Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’ABCdaire du musée du Louvre, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
analda(2021)

Издание:

Автор: Брижит Говиньон

Заглавие: Музей Лувър

Преводач: Елена Константинова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Унискорп“,

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: Научнопопулярен текст

Националност: френска

Печатница: „Унискорп“ ООД

Редактор: Теменужка Петрова

ISBN: 954-8456-48-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15325

История

  1. —Добавяне

Вато

96_vato.jpgЖан-Антоан Вато, Жил, или Пиеро, около 1718 г. Маслени бои върху платно, 1,84×1,49 м.

Жан-Антоан Вато (1684–1721) идва в Париж на осемнайсетгодишна възраст и работи в ателието на Клод Жило, известен със сцените си от италианската комедия. След това помага на Клод Одран III в декорирането на парижки жилища. Покровителства го финансистът колекционер Пиер Кроза и той има възможност да изучава колекцията му от фламандски и италиански рисунки. През 1717 г. е приет за член на Академията за живопис и скулптура с Отплуване за Китера, като художник на „галантен празник“. Вато е създател на този нов жанр: рисува множество елегантни, прелестни картини, на които — сред зеленееща природа — са изобразени персонажи, събрали се за танци, музика и галантни срещи (Концерт, Любовни наслади). Живописецът се увлича от света на театъра, този на Жил, меланхоличен и нежен с костюма си във фино бяло и розово. Около актьора са се струпали съпътстващите го герои в духа на комедия дел арте — Докторът върху своето магаре, Коломбина, Мецетен в червена дреха и още един, четвърти артист с шапка, нарязана подобно гребен на петел.

За известно време Вато е в Лондон. През 1720 г. се настанява при приятеля си Жерсен — търговец на картини на моста „Нотр Дам“. За осем дни сътворява за него шедьовъра — сетният му реверанс пред младостта и крехкостта на живота.