Бриджит Говиньон
Музей Лувър (77)

Бикове от Хорсабад

Лувър, изглед от двора „Хорсабад“ Андроцефални крилати бикове, Асирия, краят на VIII в. пр.Хр. Гипс, височина 4,20 м.

На територията на днешен Хорсабад, Ирак, след 713 г. пр.Хр. се установява новата столица Дур Шарукин на Саргон II (721–705 г. пр.Хр.). В сърцето на древния град е издигнат дворецът на владетеля — двеста двора и зали, два километра скулптирана украса, палат, простиращ се върху два хектара площ. Открит е тържествено през 706 г., но на следващата година градът е изоставен, защото Саргон II загива във военен поход. Портите на столицата и на двореца се пазели от два огромни каменни колоса, високи над четири метра — брадати чудовища с човешки глави, увенчани с тиари, стела на бикове с криле отстрани. Погледнати в профил, с чудатите си пет копита, те сякаш пристъпват; в анфас — са напълно неподвижни.

За първи път в Двуречието каменна декорация служи за възвеличаване на царската особа и за ознаменувано на нейните ловни и военни подвизи. Между IX и VII век пр.Хр. асирийците водят политика на завоевания и жестоко потисничество, за което свидетелстват изображенията по стените на двореца, внушаващи на посетителя идеята за всемогъществото на Асирия.

При владичеството на Ашурбанипал (668–627 г. пр.Хр.) асирийската държава обхваща и Египет, но през 612 г. пр.Хр. тя е унищожена от съюзените мидийски и вавилонски войски.

През 1843 и 1844 г. Пол-Емил Бота (френски консул в Мосул) открива в Хорсабад следите от палата на асирийския цар Саргон II, когато Европа познава Изтока единствено от библейските текстове. Всъщност той търсел останките от легендарната Ниневия — една от асирийските столици, обезсмъртена от Светото писание. Археологът поканва художника Йожен Фланден, за да запечата върху хартия всички детайли на скулптурите и орнаментите, и изпраща с кораб във Франция тези каменни колоси. Сега те са поставени в двора „Хорсабад“ на Лувъра, в оригиналната им позиция, за да напомнят за монументалния характер и грандиозността на асирийските дворци. Благодарение на пратките на Бота през 1847 г. е открит Асирийски музей, който хвърля светлина върху тази древна цивилизация и предизвиква раждането на нова наука — асирология. И днес Лувърът остава свързан с френските археологически експедиции на територията на Изтока.