Луиза Мей Олкът
Синовете на Джоу (9)

Девета глава
Нещата се променят

През един септемврийски следобед двама почернели, прашни млади мъже, яхнали хубави велосипеди, въртяха педалите към Плъмфийлд. Очевидно се завръщаха от успешен пробег — независимо от поуморените си крака те съзерцаваха света със сияещи лица. Такова спокойно задоволство изпитват хората, научили се да карат добре.

— Хайде, иди и докладвай, Том. Аз ще се отбия тук. Ще се видим по-късно.

Деми сви към портата на „Гълъбарника“, както наричаха къщата на майка му.

— Бъди добър и не ме издавай. Първо изчакай да приключа с мама Баер — помоли Том с въздишка.

Деми се засмя, а приятелят му продължи бавно по алеята. С цялото си сърце се надяваше да не срещне никого, защото носеше новина, която — според него — щеше да разтърси и удиви цялото семейство.

За негова огромна радост завари госпожа Джоу сама сред море от коректури. Тя обаче мигом ги заряза, за да посрещне завърналия се млад мъж. Само един поглед й бе достатъчен да разбере, че нещо не е наред. Неотдавнашните случки изостриха чувствителността й до краен предел.

— Какво има този път, Том? — попита тя, докато той се настаняваше в креслото със смесица от страх, притеснение и показно отчаяние.

— Забърках се в ужасна каша, мадам.

— Естествено. Винаги очаквам някаква каша, щом става въпрос за теб. Каква е? Бутнал си някоя старица и тя се готви да те съди? — попита госпожа Джоу усмихната.

— По-лошо — простена Том.

— Не си отровил някоя доверчива душа, поискала от теб лекарство, надявам се.

— По-лошо.

— Не си допуснал Деми да се разболее от някаква ужасна болест и не си го изоставил, нали?

— По-лошо дори от това.

— Предавам се. Казвай бързо! Ненавиждам да чакам лошите новини.

Довел слушателката си до видима възбуда, Том нанесе удара с едно-единствено изречение:

— Сгодих се!

И се облегна назад, за да види ефекта. Госпожа Джоу плесна с ръце — коректурите й се разпиляха — и тя възкликна смаяно:

— Ако Нан е приела, никога няма да й простя!

— Не, не. Става въпрос за друго момиче.

При тези думи лицето на Том бе толкова смешно, че нямаше начин човек да не прихне: той изглеждаше едновременно смутен и доволен, притеснен и разтревожен.

— Радвам се. Наистина се радвам! Не ме интересува коя е. Надявам се скоро да се венчаете. А сега ми разкажи всичко.

— Какво ще каже Нан? — попита на свой ред Том, направо стъписан от подобно отношение към затрудненото му положение.

— Ще бъде повече от доволна, че се е отървала от комара, тормозещ я така отдавна. Нямай грижа за Нан. Кое е това „друго момиче“?

— Деми не ти ли писа за нея?

— Бил си разстроил някаква си госпожица Уест в Куитно — нещо такова. Всъщност заприлича ми на каша.

— Оказа се едва началото на цяла серия от каши. Все такъв ми е късметът. След като се насочих към това момиче, беше редно да съм внимателен с нея, нали? Поне всички около мен смятаха така. Не успях да се измъкна и се загубих, преди да се осъзная. За всичко е виновен Деми. Стоеше там и се суетеше около снимките си — някои станаха чудесни. Всички момичета настояваха да ги снима. Виж тези, мадам. Така си прекарвахме времето, когато не играехме тенис.

Том измъкна купчина снимки от джоба си. На повечето бе на преден план: или държеше слънчобран над доста хубава млада дама, или лежеше върху тревата в краката й, или стояха облегнати на перилата на тераса заедно с други двойки по бански костюми.

— Това е тя, нали?

Госпожа Джоу посочи доста наперена девойка с ексцентрична шапка, кокетни обувки и ракета за тенис в ръка.

— Това е Дора. Не е ли прекрасна? — възкликна Том, забравил за миг опасенията си.

В момента говореше с обожанието на влюбен.

— Много е приятна. Да се надяваме, че не е като героинята на Дикенс обаче. Къдравите й коси й придават такъв вид.

— Ни най-малко. Изключително умна е, умее да поддържа дом, шие и какво ли не още, уверявам те. Всички момичета я харесват; добра и весела е, пее, танцува и обожава книгите. Намира твоите за превъзходни и ме караше да й разказвам за теб до припадък.

— Това последното трябва да ме поласкае и спечели, за да ти помогна да се измъкнеш от кашата. Но преди това ми разкажи как попадна на нея.

Госпожа Джоу се настани удобно, готова да го изслуша.

Том разтърка енергично глава и започна да разказва:

— Бяхме се виждали и преди това, но не я бях забелязал. Деми искаше да се срещне с някакъв човек, затова отидохме. Времето се оказа хладно и приятно; решихме да останем и неделята. Попаднахме на симпатична компания и отидохме да покараме лодки. Дора попадна в моята. Без да искам, се блъснах в камък. Тя плува добре, така че не пострада особено, ако се изключи уплахата и съсипаната рокля. Прие аварията спокойно и моментално се сприятелихме. Нямаше начин да не го направим, след като така упорито се мъчехме да се качим обратно в коварната лодка, а другите ни се смееха. Наложи се, естествено, да останем още един ден — трябваше да се уверим, че с Дора всичко е наред. Пък и Деми настоя. Там беше Алис Хийт и още две момичета от колежа. Оформи се компания. Деми непрекъснато правеше снимки, танцувахме, дори се включихме в турнир по тенис. Но се оказа, че тенисът е опасна игра, мадам. На корта се създават доста контакти, а ние, момчетата, открихме, че „да сервираш“ е доста приятно.

— По мое време не играехме кой знае колко тенис, но напълно те разбирам — увери го госпожа Джоу, изпитвайки наслада от разказа не по-малко от Том.

— Честна дума, нямах никакво намерение да се увличам сериозно — продължи той предпазливо, сякаш тази част от историята бе по-трудна за описване, — но всеки като че ли бе лапнал по някого, а това видимо забавляваше Дора и аз се стараех всячески да й угодя. Тя смята, че струвам нещо. Е, Нан е на друго мнение, но ми беше приятно да ме харесват, след като години наред ме отблъскваха. Да, наистина ми беше приятно да ми се усмихва хубаво момиче, да виждам как поруменява, когато й правя комплимент, да се радва, когато съм около нея, да съжалява, когато си тръгвам, и да се възхищава на всичко, което правя. Кара те да се чувстваш като мъж и да показваш най-доброто от себе си. Никакви свъсени вежди, никакво студено отношение години наред. Все се чувствах като глупак, а винаги съм искал да направя добро; предан съм и обичам Нан от дете. Не, наистина не е честно. Няма повече да го търпя!

Том се умълча за миг — премисляше грешките си и дори скочи от креслото да се разтъпче из стаята. Клатеше глава както обикновено, за да изпита познатата тъга, но остана изненадан: от нея нямаше и следа, сърцето му не страдаше ни най-малко.

— И аз не бих го търпяла. Забрави старото си увлечение, защото то е именно увлечение, и се впусни в новото — изглежда то е истинското. Но как се стигна дотам, да предложиш брак, Том? Явно си го направил, след като твърдиш, че си сгоден?

Госпожа Джоу нямаше търпение да научи как са се развили събитията.

— Стана съвършено случайно. Въобще не смятах да постъпя така, но магарето го направи и нямаше начин да се измъкна от кашата, без да нараня чувствата на Дора.

Том вече разбираше, че фаталният момент е настъпил.

— О, значи в случката участват две магарета, така ли? — попита госпожа Джоу закачливо в очакване да чуе нещо весело.

— Не се смей! Ще прозвучи смешно, но можеше да е и ужасно — отвърна Том мрачно, ала веселото пламъче в очите подсказваше, че не е съвсем сляп за комичната страна на приключението. — Момичетата се възхищаваха на новите ни велосипеди, а на нас, естествено, ни бе приятно да се фукаме. Водехме ги на разходки и, общо взето, доста се забавлявахме. Един ден Дора седна зад мен; карахме си славно по пътя, когато някакво глупаво магаре се изпречи насреща. Очаквах да се отмести, но не би. Затова го ритнах. То обаче също ритна и заедно с магарето се стоварихме на земята. Настъпи голяма бъркотия. Мислех единствено за Дора. Тя направо изпадна в истерия: смееше се, после се разплака, а магарето ревеше. Загубих ума и дума. Нарекох я „скъпа моя“ и като глупак продължих да й говоря нежности. Най-после тя се поуспокои и с особен поглед в очите ми каза: „Прощавам ти, Том. Помогни ми да се изправя и да продължим разходката“. Според мен беше изключително мило от нейна страна, особено след като я бях разстроил за втори път. Трогна ме дълбоко и обявих, че съм готов да прекарам остатъка от живота си с ангел като нея… Не, наистина не помня какво говорих, но напълно се изумих, когато тя обви врата ми с ръце и прошепна: „Том, скъпи, ти не се страхуваш от никакви лъвове, които биха се появили на пътя ти“. Със същия успех можеше да каже „магарета“, но очевидно ме щадеше. Много мило от страна на това момиче, но ето че сега имам две любими и съм в ужасна каша.

Госпожа Джоу не можеше да се въздържа повече — прихна да се смее и по бузите й потекоха сълзи.

— Томи Бангс, Томи Бангс! Как си допуснал да те сполети подобна катастрофа? — възкликна госпожа Джоу, възвърнала най-после дъха си.

— Истинска каша! Сигурно няма да се отърва от подигравки. Май ще се наложи да изчезна за известно време от стария Плъмфийлд — разсъждаваше Том. Прокара ръка по лицето си, стараейки се да осъзнае създалата се ситуация.

— Нищо подобно. Аз съм до теб. През този сезон не ми се е случвало нищо по-весело. Но все пак ме интересува как приключи всичко. Наистина ли е сериозно, или е просто летен флирт? Аз лично не одобрявам флиртовете, но какво да се прави? — младите винаги си играят с остри предмети и, естествено, се порязват неволно.

— Дора се смята за сгодена и веднага писа на родителите си. Как да й възразя, след като прие така сериозно нещата и изглеждаше толкова щастлива. Тя е едва на седемнадесет; досега не е харесвала някого. Убедена е, че всичко ще е повече от наред: баща й познава моя баща, а и двамата разполагаме със средства. Бях толкова потресен, че й казах: „Не е възможно да ме обичаш истински — та ние се познаваме съвсем бегло“. Но тя ми отвърна: „Напротив, скъпи Том! Толкова си весел, добър и честен! Как бих могла да не те обичам“. Е, какво ми оставаше да направя след такива думи, освен да я ощастливя, докато съм там, и да разчитам на късмета да оправи кашата след това?

— Моят истински Том би погледнал на нещата по-ведро. Съобщил си, предполагам, на баща си веднага.

— О, да. Писах му и го осведомих с три реда. Бележката гласеше: „Скъпи татко, сгоден съм за Дора Уест и се надявам, че семейството ни ще я одобри. Аз лично я одобрявам напълно. Твой верен, Том“. Не срещнах никаква съпротива. Той и без това никога не е харесвал Нан. А Дора ще му допадне напълно.

Том млъкна. Изглеждаше напълно удовлетворен от проявения от него такт и вкус.

— Какво мисли Деми за това? Не беше ли скандализиран? — поиска да узнае госпожа Джоу.

— Ни най-малко. Прояви огромен интерес и внимание. Говореше ми като баща. Деми е истински Соломон, особено като се има предвид, че и той е в същото положение — отвърна Том с извънредно мъдър вид.

— Да не искаш да кажеш…

Поради внезапно обзелата я тревога госпожа Джоу не успя да си поеме дъх. Изтръпна при мисълта да не чуе и друга любовна история.

— Да, точно така, мадам. Всичко е било премислено от самото начало. Трябва да си го върна на Деми, защото ме вкара в изкушението със затворени очи. Твърдеше, че отива в Куитно, за да се види с Фред Уолас, но така и не се срещнаха. И как да се срещнат? Уолас беше заминал с яхтата си и не се прибра през цялото време, докато бяхме там. Истинската притегателна сила за него е Алис. Двамата се разхождаха из околността със стария му фотоапарат, а мен ме оставиха на произвола на съдбата. Всъщност в цялата история има забъркани три магарета и аз не съм най-голямото, макар да съм наясно, че ще понеса най-голямата част от подигравките. Деми ще придобие типичния за него невинен и сериозен вид и никой няма да му каже и дума.

— Явно става въпрос за епидемия, характерна за лятото, и никой не знае кой ще бъде следващият поразен. Е, най-добре остави Деми на майка му, а ние да видим какво ще правим с теб, Том.

— Не съм съвсем наясно. Неловко е да си влюбен в две момичета едновременно. Какво ще ме посъветваш?

— Във всички случаи — да подходиш към ситуацията със здрав разум. Дора те обича и смята, че и ти я обичаш. Нан не се интересува от теб, а ти всъщност държиш на нея като на приятелка, макар да се постара да го превърнеш в нещо повече. Според мен, Том, ти обичаш Дора или поне си на път да се влюбиш. Никога през всичките тези години не съм те виждала да изглеждаш така или да говориш за Нан, както говориш за Дора. Съпротивата й те тласкаше да я преследваш упорито, но случайността те срещна с по-привлекателно момиче. Според мен старата ти любов трябва да остане като обич към приятелка, а новата да е за любимата. Ако с времето чувството се окаже искрено, ожени се за нея.

Дори госпожа Джоу да изпитваше някакви колебания по въпроса, облекчението, изписало се по лицето на Том, я освободи от всякакви притеснения. Очите му засияха, устните се разтегнаха в усмивка; под прахта и новопридобития тен грейна опияняващо щастие. Той стоеше смълчан, опитвайки се да проумее чудото на любовта.

— Трябва да призная, че имах намерение да накарам Нан да ревнува. Тя познава Дора и очаквах да научи за случилото се. Омръзна ми да ме пренебрегва. Не ми харесваше да ме възприема като досадник и всички да ми се присмиват. Помолих Деми да съобщи в писмата му до Дейзи какво точно става, та Нан да е наясно. А после напълно забравих за Нан. Не виждах, не чувах, не ме интересуваше друг, освен Дора, докато магарето — Бог да го благослови! — не я хвърли в обятията ми. Тогава разбрах, че тя ме обича. Честна дума — нямам представа защо изпитва такива чувства към мен. Та аз не ги заслужавам и наполовина!

— Всеки почтен мъж изпитва това, когато невинна девойка постави ръката си в неговата. Дръж се така, че да си достоен за нея. Тя не е ангел, а жена със своите недостатъци — ще се наложи да ги понасяш и да й прощаваш. Двамата трябва да си помагате един на друг.

През цялото време госпожа Джоу се стараеше да осъзнае, че сериозният млад мъж пред нея е калпазанинът й Томи.

— Едно ме безпокои — когато всичко започна, нямах предвид нещата да се развият по този начин; щях да я използвам като оръдие, за да мъча Нан. А не е правилно, затова се чудя дали я заслужавам. Каква каша само!

— Мило мое момче, това не е каша, а един изключително приятен житейски опит, макар да те е връхлетял внезапно. — Госпожа Джоу говореше изключително сериозно, защото виждаше колко искрен е младежът пред нея. — Наслаждавай се мъдро на обстоятелствата и бъди достоен за тях. Да приемеш любовта и доверието на едно момиче е отговорна работа. От теб се очаква да я обградиш с нежност и откровеност. Не допускай малката Дора да се лута напразно, бъди мъж заради нея.

— Ще се постарая. Да, наистина я обичам, но някак все още не го вярвам. Ще ми се ти да я познаваш. Толкова е сладка! Вече копнея да я видя отново! Снощи на раздяла се разплака, а на мен никак не ми се тръгваше. — Том неволно докосна с ръка бузата си, сякаш усети нежния печат, който Дора постави там, след като помоли да не я забравя. За пръв път в безгрижния си живот Томи Бангс разбра разликата между сантимент и сантименталност. В съзнанието му неволно изплува образът на Нан — мислейки за нея, никога не бе изпитвал подобна тръпка. В сравнение с новото усещане старото им приятелство изведнъж му се стори твърде прозаично. — Но какво, за бога, ще каже Нан, когато узнае? — произнесе мисълта си на глас той.

— Какво да узнае? — попита ясен глас и накара и двамата да се обърнат сепнато.

От прага ги наблюдаваше Нан. В желанието си да разтовари Том от напрежението и да види реакцията на Нан, госпожа Джоу отговори бързо:

— Том е сгоден за Дора Уест.

— Сериозно? — Нан се изненада силно. Госпожа Джоу дори се притесни да не би сега да е по-привързана към приятеля си от детинство, отколкото смята. Но следващите думи я успокоиха и всички се почувстваха удобно и весело. — Знаех, че предписаното от мен лечение ще извърши чудеса, стига само да го спазва достатъчно дълго. Скъпи Том, така се радвам. Желая ти щастие — и тя разтърси ръцете му.

— Стана съвършено случайно, Нан. Не го очаквах, но нали постоянно се забърквам в каши — не видях по какъв друг начин да се измъкна от тази. Мама Баер ще ти разкаже всичко. Отивам да се измия. Чакат ме за чая при Деми. Ще се видим по-късно.

Заекващ, изчервен, плах и същевременно благодарен, Том побягна. Остави по-възрастната жена надълго и нашироко да обясни на по-младата какво се беше случило. После двете се посмяха на краткотрайното му ухажване, което наистина можеше да се сметне за случайност. Нан прояви дълбок интерес. Познаваше Дора и я намираше за мило същество; предрече, че с времето ще се превърне в отлична съпруга на Том, защото му се възхищава и високо цени всичко у него.

— Ще ми липсва, естествено, но за мен ще бъде облекчение, а за него — много по-добре. Сега с баща си ще се захванат с бизнес, ще преуспее и всички ще бъдат щастливи. Сватбеният ми подарък за Дора ще бъде домашна аптечка и ще й покажа как да си служи с нея. На Том не може да се има доверие. Той е толкова подходящ за тази професия, колкото старият Сайлъс.

Последната част от тирадата успокои госпожа Джоу — в началото Нан изглеждаше така, сякаш е загубила нещо ценно. Идеята за домашната аптечка я развесели, а мисълта Том да се захване с безопасна професия, очевидно й допадаше.

— Момчето най-после се промени, Нан, и твоят „паж“ най-после се освободи. Сега трябва да посветиш целия си ум на професията. Един ден ще се окажеш достойна за нея.

— Надявам се. Което ме подсеща, че в селото е плъзнала дребна шарка. Добре е да предупредиш момичетата да не се отбиват в къщи, където има малки деца. Не е хубаво някоя да се зарази в началото на семестъра. Отивам при Дейзи. Питам се какво ли ще каже тя на Том. Ще бъде много забавно.

Нан тръгна да си върви. Усмивката й потвърждаваше, че не изпитва никакви огорчения.

— Ще държа Деми под око, но няма да казвам нищо. Мег има собствен подход към децата си и трябва да призная, много е добър. Но тя сигурно ще се разтревожи от новината, че епидемията, която ни връхлетя това лято, не е отминала момчето й.

Госпожа Джоу нямаше предвид дребната шарка, а далеч по-сериозното заболяване, наречено любов, което е в състояние да унищожи цели общности. Лятното бездействие води до множество годежи и младите хора, доскоро безгрижни птички, поемат по пътя си. Франц повлече крак, Нат бе хроничен случай, а Том заболя изневиделица. У Деми също се наблюдаваха симптомите, а което бе най-лошото — вчера нейният собствен Тед съвсем спокойно й заяви: „Мамо, ще бъда по-щастлив, ако си имам любима, както е с другите момчета“.

Сега бомбата на Том щеше да избухне сред тях и вероятно щеше да нанесе сериозни поражения, защото, макар че една лястовица не прави пролет, един годеж обикновено влече друг, а момчетата й — поне повечето от тях — бяха във възпламенителна възраст, когато искрата запалва пламък, който или скоро угасва, или лумти цял живот. Нищо не можеше да се предприеме, освен да им се помогне да направят разумен избор и да бъдат достойни за добрите си половинки. От всички уроци, които госпожа Джоу се бе опитвала да внуши на момчетата си, този беше най-трудният, защото любовта превръща светците и мъдреците в лунатици. Как тогава да очаква, че младите хора ще избегнат капаните, разочарованията, грешките и насладите на тази прекрасна лудост?

— Неизбежно е, предполагам, щом живеем в Америка. Определено няма да си търся белята, но ще продължа да се надявам някои от новите идеи, приложени в образованието, да родят няколко сърдечни, щастливи, способни и интелигентни момичета за моите момчета. Имам късмет, че в момента не всичките дванадесет ми висят на ръцете. Иначе щях да загубя ума и дума, защото предусещам усложнения и тревоги, много по-лоши от лодките, велосипедите, магаретата и Дорите на Том — промърмори госпожа Джоу, преди да се захване с чакащите я коректури.

Том остана изключително доволен от ефекта, който неговият годеж предизвика върху малката комуна в Плъмфийлд.

— Беше парализиращо — изкоментира Деми. Смайването остави повечето от приятелите на Том без дъх; не намериха сила дори да се присмеят. Преданият Том да се отвърне от идола си! И ето го сега покорен от някаква странна богиня! Наистина беше романтичен шок, но и предупреждение за по-впечатлителните. Смешно бе да се наблюдава каква важност си придаваше нашият Томас. Запознатите с историята потопиха милостиво в забрава най-комичните моменти и Том изпъкна като същински герой, спасил девойката от грозяща я опасност. А с благородната си постъпка бе спечелил благодарността и любовта й. Дора също запази тайната и се забавляваше с шегите, когато дойде да се запознае с мама Баер и да изрази уважението си към цялото семейство. Всички харесаха веселото момиче, което спечели сърцата им със своята свежест, откровеност и бликащо щастие. Беше истинска наслада да я наблюдават колко искрено се възхищава от Том. А самият Том се бе преобразил в млад мъж. Тази промяна в живота му доведе и до голяма промяна у самия него. И преди беше весел и импулсивен, но сега се стараеше да извади на показ всичко, което Дора намираше за негови добри страни. Все пак изненадващо се оказа колко добри черти има Том, а усилията му да пази мъжко достойнство наистина изглеждаха комично. Същото се отнасяше и за коренната промяна, която настъпи с него: предишният млад човек, търпящ унижения и изцяло посветен на Нан, сега леко се големееше с новата си любима. Дора определено го боготвореше и не позволяваше дума да се издума за някакъв недостатък на Том. Новото положение на нещата се харесваше и на двамата. В топлата атмосфера на привързаност, любов и доверие някогашният отчаян ухажор разцъфна. Продължаваше да е силно привързан към Нан, но не възнамеряваше повече да й бъде слуга; пълноценно се наслаждаваше на свободата си, без да си дава сметка, че всъщност тиранинът се е вкопчил в него за цял живот.

За радост на баща си, се отказа от медицината и започна да се готви да влезе в бизнеса на стария човек. Преуспяващият търговец беше готов да трасира пътя пред сина си и с усмивка да приеме женитбата му с добре осигурената дъщеря на господин Уест. Единственият трън в букета от рози на Том бе незначителният интерес, който Нан прояви към плановете му, и очевидното й облекчение от неговата нелоялност. Той определено не желаеше тя да страда, но намираше за редно да демонстрира известно съжаление от загубата на такъв обожател. Да бе проявила някаква меланхолия, да бе изрекла някакъв мек упрек, да бе хвърлила завистлив поглед, докато минава с обожаващата го Дора под ръка, му се струваше подходяща награда за всичките години предана служба и искрено възхищение. Безпокоеше го, че вместо това Нан го наблюдаваше с майчински интерес и галеше благосклонно Дора по къдрокосата глава.

Трябваше да мине известно време, та старите емоции да се уталожат, а новите да се наложат напълно. Госпожа Джоу му помагаше, а господин Лари му даде няколко умни съвета относно невероятните номера, които може да изиграе човешкото сърце; подсказа му и как най-добре човек да се придържа към балансиращия стълб на истината и здравия разум. Най-после Томи се съвзе. През есента вече не се заседяваше много в Плъмфийлд, защото новата му пътеводна звезда живееше в града, а бизнесът запълваше голяма част от времето му. Очевидно най-после попадна на мястото си и скоро започна да се справя отлично с всичко, за голямо удовлетворение на баща си. Жизнерадостното му весело присъствие преобрази някогашната тиха кантора — подейства като свеж повей на вятъра; живият му ум намери сред управляващите мъже сродни души, текущите дела се оказаха по-примамливи от изучаването на болести и от не твърде веселите шеги с костите на скелетите.

Такъв ще го оставим за момент и ще се насочим към по-сериозните приключения на приятелите му, макар неговият годеж, станал уж на шега, да се оказа котвата, която направи нашия Том щастлив и в крайна сметка го превърна в пълноценен мъж.