Бриджит Говиньон
Музей Лувър (31)

Дьолакроа

По думите на Шарл Бодлер, Йожен Дьолакроа (1798–1863) е „предводителят на модерната школа“. Художникът предлага лична интерпретация на традициите на европейската живопис и открива пътя към бъдещето, като извежда на преден план въображението.

Цветът взема връх над рисунката, обогатява композицията, определя съдържанието и нейната изразителност.

През 1817 г. Дьолакроа постъпва в Екол де Боз-Ар и се сприятелява с Антоан Гро и Теодор Жерико. За първи път излага на Салона през 1822 г. — картината Лодката на Данте, закупена от държавата. През 1824 г. представя Клането на Хиос — платно, напомнящо епизод от неотдавнашното гръцко националноосвободително въстание срещу османското владичество, а през 1827 — Смъртта на Сарданапал. В това свое произведение авторът пренебрегва законите на перспективата и кадража, надсмива се над условностите на изобразяването. Цветът се разлива в диагонал от червено и златисто, който придава целостта на творбата. Дьолакроа пресъздава с невероятна жар безпорядъка, еротизма, смъртта — налага се като най-яркия представител на направлението на романтизма.

Йожен Дьолакроа, Смъртта на Сарданапал, 1828. Маслени бои върху платно, 3,92 х 4,96 м.

През 1832 г. той отплава от Тулон заедно с френската делегация, изпратена при султана на Мароко; пътува в Алжир и Испания. Откриването на светлината и на магията на Изтока опиянява сетивата му. Изпълва скицниците си с рисунки и акварели, които по-късно ще се превърнат в ценен извор на форми. По държавна поръчка рисува декоративни пана за Камарата на депутатите и Сената, както и фрески за църквата „Сен Сюлпис“, които завършва две години преди кончината си. Дьолакроа е и забележителен писател. Неговият Дневник, започнат в младежките му години, е вълнуващ документ на тогавашната епоха.