Жан-Пиер Баблон, Тиери Бажу, Клер Констанс, Ален Пужту, Ксавие Салмон
Дворец Версай (26)

Кабинет на Съвета

Кабинет на Съвета.

Разположена между стаите на Луи XIV и на Луи XV, тази зала е резултат от съединяването на две помещения — Кабинета на краля и Кабинета на Термините. По времето на Луи XIV стените на Кабинета на краля били украсени с огледала. Там били подредени множество редки предмети от кралските колекции и платна на Пусен и Ланфранко. В Кабинета протичали заседанията на Съвета по финансите (всеки вторник и събота) и на Държавния съвет (всяка сряда, неделя и понякога в понеделник), аудиенциите и полаганията на клетва. Кабинетът служел и като салон за отмора на владетеля, който сложил там клавесин. В съседство се намирал Кабинетът с перуките, наричан още Кабинет на Термините заради декорацията си — също с много огледала — където вечер суверенът се оттеглял в интимното обкръжение на семейството си или на тесен подбран кръг.

Кралят връчва пълномощията на генерален контрольор на финансите на Мишел дьо Шамийяр, 3 септември 1699 г. (детайл). Гравюра от кралския алманах от 1700 г.

През 1738 г. Луи XV наредил да поставят вътре античен порфирен бюст, изобразяващ Александър Велики, реставриран от Жирардон, и бронзов бюст на Сципион Африкански. През 1748 г. били извършени някои преобразувания, а през 1755 г. Луи XV обединил двете стаи. Жюл Антоан Русо изработил, по рисунки на Жак-Анж Габриел, богатите дървени ламперии, чиито мотиви — мирни и военни придобивки, атрибути на армията, на флота и на правосъдието, както и символи на монархията — напомнят за предназначението на това помещение; все пак вратите на Луи XIV били запазени. Поръчана била нова камина с орнаменти от позлатен бронз. Луи XVI не променил нищо, само добавил порцеланови изделия от Севър. Картините, които днес могат да се видят, били взети при Луи Филип от двореца Трианон и сложени над рамките на вратите. В епохата и на Луи XV, и на Луи XVI кабинетът си останал място за работа на краля и неговите министри; тъкмо тук били взети редица важни решения, като коренната промяна в европейските съглашения през 1756 и 1775 г. и участието във Войната за независимост на Северна Америка. ТБ.

Етапи на изграждане

Пиер Пател, „Изглед от двореца Версай и неговите градини“, 1668 г. Маслени бои върху платно, 115×161. Зали „XVII век“.

През 1624 г. Луи XIII поръчал да бъде издигнат малък ловен павилион на територията на домена Версай. След 1631 г. постройката била разширена от Филибер Льо Роа. Обградена с ровове, тя се характеризирала с традиционна архитектура, материалите били тухла и камък, покривът — наклонен, с плочи. От самото начало на едноличното си властване през 1661 г. Луи XIV предприел редица преобразувания: обновление на апартаментите и преустройство на помещенията за прислугата; изграждане на Менажерията и Оранжерията през 1663 г., после, през 1665 г. — на Пещерата на Тетида. Известната картина на Пател (намира се във Версай) разкрива облика на домена от 1668 г. Тогава кралят решил да започне — по проект, ръководен от Льо Во — разширение в посока към парка във формата на буквата U, което от три страни да опасва първоначалния павилион. Строежът практически бил завършен през 1671 г. Новото творение силно контрастирало с предшестващото го и шокирало съвременниците със своя гигантизъм, с архитектурата (симетрично редуване на колони, плоски покриви по италиански маниер и т.н.), с използвания материал (камък). Дворът също трябвало да бъде настанен и през 1678 г. отново били извършени строителни работи, по замисъл на Ардуен-Мансар — сред тях най-забележителни са изграждането на южното крило, крилата на министрите и, през 1679 г., на двете конюшни срещу двореца, както и издигането през 1685 г. на северното крило, предназначено за жилища на принцовете и за да се възстанови хармонията на постройката.

С изключение на внушителния Параклис, осъществен от Робер дьо Кот между 1699 и 1710 г., Луи XIV не внесъл други значителни промени — дворецът вече бил добил окончателните си измерения.

Луи XV се заловил с облика на ансамбъла откъм двора — през 1771 г. Габриел подхванал реконструкцията на сградата от тухла и камък в изчистен класически стил. Поради липса на средства обаче строежът скоро бил преустановен и така се засилило несходството в архитектурата, което трябвало да се изглади. Симетрията между двата павилиона била възвърната едва през 1820 г. с издигането на Колонадата на Дюфур. След Габриел, най-вече около 1780 г., се родили множество проекти (напр. на Пеир, Пари, Буле), повече или по-малко утопични, предназначени да разширят или модернизират двореца. ТБ.

Етикет и живот на Двора

Луи XIV сред дамите от Двора (детайл). Гравюра от кралския алманах от 1667 г.

В епохата на Стария режим етикетът на Двора отразявал загрижеността за благоприличието в общество, в което всеки имал някакъв ранг и заемал предопределена позиция в зависимост от произхода или функцията си. Дворцовите обреди водят началото си от властването на Анри III, който съставил протоколни наръчници и въвел длъжността главен церемониалмайстор. Луи XIV усъвършенствал правилата, режисирайки живота на придворните, най-напред в Сен Жермен, после, особено след 1682 г., и във Версай; тези своеобразни закони регламентирали разпределението на времето на суверена (виж „Ден на краля“) — от утринното ставане, със сложната йерархия на влизанията на придворните, до лягането вечер, с прословутата церемония със свещника — както и мястото на членовете на височайшето семейство и на Двора при всички възможни обстоятелства. Символите на кралското благоволение подсказват, че етикетът не е бил веднъж завинаги установена система, а кодекс за поведение, който владетелят, арбитър на непрестанните разпри, винаги можел да промени според волята си; впрочем кодексът в Марли се характеризирал с повече гъвкавост. В своите Мемоари Сен Симон, летописец на спазването на благоприличието, подробно излага многобройните свади, предизвиквани от придворните и дори от представители на кралската фамилия, които се стараели да си присвоят известни прерогативи: правото да бъдат седнали, на табуретка, на възглавница, да влизат с каляска в двора на резиденцията, да минават пред еди-кой си принц или еди-коя си принцеса и т.н.

Луи XIV смятал етикета за основен аспект на дворцовия живот и ярък знак за величието на един монарх (виж „Абсолютна монархия“); той налагал зачитането на този кодекс за поведение като начин да се внуши респект у народа — и у чуждестранните посетители. ТБ.

Дворове

Парадният двор (или Двор на министрите) е обграден от двете крила, дело на Ардуен-Мансар; на запад бил затворен с желязна порта, на мястото, на която днес е конната статуя на Луи XIV, издигната при Луи Филип.

Кралският двор граничи на юг със Старото крило, построено от Льо Во през 1662 г., а на север с крилото „Луи XV“, изградено от Габриел след 1772 г. Наполеон и Луи XVIII възложили на Дюфур да замени портика на Старото крило с павилион в класически стил, за да се възстанови симетрията на двора. Единствено на благородниците, удостоени с „лувърските почести“, било разрешено да влизат в него с каляска.

Мраморният двор, с няколко стъпала по-висок, датира от времето на първоначалния замък, построен след 1631 г. от Филибер Льо Роа и допълнен с балюстради и статуи от Льо Во и Ардуен-Мансар. Централният балкон принадлежал на Стаята на краля. Дворът, изграден от тухла и камък, бил украсен с кафези за птици и служел като място за някои тържествени събития, устройвани от Луи XIV, например празненството от 1674 г. КК.

Зали на кръстоносните походи

Виж Луи Филип — пресъздаване на Версай.

Апартамент на дофина

Виж Класицизъм и рококо, Луи XV.