Жан-Пиер Баблон, Тиери Бажу, Клер Констанс, Ален Пужту, Ксавие Салмон
Дворец Версай (16)

Салон на изобилието

Зала на стрелците.

В началото този салон, датиращ от 1680 г., служел за вестибюл към Кабинета с любопитните (или редките) предмети на Луи XIV, до който водели пет стъпала. До 1710 годината, в която бил завършен сегашният Параклис — Салонът на изобилието свързвал Големия апартамент на краля с един от някогашните параклиси, където днес е Салонът на Херкулес. Осветен бил от „великолепни полилеи от кварц“, обзаведен със специални мебели, дванайсет на брой, инкрустирани с абанос и седеф, побрали колекцията от златни медали на краля, украсен с „вази, обсипани със злато, диаманти […] други от ахат, инкрустирани със смарагди, тюркоаз, нефрит, перли и т.н., порцеланови съдове от Китай и Япония“. По време на „вечерите в апартамента“ се устройвали три големи бюфета, предназначени за придворните — кафе, шоколад, ликьори, коктейли, плодови напитки и вина се сервирали в изобилие.

Рьоне Антоан Уас, Кралската пищност. Плафон в Салона на изобилието.

На тавана Рьоне Антоан Уас е изобразил Кралската пищност и Напредъкът на изящните изкуства, заедно със скъпоценности от Кабинета с любопитните предмети (по-специално „нефа“ на краля) и множество изделия, съхранявани днес в Лувъра. Бронзовите бюстове на личности от античността са част от кралските колекции; на мястото на произведенията на Веронезе и Пусен, изложени в Лувъра, могат да се видят портретите на Големия дофин, на херцога на Бургундия и на Филип V Испански, рисувани от Ясент Риго, както и портретът на Луи XV от Жан-Батист ван Ло. КК^[1].

Рьоне Антоан Уас, Скъпоценни съдове. Детайл от плафона.

Чуждестранни мисии

Чуждестранни мисии Преди Версай да придобие вид, подобаващ за посрещане на високопоставени представители на чужди държави, тези тържествени събития протичали във Фонтенбло (приемането на папския пратеник Фабио Чиги през 1664 г.) или в Сен Жермен (приемането на Сюлейман ага, пратеник на турския султан, през 1669 г. и на Мохамед Темим, пратеник на султана на Мароко, през 1682 г.).

Посрещането на дожа на Генуа през 1685 г. поставило началото на поредица от изключителни церемонии, продължила през следващата година с приемането на делегацията на Сиам, после, през 1699 г. — на нов пратеник на Мароко. Видните посетители се изкачвали по Стълбището на посланиците, после прекосявали Големия апартамент на краля до Галерията с огледалата, в дъното, на която се намирал подиум с трона, пренесен за случая от Салона на Аполон, и прочутата сребърна мебелировка. Пищността на Версай се изпълвала с политически смисъл, а етикетът (виж „Етикет и живот на Двора“) придавал грандиозност на ритуала. Персийската делегация била приета през 1715 г., няколко седмици преди смъртта на суверена.

Никола дьо Ларжилиер, „Луи XIV приема посланика на Персия на 19 февруари 1715 г.“ Маслени бои върху платно, 70 х 153. Национален музей на двореца Версай.

При Луи XV и Луи XVI приемите на чужди пратеници в двореца станали по-редки; най-забележителните били тези на Мухамад Саид паша през 1742 г. и на Типо Сахиб, султан на Майсур, през 1788 г. ТБ^[2].