Жан-Пиер Баблон, Тиери Бажу, Клер Констанс, Ален Пужту, Ксавие Салмон
Дворец Версай (25)

Кралски параклис

Параклисът във Версай безспорно е първото мащабно строително дело на XVIII-то столетие. Първоначално били построени три временни храма. Параклисът бил започнат от Ардуен-Мансар през 1689 г., завършен след неговата смърт от зет му Робер дьо Кот и осветен на 5 юни 1710 г. Високият свод е изграден от камък от Кретей и щедро пропуска светлината. В много отношения той се вписва в традицията на френските дворцови параклиси. По време на литургиите кралят и семейството му заемали места на балкона срещу главния олтар, висшите сановници на Двора заставали на страничните балкони, а за останалите вярващи бил отреден партерът.

Никола Ланкре, Връчване на ордена на Светия Дух, 3 юни 1724 г. (детайл). Париж, Лувър.

С украсата си свещената обител свидетелства за промените, отразили се върху изкуството в първите години на прохождащия век, и се откроява като един от най-прекрасните образци на „подмладения“ стил „Луи XIV“. Иконографските изображения, свързващи Стария и Новия завет, са предимно скулптирани, резултат от тясното сътрудничество между множество творци. Повечето скулптори (Никола и Гийом Кусту, Рьоне Фремен, Жан дьо Лапиер, Пиер Льопотър, Жан-Луи Льомоан, Робер Льо Лорен, Лоран Мание, Клод Поарие, Жан Тиери, Антоан Васе, Корней ван Клеве, за да споменем само най-важните) принадлежат към поколението, работило и за последните строителни инициативи на Луи XIV, и за онези, белязали началото на властването на Луи XV.

Кралски параклис, вътрешен изглед, 1689–1710 г.

Орнаменталната структура вече се отдалечава от облика на Големите апартаменти. Розетките, мотивите с извити клонки и раковини, осеяли сводовете в долната част, са предвестник на ваяните облицовки стил рококо в апартамента на краля след 1738 г. Скулптурата добива по-голяма свобода, става по-раздвижена. Като изящество на изпълнението тя допълва архитектурата. При декорацията на свода ефектът на илюзията е пълен. В центъра на нефа Антоан Коапел е изписал Вечният Отец с ореол, носещ на света обещанието за изкуплението. Той е обграден от ангели, които държат атрибутите на кръстните мъки. Всички фигури се очертават на фона на небето в перспектива — отдолу нагоре. Възкресението на Христос над абсидата е произведение на Шарл дьо Ла Фос. Сцената Слизането на Светия Дух при Богородица и апостолите — непосредствено над кралския балкон — е живописвана от Жан-Батист Жувне. На Коапел и Ла Фос са поверени най-видимите повърхности, при които е наблегнато повече на цвета, отколкото на рисунката. Несъмнено това издава желание да се оповести раждането на едно ново творение. КС.

Класицизъм и Рококо

Един кралски стил в развитие

И сградите, и градините във Версай са били в процес на неспирна еволюция; стиловете съществуват редом и внушават усещането за изключително богатство. Във вътрешността на двореца стилът рококо, процъфтявал при Луи XV, оспорва първенството на класицистичните мотиви от епохата на Луи XIV, особено във Вътрешния апартамент на краля. Дюгулон, Льо Гупил, Верберкт и учениците им обаче са осъществили модернизирането на украсата с такава невероятна вещина, че двата художествени подхода непринудено се преплитат, без сблъсъци, в едно и също помещение, както в Залата на Големия съвет или в Кабинета със златните съдове.

Стая на кралицата, детайл от дървените ламперии.

Дървените ламперии от времето на Луи XIV се характеризират с мотиви, чиито прости геометрични форми — права линия или кръг — се съчетават във величествена симетрия. При орнаментите от периода на Луи XV преобладават елипсата, дъгата и контрадъгата, които вдъхват динамика и изящество на рисунъка. Образец на този вкус — срещу който ще въстане неокласицизмът — е Вътрешният апартамент на Луи XV и промените на партера в централния корпус, за да бъдат настанени дофинът и дофината, мадам Аделаид и мадам Виктоар. Тук властват светлите тонове, лекотата на арабеските и фините дървени ламперии, на които покритието „верни Мартен“ (по фамилията на мебелистите, създали този вид лак — б.пр.) придава сияен блясък. Във френското рококо няма излишна пищност. ТБ.

Жан-Батист Колбер

Клод Льо Фебвър, Портрет на Жан-Батист Колбер (детайл), 1666 г. Зали „XVII век“.

Държавническата кариера на Жан-Батист Колбер (1619–1683) увенчава социалния възход на една фамилия от търговци и банкери. Първоначално е секретар по военните дела, а през 1645 г. става държавен съветник и доверен човек на Мазарини. Той го препоръчва на Луи XIV и след 1661 г. Колбер влиза в кралската администрация, като прави всичко възможно, за да се освободи от Фуке. Главният интендант изпада в немилост и Колбер бързо поема, с изключение на военното ведомство, повечето дейности на управлението: бюджета, финансите и икономиката, снабдяването, търговията и индустрията, културата, флота, колониите! С жар се впуснал да възхвалява величието на суверена с една доста сполучлива пропаганда, чийто символ е Версай. Колбер е прозрял политическото измерение на яркия културен живот и поощрява развитието на институции като Манифактурата на братя Гоблен, Кралската печатница (той е един от инициаторите на книжния депозит), създава Академията за надписи и художествена литература, Академията за живопис и скулптура, Академията на науките… Изключително работоспособен, Колбер полага основите на модерната централизирана държава, заимствайки идеите на Ришельо; изгражда административни представителства на държавата в провинциите, въвежда държавно счетоводство, преустройва правосъдието, търговията, флота и т.н. ТБ.

Кралски колекции

В епохата на Луи XIV — голям ценител на изящните изкуства, част от кралските колекции украсявала апартаментите на владетеля, много живописни платна, както и великолепни сбирки от художествени изделия и малка бронзова пластика (някои от тях днес принадлежат на националните колекции) били подредени в поредица от салони в северното крило на Мраморния двор, предназначени изключително за съхраняването на това богатство. Кабинетът с любопитните предмети водел към Салона на изобилието, на чийто таван били изрисувани съкровищата, които посетителят щял да открие в следващите стаи — Кабинета с картините, Овалния салон, Кабинета с раковините. Малката галерия с двете си зали (изграждането й е постановено през 1684 г.) впрегнала дарованията на Миняр и на мебелиера Кучи, който не успял да завърши твърде пищната облицовка, декорирана със седеф и лазурит; алегоричният плафон — отговор на Миняр на сътвореното от Льо Брьон в Галерията с огледалата — асоциирал изображенията на Минерва и Аполон с младия херцог на Бургундия сред цяло войнство от божества.

По Шарл Льо Брьон и Пиер дьо Сев Младши, „История на краля: кралското посещение в Манифактурата на братя Гоблен на 15.10.1667 г.“ (детайл от гоблен). Национален музей на двореца Версай.

В края на властването вкусът на монарха сякаш улегнал и започнал да клони към медалите и книгите. Шедьоврите на кралските колекции от произведения на живописта били излагани в тези зали, като творбите често се сменяли. През XVIII век ансамбълът от салони изчезнал, защото следващите крале не изпитвали същото влечение към невероятно разнообразните и великолепни колекции. АП.

Ибрик, XVII в. Колекция на Луи XIV. Париж, Лувър.