Жан-Пиер Баблон, Тиери Бажу, Клер Констанс, Ален Пужту, Ксавие Салмон
Дворец Версай (24)

Стая на краля

Стая на краля.

Във Версай суверените винаги са притежавали две стаи — същинска спалня и парадна стая, където протичали многобройните публични церемонии, редовните приеми на видни личности, както и ритуалите на утринното ставане и лягането вечер (виж „Ден на краля“).

Отначало Луи XIV избрал за спалня помещение, разположено на мястото на Галерията с огледалата — Кабинета на Сатурн; скоро обаче покоите на владетеля били преместени в една от двете стаи, които през 1701 г. щели да бъдат обединени, за да образуват Вестибюла с овалния прозорец.

В началото като парадна стая се използвал Салонът на Меркурий в Големия апартамент. Това е пищна зала с таван, декориран от Жан-Батист дьо Шампен, и стени, облицовани с брокат. В нея Луи XIV наредил да сложат — на балюстрадата, отделяща леглото — великолепни сребърни свещници, украсени със забележителни орнаменти, плод на невероятни усилия.

През 1701 г. парадната стая била обзаведена на сегашното й място, в централната ос на двореца. При поставянето на леглото и оформянето на алкова, над който Никола Кусту изваял Франция, бдяща над съня на краля, трябвало да се зазидат вратите към Галерията с огледалата. Особено пищна била мебелировката, гарнитурите на креслата и леглото — през лятото брокат върху тъмночервена дамаска, през зимата тъмночервено кадифе, везано със златни нишки. Украсата се допълвала от картини, по-специално творби на Валантен, разположени на атиката, а през зимата поставяли две изключителни платна — Свети Йоан на Патмос, тогава приписвано на Рафаел, и Цар Давид, свирещ на арфа от Доменикино (и двете се намират във Версай). Тъкмо в тази стая на невиждан разкош било съдено на Луи XIV да приключи земния си път.

Луи XV и Луи XVI запазили парадното помещение за неотменните церемонии на утринното ставане и лягането вечер; те модифицирали интериора само в детайлите: през 1761 г. Луи XV поръчал две камини, а през 1785 г. Луи XVI внесъл известни промени в мебелировката. Още през 1738 г. обаче Луи XV обзавел нова спалня (виж „Вътрешен апартамент на краля“) в близост до Кабинета на Съвета, на мястото на Билярдната зала на Луи XIV. Тя била също толкова богата, но много по-удобна и комфортна. ТБ.

Строеж.

Цената на гигантизма

Строежът на Версай продължил, с различно темпо, през цялото властване на Луи XIV — що се отнася и до сградите, от Пещерата на Тетида до Параклиса, и до градините. Наложеното от Колбер истинско държавно счетоводство позволило да се преценят приблизително направените разходи. Налага се изводът, че етапите на активност съответствали на мирните периоди, сякаш средствата се люшкали между войните и строежа на двореца; например договорите от Аахен (1668) и Нимвеген (1678), примирието от Регенсбург (1684) били съпътствани с резки увеличения на вложенията около 1670,1680 и най-вече 1685 г. Впрочем в моментите на затишие военните усилено участвали в по-тежките строителни операции — изкопаването на Езерото на швейцарците (оттам и наименованието му). След 1690 г. разходите за Версай не надхвърляли сумите, предназначени за останалите кралски резиденции от рода на Марли, освен в годините 1700–1710 г., когато бил издигнат Параклисът.

Оформянето на градините и на боскетите, насочването на водата за фонтаните и водните басейни, както и работите по подготовката на терена поглъщали повече средства от самите постройки, от тяхното изграждане, разширения и непрестанни преобразувания.

Може да се каже, че Версай е струвал около 80 милиона ливри, от които близо 9 милиона за титаничния труд по деривацията на водите на Йор. Тази цифра, която би било рисковано да се обръща във франкове (евро) дори и за сравнение, е почти съизмерима с общия сбор на държавните разходи на кралството в началото на 70-те години на XVII век. ТБ.