останали в стил „Луи XIV“. Кабинетите с изглед към Двора на монсеньора, в които кралицата обичала да се усамотява, обаче многократно били преобразявани. Изделията от лак, облицовките с изображения на цветя в естествени тонове, рисуваните тавани с цветя и клони, оживени от птици, дело на Жирар, Юилио и Перо, както и китайските сюжети на Ла Рош, Фрьоду, Кокре и Прево са само спомен. Те са отстъпили място на прекрасни декоративни ансамбли по поръчка на Мария-Антоанета. КС.

Луи Льо Во

През 1635–1644 г., заедно със своя баща предприемач, Льо Во (1612–1670) участва в създаването на архитектурния облик на остров Сен Луи; наред с някои други известни постройки, негово творение са: Отел Ламбер, Отел Лозьон, Отел Еслен… Работата му предизвиквала възхита и уважение у определена клиентела от финансисти, за които проектирал замъци извън Париж. Тези постижения му позволяват през 1644 г. да получи длъжността секретар на краля, осигуряващата благородническа титла. Тогава работел за изключително важни личности, по-специално Фуке, за когото изгражда Отел дьо Сен Манде и най-вече Во льо Виконт. През 1661 г. в този замък, започнат през 1656 г., се развихрило бляскаво празненство, но неговата пищност изобщо не била оценена от младия Луи XIV и той не закъснява да лиши от благоволението си главния интендант. Славата на Во льо Виконт допринесла много за кариерата на Льо Во, който през 1657 г. заема поста интендант на кралските сгради, преди да стане пръв архитект на краля; името му е свързано с Венсен, с Лувъра (участвал в конкурса за Колонадата, срещу Бернини) и с Тюйлери, както и със Сен Жермен. Главната му изява през 1661–1664 г. е Колеж де Катър Насион (днешният френски институт), разположен срещу Лувъра. Най-значимото дело в творчеството на Льо Во безспорно си остава Версай.

След 1662 г. архитектът внася промени в дворцовата сграда, добавя помещения за прислугата, преобразява и парка, където издига Менажерията и първата Оранжерия. През 1668 г. започва да разширява първоначалната постройка от тухла и камък, като я обгражда с нова във формата на буквата U, завършена в основни линии през 1671 г. Всичките си начинания осъществил чрез ръководена от него влиятелна агенция, а успехът, в съчетание с деловия усет, му осигурил солидно състояние. ТБ.

Луи Филип — пресъздаване на Версай

Луи Филип бил обзет от желанието да обедини французите, дълбоко разделени на легитимисти, орлеанисти, републиканци и бонапартисти. През 1833 г. той решил да превърне Версай в музей, „посветен на всички славни епизоди в историята на Франция“. Дадена била заповед да се съберат живописни и скулптурни произведения на историческа тема, както от кралските колекции, така и от секвестирани по време на Революцията. За да се запълнят празнотите, владетелят направил огромен брой поръчки (близо 1500 скулптури и 3000 платна — до голяма степен плод на въображението, отливки, като тези на статуите от кралските гробници в Сен Дьони, или копия на картини от частни колекции) и прибягнал до множество откупки (кралица Мария-Амелия предоставила творба от ателието на Ван дер Мейлен — Разгромът на испанската войска при канала на Брюге). За случая изцяло били преустроени трите етажа на двореца, с изключение на Големите апартаменти, почти запазени в тогавашния им вид, и на вътрешните апартаменти на краля и кралицата, използвани от Луи Филип и семейството му. Музейните експонати били изложени в дълги галерии или в зали, образуващи анфилада; по стените били окачени произведения с еднакъв формат, вписани в дървени ламперии или декоративни пана.

Подобаващо място е отредено на портретния жанр, който е две трети от колекцията. Редом с шедьоврите на Миняр, Риго, Натие или мадам Виже-Льобрьон, многобройни са ликовете на членове на фамилията на Луи Филип.

Историческата живопис е изпълнена по начин, преследващ определено въздействие. В Галерията на битките диалогът на водача с народа съзнателно е изведен на преден план: кръщение на Хлодвиг I, свещеност на Короната, утвърдена от победата при Бувин, край на гражданските войни, ознаменуван от влизането на Анри IV в Париж. Подбраните епизоди сякаш обрисуват един вид официална история; действието обаче е статично, носи белезите на представителност, в контраст с устрема и вкуса към героиката в картините от имперската епоха на Жироде, Гро, Жерар или Давид. Фактът, че Луи Филип е възложил художественото запечатване на изброените сцени на Гавар, свидетелства за стремежа му да разпространи една пренаписана история.

Тези зали, излъчващи монотонност в поднасянето на събитията, са разрушени. От началото на XX в. се полагат усилия от колекциите да се извадят произведенията по поръчка, с ретроспективен характер. Днес са останали само най-автентичните творения: неоготически ансамбъл в Залите на кръстоносните походи; Зали на Африка, посветени основно на завладяването на Алжир (Завземане на стана на Абу ал Кадир, дело на Верне); Зала на Генералните щати, увековечила ролята на народа в трудните мигове на кралството; Зала „1792 г“; Зала „Империя“, където са представени творбите, поръчани от Наполеон I за двореца Тюйлери; Зала на коронясването, илюстрираща политическия и военния възход на Наполеон; Галерия на битките и Зала „1830 г.“, в която темата е революцията, възкачила Луи Филип на трона. КК.

Луи XIII

Луи XIII (1601–1643) е син на Анри IV и Мария Медичи. Коронован е за крал на Франция на 17 октомври 1610 г., но до 1617 г. кралицата майка е регент. Бил е с крехко здраве, но въпреки това води непоколебима политика срещу испанската хегемония в Европа. Същевременно, сравнително толерантно, се противопоставя на хугенотите повече по политически, отколкото по верски причини. В интерес на държавните дела успява да спечели за свой сътрудник изключителна личност като Ришельо.

Влечението към лова го подтикнало да се заинтересува от домена Версай. През 1623–1624 г. решил да построи ловен павилион върху няколкото арпана земя, които купил от фамилията Гонди. В тази първа сграда, всъщност „малък благороднически замък“, суверенът намирал убежище от интригите на Двора, както е и на 11 ноември 1630 г. — прословутият Ден на измамените. Контрастните тонове — червеното на тухлата, бялото на камъка и черното на покрива — дори повече от размерите, породили определението „картонен замък“ (на фр. chateau de cartes — букв. „замък от карти за игра“, откъдето и алюзията с цветовете, б.пр.), възприето и употребявано, не без известно пренебрежение, от Сен Симон. От 1631 г. Луи XIII продължава строителните работи (виж „Етапи на изграждане“) — обграденият с ровове замък е разширен от Филибер Льо Роа, появява се първата градина, оформена от Жак дьо Ньомур, после от Клод Моле. ТБ.

„Все пак, тъй като Негово Величество е проявил тази почит към паметта на покойния Крал, неговия баща, да не руши нищо от онова, дето той е съградил, всичко, което се добавя, ни най-малко не пречи да се види старият дворец такъв, какъвто е бил някога.“

Фелибиен, 1674 г.