Жан-Пиер Баблон, Тиери Бажу, Клер Констанс, Ален Пужту, Ксавие Салмон
Дворец Версай (29)

Галерия с огледалата

Около 1678 г. се оформило решението терасата на „обвивката“ на Дьо Во да се замени с галерия. Изграждането й било възложено на Жюл Ардуен-Мансар, а с проекта за украсата съвсем логично се заел първият художник на краля Шарл Дьо Брьон, който ръководил изпълнението й. Специфичен замисъл предвиждал монументално, симетрично редуване на внушителни сводести отвори, а за да се изтъкне качеството на произведенията на френските манифактури, срещу прозорците били поставени високи огледала. Галерията била свързващо звено между Големите апартаменти на краля и кралицата и служела за устройване на бляскави събития — изключително важни приеми на чуждестранни мисии, сватбата на сина на Луи XV…

Галерия с огледала.

За разлика от декоративните нрави на епохата, живописните творби били съсредоточени единствено на свода. Дьо Брьон възнамерявал най-напред да възвеличи подвизите на Аполон, после на Херкулес, преди да отдаде предимство на деянията на самия Луи XIV. Украсата е изпълнена между 1681 и 1684 г. и разкрива върховите изяви на суверена от началото на самостоятелното му властване през 1661 г. до мирния договор от Нимвеген през 1678 г., издигнал го до арбитър на Европа. От двете страни на голяма централна клетка са изрисувани мащабни или по-малки сцени, съчетани в съвършена хармония. Надписите върху корниза разкриват техния смисъл.

Галерията е обградена от два симетрично разположени Салона, посветени съответно на войната и на мира — те допълват темата, разгърната на свода, а същевременно са и преход към кралските апартаменти.

Тази във висша степен политическа иконография не е нещо необикновено, особено в резиденциите на монарсите, но Голямата галерия е най-амбициозният й модел. Наративната концепция вписва краля в интелектуалния свят на символични персонификации и така, макар да се позовава на конкретни негови действия и изяви, го поставя извън времето и го въздига като образец за потомците, по подобие на боговете и митологичните герои или на великите личности от античността. Грамадните размери на помещението (73 метра дължина!), както и псевдопедагогичното изискване за проекта са принудили Льо Брьон да прибегне до ярко изразено обособяване на отделни клетки, въпреки че тогава този подход вече е бил почти архаичен. Освен това той се е отдалечил от академичното схващане, според което художникът трябва да се съобразява с гледната точка на зрителя спрямо свода, за да предаде перспективата, а светлината следва да създава впечатлението, че е откъм прозорците. Льо Брьон, напротив, е залепил на свода платна, замислени като кавалетни картини, изпълнени така, че да се виждат вертикално на височината на погледа, и въобще не е търсил единен източник на светлина — при всяка сцена тя сякаш се излъчва от самата личност на краля. ТБ.

Исторически галерии

Виж Луи Филип — пресъздаване на Версай.

Вестибюл за големия куверт

В тази стая владетелят се хранел в широк кръг, а кралският „неф“ (виж „Салон на изобилието“), поставян на масата в празничните дни, обикновено се пазел в съседната Зала на охраната. Суверенът събирал около себе си синовете и дъщерите на Франция, както и внуците си. От 1690 г. в този вестибюл протичали вечерите с големия куверт, сред рисувания декор от батални платна, сътворен от Жозеф Паросел.

На масата лежал кралският „сейф“ — калъф от благороден метал, който съдържал прибора на височайшата особа, защитен от евентуални криминални посегателства. Сравнително многолюдна тълпа присъствала на угощението на монарха, който сядал с гръб към камината. Сервизите били от злато и сребро. Започвало се със задължителната молитва, а ритуалът включвал три сервирания с общо двайсет и осем ястия. Обикновено се хранели с пръсти, но след 1680 г. все повече се налагала употребата на вилици. Благородникът, отговорен за напитките, поднасял на табла гарафи с вода и вино, от които суверенът си сипвал сам. Пред подобен скован механизъм наследниците на Луи XIV предпочитали по-камерния „малък куверт“ в интериора на Кралската стая.

В този вестибюл в понеделник сутрин слагали маса, застлана със зелена покривка, и кресло, символизиращо краля. Всеки можел да остави своето прошение, съдържащо жалба или молба за даряване с благоволение, което владетелят, като наследник на първите Капетинги, се ангажирал да удостои с вниманието си. КК.

Големи апартаменти

„Обвивката“ на Льо Во, изградена във формата на буквата II, най-напред била предназначена да подслони на благородническия етаж официалните апартаменти на краля и кралицата. Апартаменти били разположени симетрично от двете страни на оста на двореца и образували анфилада. Украсата на всяка от стаите (осъществявана през 70-те години на XVII век) била свързана с една от планетите, по подобие на декоративния модел на Палацо Пити във Флоренция. Прилагал се новият възглед на Коперник за Космоса, поставящ Слънцето в центъра на Вселената. Този избор утвърждавал първенството на Луи XIV, чиято емблема е Слънцето (виж „Кралска символика“). Впрочем метафоричните изображения по таваните в покоите на краля се допълвали от делата на прочутите хора от античността — алюзия за деянията на монарха, а в селенията на кралицата пък — от изключителните изяви на исторически жени-героини. Големият апартамент на краля е предопределен да въплъти величието на владетеля, затова бил обзаведен с мебели от масивно сребро (които през 1689–1690 г. трябвало да се претопят, за да се покрият военните разходи) и населен с шедьоврите от кралските колекции, окачени върху скъпи стенни облицовки.

Сребърна маса за Големия апартамент. Перо и молив. Стокхолм, Национален музей.

„Понеже Слънцето е емблемата на Краля, седемте планети са използвани като сюжети на картините в седемте стаи на този апартамент.“

Фелибиен, 1674 г.

До Големия апартамент на краля се стигало по Стълбището на посланиците, а двете му разклонения отвеждали към Салоните на Венера и на Диана.

Салон на Венера. Статуя на Луи XIV от Жан Варен.

По-нататък следвали Салоните на Марс, на Меркурий, на Аполон и Кабинетът на Юпитер, който — с оформянето на Галерията с огледалата — се превърнал в Салон на войната. Залата за охраната на кралицата наследила част от посветените на Юпитер творби, изпълнени от Ноел Коапел. Според първоначалната конфигурация от Кабинета на Юпитер се влизало в Малката стая на краля, или Стая на Сатурн. По този начин всичко гравитирало около Салона на Аполон. ТБ.