Добри Жотев
Делфийският оракул

Послушайте ме, смъртни,

където и да сте

във времето!

 

Не гледайте напред

с гледци невиждащи,

нито зад себе си

с посърнали зеници! —

Не съществува бъдеще.

Ни минало.

Безмерно настояще

се движи и провихря

живота и смъртта ви.

 

То — всеки миг

е бъдеще.

То — всеки миг

е минало.

 

Затуй в минутите

на новите години

напразни са стаканите,

прелели

от шумящо вино

и светлите наздравици

за ДРУГО

бъдно.

Наздравиците стихват.

Стаканите

глупеят пресушени.

А ДРУГОТО…

 

Боли ме участта ви:

да дърпате напред,

а ДРУГОТО

да ви засреща,

каквото

е БИЛО.

Да гледате назад

със скръб,

а скръбното БИЛО

да Е.

 

И може ли

да бъде инак,

когато ден и нощ

товарите с насилие

душите си

и чакате товара ви

да се превърне

във крило

на волен дух!

 

Засявате с омраза

мъртвилото

на костите си чак

и чакате да жънете

любов!

 

Минирате с лъжи

платното на човешкия си път

и чакате

да стъпите

на истина!

 

Главявате слуги

послушни

от рождение до гроб

и чакате

слугите ви

да станат господари

на света!

 

Със дим от лесни думи

продухвате

земя и небеса

и чакате

димът да стане дело!

 

Послушайте ме, смъртни,

където и да сте

във времето!

Безмерно Настояще

се движи и провихря

живота и смъртта ви.

Преодолейте го, веднъж

завинаги!

Преодолейте го,

за да се срещнете

с несрещаното

ДРУГО!

 

Защото участта ви,

кълна се във руините

на моя храм

във Делфи,

е ваше дело.