Дон Лучио
Изстрелите в нощта (6)

Последни приготовления за убийството

Дъжд валеше в Бруклин, когато младата милосърдна сестра Елизабет Томсън излезе от болницата три дни по-късно. Нощта се спущаше над опушения квартал на Ню Йорк. Внезапно тя се стресна. Близко до ъгъла се намираше старият автомобил на Лари Кид.

Несъзнателно, но все пак с леко чувство на отвращение, Елизабет се запъти към колата, влезе вътре и се намери до младия мъж.

— Не трябваше да рискуваш и да се явяваш на такова опасно място — каза тя напълно равнодушно. — Биха те познали и после…

— Остави тази работа на страна. Аз знам как да се грижа за себе си — отвърна грубо той и пусна колата по мокрия паваж. — Липсваше цяла седмица…

— Но ти сам ми каза да отида с него…

— Е… как се държа той?

— И добре, и зле…

— Може би, след като си била толкова дълго с него и той се е проявил като галантен любовник, ти си забравила неписаните закони на нашия квартал и смъртта на своя брат…

— Не — отвърна глухо тя. — Това не съм забравила.

В този миг тя почувствува, че Лари ревнува силно. Ето нещо ново.

— И той сигурно се е държал не много кавалерски с тебе, и е използвал случая, когато е бил сам с теб…

— Кой не би използвал…

Лари посегна да я удари, но се въздържа и се задоволи само с една мръсна ругатня по отношение на „непризнателните и непостоянни момичета“.

Когато се изкачиха и двамата в нейния апартамент той започна да говори по-меко и смислено. Разправяше й, че отмъщението трябва да се извърши час по-скоро, че всичко е вече готово затова и че кръвта на убития й брат иска своето… Тя слушаше как едрите дъждовни капки бият по тенекетата на покрива и по стъклата и мислеше… мислеше за много неща.

— Значи ти ще го накараш да ти дойде на гости в стаята. След това ще го помолиш да слезе и купи нещо от деликатесния магазин, който е на другата страна на улицата. Той ще трябва да мине пътя от входа на тази къща до отсрещния тротоар, нали. Той носи жълта мушама в дъждовно време. Това ще бъде достатъчно за мен. Аз няма да сбъркам в целенето. Ще бъда в другия край на улицата с револвера си…

— Добре — съгласи се тя.

— Няма да ми изиграеш номер в последния момент, нали?

— Не, Лари, няма…