Жан-Пиер Баблон, Тиери Бажу, Клер Констанс, Ален Пужту, Ксавие Салмон
Дворец Версай (28)

Стълбище на кралицата

Стълбище на кралицата.

От стълбищата във Версай несъмнено това било най-използваното и най-познатото. То водело към апартаментите на краля и кралицата, както и към покоите на мадам Дьо Ментьонон. Ежедневно по него минавали суверените, а нерядко и придворните, когато желаели да бъдат забелязани, или пък да отправят някакво прошение. Построено е през 1679–1681 г. на мястото на предишно стълбище, оказало се прекалено малко. Стълбището на кралицата е със запазена невероятна украса от червен, зелен и черен мрамор. Подобно на Големите апартаменти, и тук изобилието от багри допълнително е подчертано чрез елементи от позлатен бронз. Величавите йонийски пиластри от мрамор от Динан се открояват на първия етаж на фон от бял мрамор с черни жилки и са още по-внушителни с основите и капиталите си от същия материал. Не им отстъпват и барелефите с фигури на деца и сфинксове, обграждащи вази, вписани в пространството над вратите. Те са дело на скулпторите Пиер Льо Гро и Бьоноа Масу и свидетелстват за онова стилистично единство, което Льо Брьон — пръв художник на краля, искал да придаде на декоративния ансамбъл, сътворен под негово ръководство. Масу е автор и на групата от позлатено олово в нишата над стълбищната площадка. Две крилати амурчета тъпчат оръжия и щитове и крепят кръстосани колчани и тежък герб с преплетените инициали на Луи XIV и Мария Терезия. По време на Революцията тези инициали са изтръгнати, а през XIX век били заместени с комбинацията от двете L на краля Слънце. Алегоричната прослава на бракосъчетанието на двамата суверени остава все така осезаема чрез факела на Хименей и гълъбите, които увенчават скулптираното творение, а маслинената клонка напомня колко благотворен е мирът за блаженото щастие. През 1701 г. е добавена лоджия, за да придава повече блясък на стълбището. Срещу нея е голямо произведение по метода trompe-l’oeil. То изобразява източни персонажи в палат и сякаш приканва посетителя да потъне във въображаеми селения. Създадено е от творците Филип Мьоние (архитектура), Шарл-Франсоа Поерсон (персонажи) и Жан-Батист Блен дьо Фонтьоне (цветя). КС.

Малка галерия

Жерар Одран (по Пиер Миняр), Плафон в Малката галерия във Версай. Гравюра. Париж, Френска национална библиотека.

Изградена е през 1684 г. и разрушена през 1753–1769 г. Намирала се е там, където днес е Библиотеката на Луи XVI, като обхващала и част от трапезарията с порцелана във Вътрешния апартамент на краля.

Сводът бил изрисуван от Пиер Миняр, който, при получаването на тази престижна поръчка, се амбицирал да надмине Льо Брьон. Според описанието, дадено от Фелибиен през 1703 г., той бил декориран с мрамор в различни тонове. Две щедро украсени ленти го делели по дължина на три нееднакви части — в централната клетка творецът наподобил голям отвор към небето. Там се явявали Минерва и Аполон заедно с дете, олицетворяващо гения на Франция, облечено в синя дреха с лилия в ръка (виж „Кралска символика“). Богинята полагала на главата му лавров венец, а Аполон раздавал медали и златни монети на няколко други крилати деца, разположени по-долу, символизиращи Изкуствата и Науките. Край бога и богинята можели да се видят Изобилието, Часовете на деня, Проницателността, Тайнствеността, Бдителността, Меркурий и Плутон. В шест люнета над корниза се вписвали Поезията, Музиката, Любовта, Астрологията, Геометрията и Скулптурата, въплътени от деца. Таваните на двата салона, прилежащи към галерията и хармонично вплетени в общия ансамбъл, също издавали почерка на Миняр. Стените на Малката галерия били облицовани със синя дамаска и осеяни с най-прекрасните картини от кралските колекции. Луи XV присъединил помещението към Вътрешния си апартамент и то загубило предназначението си на хранилище на художествени ценности. През 1746–1748 г. подслонявало „кабинетния театър“. Престанало да съществува през 1753 г. и на негово място бил обзаведен новият апартамент на мадам Аделаид. КС.

Жан-Марк Натие, Мадам Анриет, свиреща на виола да гамба (детайл), 1748–1754. Апартамент на мадам Аделаид.