Луиза Мей Олкът
Синовете на Джоу (16)

Шестнадесета глава
На тенискорта

В Плъмфийлд гледаха с добро око на спортовете. Навремето в реката се клатушкаше само една стара плоскодънна лодка. Сега водната повърхност бе осеяна с всевъзможни плавателни съоръжения: от ладии за един човек до лодки за разходка, отрупани с разноцветни възглавнички, с опънати тенти и украсени със знаменца. Всички умееха да гребат. Също като момчетата и момичетата провеждаха състезания и развиваха мускули. Голямата равна поляна до старата върба бе превърната в площадка за игри на колежа. Тук се разиграваха яростни битки по бейзбол, по футбол, по скокове на дължина и други спортове, при които прекалено амбициозните състезатели изкълчваха пръсти, натъртваха ребра, разтягаха мускули. Девойките провеждаха по-спокойните си занимания на безопасно разстояние. Под брястовете, опасващи поляната, потропваха бухалки за крикет, на няколкото тенискорта се размахваха енергично ракети, а при вдигнатите на различна височина прътове момичетата тренираха прескок.

На „Корта на Джоуси“ крехката дама управляваше като кралица — обичаше играта и бе твърдо решила да развие дребната си фигура до съвършенство. Всеки свободен миг прекарваше тук с някоя жертва под ръка. В един определено приятен съботен следобед играеше срещу Бес и я биеше безмилостно: макар и грациозна Принцесата не проявяваше особено старание.

— О, боже! Уморила си се, а всички момчета са се заплеснали по онзи глупав бейзболен мач. Какво да правя?

Джоуси бутна назад голямата си червена шапка, за да огледа света, който възнамеряваше да покори.

— Пак ще играя, но искам малко да се разхладя. Впрочем доста ми е скучно, защото никога не побеждавам — уточни Бес, веейки си с голямо листо.

Джоуси се канеше да седне до нея на пейката и да я изчака, ала острият й поглед съзря две мъжки фигури в сини панталони и бели сака. Отиваха да гледат мача, който се провеждаше в далечината, но така и не достигнаха целта. С радостен вик Джоуси хукна да ги посрещне. Двамата я видяха как тича към тях и спряха, вдигнали шапки за поздрав.

Нетърпеливата Джоуси не обърна внимание на оказаната чест — кимна бегло и настоятелно помоли „да дойдат да поиграят тенис, а не да ходят да се потят и цапат при момчетата“. Поканата й постигна успех: на Кръглия Коул и без това вече му беше горещо, а Доли искаше да запази безупречния вид на новия си костюм възможно по-дълго.

— С удоволствие — отвърна възпитаният младеж и още веднъж се поклони.

— Вие играйте, а аз ще си почина — предложи дебелото момче, копнеещо за кротък разговор с Принцесата на сянка.

— Иди да утешиш Бес, защото я размазах от бой и има нужда от ободряване. Сигурно имаш нещо сладко в джоба, Джордж. Дай й малко, а Доли ще вземе ракетата й. Хайде.

Джоуси подкара жертвата пред себе си и тържествено се завърна на корта.

Кръглия се отпусна на пейката, която изскърца под тежестта му, извади незабавно кутия с бонбони и ги поднесе към Бес. В това време Доли с всички сили се стараеше да не се изложи пред доста добрата си съперница. Щеше да я победи, ако не му бе попречило нещастно препъване — върху коляното на новия панталон се появи грозно петно и така обсеби мислите му, че го разсея от играта. Доста приповдигната от победата, Джоуси му позволи да си почине и му подхвърли иронично:

— Не се прави на стара госпожица. Ще се изчисти. В някой предишен живот сигурно си бил котка — толкова ненавиждаш мръсотията. Или си бил шивач и си живял единствено заради дрехите.

— Хайде, не нанасяй допълнителни удари по повален човек. — Сега Доли и Кръглия се бяха изтегнали върху тревата, за да оставят място за момичетата на пейката. Бе разстлал кърпичка под себе си, а върху друга постави лакътя си; очите му тъжно съзерцаваха зеленикавокафявото леке върху коляното. — Обичам да съм спретнат. Не намирам за цивилизовано да се появяваш със стари обувки и смачкан панталон пред момичета. Нашите колеги в колежа са джентълмени и се обличат като такива — добави той, разстроен от думата „шивач“, защото дължеше на един доста голяма сума.

— Същото важи и за нашите момчета. Не само хубавите дрехи обаче правят джентълмена. Тук изискваме доста повече неща — сряза го Джоуси, винаги готова да защити своя колеж. — Аз лично харесвам старите си обувки. И често ги нося. Ненавиждам дендитата. И ти, нали, Бес?

— Не и когато се държат мило с мен.

— Обичам дамите, които се държат възпитано и нямат намерение да откъснат главата на човек, ако реши да изрази собствено мнение.

Доли дари Бес с най-чаровната си усмивка.

Кръглия се напъна да каже нещо, но само изсумтя. Весело избухналият смях възстанови мира за момент. Но Джоуси обичаше да тормози божиите създания, които си виреха носа, и задебна момент да нанесе нов удар. При поредната игра Джоуси бе победена. Върна се ядосана и се залови да буди заспалия Джордж. Погъделичка го по носа със сламка, той кихна и седна, за да види накъде е отишла „проклетата муха“.

— Защо не поговорим за нещо? Например как ние, „провинциалните момичета“, да изглеждаме изискани? — погледна тя към Доли.

— Никога не съм имал предвид вас! Роклите ви са чудесни, а шапките ви са последна мода.

Доли сам влезе в капана с непредпазливата си реплика.

— Ха, този път те залових! Смятах ви за джентълмени: цивилизовани и мили. Но вие постоянно се присмивате на момичетата, които не се обличат елегантно, а това е доста грозно за мъже. Така твърди мама.

Джоуси долови, че е нанесла умел удар на младежа.

— Този път наистина те спипа, старче, защото е права. Да си ме чул да говоря за дрехи и други такива глупости.

Кръглия потисна една прозявка, питайки се кога отново ще има възможност да дремне.

— Ти говориш за ядене, а за един мъж това е още по-лошо. Един ден ще се ожениш за готвачка и ще отвориш ресторант — присмя му се Джоуси.

Зловещото предсказание го накара да замлъкне за момент. Междувременно Доли се съвзе и мъдро смени темата — прехвърли войната в лагера на противника.

— Понеже искате да шлифоваме маниерите ви, позволи ми да отбележа, че младите дами от доброто общество не правят лични забележки, нито изнасят лекции. Това е характерно за малките момичета; само те го намират за остроумно. Но не е добър стил, уверявам те.

Джоуси замълча. Трябваше й време да се съвземе от шока, че са я нарекли „малко момиче“, след като четиринадесетия й рожден ден току-що бе отминал. Бес се обади с привидно нехаен тон, но всъщност далеч по-смразяващ от нападателните думи на Джоуси.

— Така е, но ние цял живот сме живели сред превъзходно образовани хора и не умеем да водим куртоазни светски разговори както вашите млади дами. Привикнали сме на смислени разговори, помагаме си един на друг, като си посочваме недостатъците, и не сме в състояние да ви предложим никакви клюки.

Когато Принцесата укоряваше момчетата, те рядко недоволстваха. Доли не се обади, ала Джоуси не се въздържа и продължи оттам, където братовчедка й бе спряла; смяташе хрумването си за удачно:

— Нашите момчета обичат да си приказваме и гледат с добро око на предложенията ни. Не си въобразяват, че знаят всичко и за осемнадесетгодишната си възраст са направо идеални, нищо че не са постъпили в Харвард.

Джоуси ликуваше от ответния си удар, а обиденият тон на Доли показа колко е наранен. С високомерен поглед към запотената, прашна и шумна тълпа на бейзболното игрище той заяви:

— Тези момчета тук имат нужда от лустро и култивиране. Радвам се, че го получават. При нас в колежа учат младежи от най-добрите семейства от цялата страна и не са ни нужни момичета, които да ни поучават.

— Жалко, че нямате повече момчета като нашите. Чувала съм ви вас — по-големите — какво си говорите, а знам и какво мислят бащите ви: не им се ще да са губили пари и време само за да кажат, че сте посещавали Харвард. Колкото до момичетата — щяхте да сте по-добре в много отношения, ако се вслушвате в тях, както това става тук.

— Ако имате такова ниско мнение за нас, защо носите нашите цветове?

Доли болезнено съзнаваше, че не използва докрай предимствата на своята Алма Матер, но бе твърдо решен да победи.

— Нищо подобно. Шапката ми е червена, не тъмночервена. Много разбираш ти от цветове — възмути се Джоуси.

— Всяка разярена крава ще те накара да хукнеш, ако размахаш шапката си пред носа й — не се предаваше Доли.

— Готова съм да се изправя пред нея. Вашите фини дами могат ли да направят същото? А и вие двамата?

Изгаряща от желание да демонстрира най-новите си умения, Джоуси изтича до най-близкия прът, постави ръка върху него и леко като птичка го прескочи.

Бес поклати глава, а Кръглия сърдечно изръкопляска. Доли не желаеше да се остави на момичето; засили се, скочи, стъпи с два крака до Джоуси и спокойно попита:

— Това можеш ли го?

— Още не. Но ще се науча.

Съперницата му изглеждаше леко обезсърчена и Доли поомекна. Дружелюбно продължи да показва още акробатични номера, без да подозира какво всъщност си навлича. Червената боя по пръта, непредназначен за подобни изпълнения, обагри раменете му, когато той направи задно салто и отново стъпи на земята. В отговор получи невъзмутима забележка:

— Ако желаеш да видиш как изглежда тъмночервеното, виж гърба си. Боята още не е изсъхнала и едва ли ще се изчисти.

— Леле! Наистина няма!

Доли се опитваше да зърне гърба си, но накрая раздразнен се отказа.

— Най-добре да си вървим, Доли — предложи сговорчиво Кръглия.

Намираше за разумно да се оттеглят, преди да се разрази нова схватка, защото неговата страна очевидно губеше.

— Не бързайте, моля ви. Постойте и си починете. Сигурно имате нужда да отдъхнете след усилената умствена дейност през изминалата седмица. А ние трябва да идем да учим гръцки. Хайде, Бес. Довиждане, джентълмени.

Джоуси направи реверанс и тръгна със застрашително килната шапката, а ракетата носеше като победно знаме през рамо. Последната дума се оказа нейна и смяташе, че има право да се оттегли с достойнство.

Доли се поклони изящно на Бес, но тя му отвърна с известна хладина. Кръглия се възползва отново да се изтегне и лениво промърмори:

— Днес малката Джоуси е побесняла. Най-добре да си дремна. Прекалено горещо е за игри.

— Така е. Чудя се дали Огън-и-Жупел е права за тези лекета. — Доли се опитваше да изчисти едно с кърпичката си. — Спиш ли? — попита той след няколко минути, посветени на това мрачно занимание.

Смяташе за несправедливо приятелят му да се чувства така удобно, когато той самият е разярен.

— Не. Мислех си дали Джоуси не е права за клинченето ни. Срамота е, че учим толкова малко. Би трябвало да залягаме над книгите като Мортън, Тори и другите. Никога не съм искал да ходя в колеж, но настойникът ми ме накара. Ако продължавам така, няма да е от голяма полза — въздъхна Кръглия.

Ненавиждаше всякакъв вид работа, а му предстояха поне още две години.

— Дава престиж на един мъж, така да знаеш. Няма смисъл да се задълбочаваме. Лично аз възнамерявам да се забавлявам. Между нас казано, обаче, наистина щеше да е хубаво, ако и момичетата бяха с нас. Би било приятно някоя да е наоколо и да ни подава ръка. Не смяташ ли?

— В момента бих се задоволил с три: една да ми вее, друга да ме целуне, трета да ми поднесе студена лимонада.

Кръглия хвърли поглед към къщата, откъдето не се задаваше никакво подкрепление.

— Какво ще кажете за джинджифилова бира? — обади се глас зад тях.

Доли скочи на крака, а Кръглия се завъртя смаяно по корем.

На стъпалата към стената седеше госпожа Джоу.

— Момчетата ще се довършат, като пият ледена вода, затова наминах с малко от хубавата ми, хранителна джинджифилова бира. Погълнаха я като риби. Но имам още малко. Искате ли?

— Да, много. Дайте аз да налея.

Доли взе чашата, а Кръглия с радост я напълни. И двамата бяха много доволни, но и се опасяваха да не е чула какво си говореха.

Страховете им се потвърдиха. Докато пиеха за нейно здраве, тя сподели:

— Приятно ми бе да чуя, че искате момичета във вашия колеж. Но преди да се появят, се надявам да започнете да се изказвате по-почтително за тях, защото това ще е първият урок, който ще ви дадат.

— Госпожо, просто се пошегувах — смотолеви Кръглия, жадно допивайки бирата.

— И аз. Аз съм… Привързан съм към тях.

Доли, обзет от паника, очакваше да му изнесат назидателна лекция.

— Но не по подходящия начин. Фриволните момичета обичат да ги наричат „скъпи“, „мили“ и други такива неща. Но момичетата, които обичат науката, желаят да се отнасят с тях по подобаващ начин, а не като с кукли за флиртуване. Да, готвя се да изнеса проповед. Това ми е работата. Затова — изправете се и го понесете като мъже.

Госпожа Джоу се засмя, но говореше сериозно. Различни намеци и знаци през изминалата зима й подсказваха, че момчетата започват да „виждат живота“ по начин, който тя решително не одобряваше. И двете момчета бяха далеч от домовете си и разполагаха с достатъчно пари за пилеене, а бяха неопитни, любопитни и доверчиви като повечето младежи на тяхна възраст. Не обичаха особено книгите и следователно не разполагаха със защитата, предпазваща ученолюбивите от редица злини. Единият обичаше да задоволява капризите си, беше ленив, а слабостта му към лукса лесно притъпяваше сетивата му. Другият, подобно на всички миловидни момчета, бе суетен, крайно самонадеян и в жаждата си да получи одобрение от другарите си, бе готов да направи всичко, за да го постигне. Тези наклонности и слабости правеха и двамата крайно податливи на изкушенията, които се изправят пред слабохарактерните момчета, обичащи удоволствията. Госпожа Джоу изрече много предупредителни думи, откакто отидоха в колежа, но доскоро те не разбираха приятелските й намеци. Сега се надяваше да я послушат, затова възнамеряваше да им поговори.

— Ще ви говоря като майка, защото вашите са далеч. А с някои неща майките се справят най-добре, като изпълнят дълга си — подхвана тя с тържествен тон изпод бонето против слънце.

„Господи! Какво ли ни чака?“ — тюхкаше се наум Доли. В това време Кръглия толкова очевидно се колебаеше дали да не си налее още една чаша бира, че направо си изпроси първия удар.

— Това няма да ти навреди — изкоментира госпожа Джоу, — но трябва да те предупредя колко са вредни някои други питиета, Джордж. Преяждането е стара история. След още няколко прилошавания сигурно ще се научиш да се държиш благоразумно. Но пиенето е по-сериозна беда и злините от нея рушат единствено твоето тяло. Чувала съм те обаче да говориш за разни вина сякаш ги познаваш твърде добре и държиш на тях повече, отколкото е редно за момче. А няколко пъти съм била свидетел и на не дотам безобидните ти шеги. За бога, не се поддавай на този опасен стил заради „забавата“, както се изразяваш, или защото било модно и другите също го правят. Незабавно спри и запомни: главното правило е умереност във всичко.

— Пия само вино, честна дума. Трябва ми нещо тонизиращо, както казва мама, за да възстановя унищожените си мозъчни клетки от ученето — възрази Кръглия, но остави чашата, сякаш изгаряше пръстите му.

— Хубавото говеждо и овесената каша ще възстановят много по-успешно мозъчните ти клетки от всякаква напитка. Работа и прости занимания ти трябват на теб. Ще ми се да те задържа тук няколко месеца, та да те предпазя да не направиш някоя беля. Ще те науча да тичаш, без да се задъхваш, и ще се погрижа да не ядеш по четири-пет пъти на ден. Що за абсурдна мъжка ръка е това? Би трябвало да се срамуваш.

Госпожа Джоу хвана дебелата ръка, отпусната върху прекалено пълната талия за момче на неговата възраст.

— Нищо не мога да направя… Всички сме дебели — семейна черта… — опита да се защити Кръглия.

— Още една причина, за да живееш по-разумно. Да не би да искаш да умреш рано или да останеш инвалид за цял живот?

— Не, госпожо.

Кръглия придоби тъжен вид. Госпожа Джоу смекчи тона — как да му се кара заради пороците, които до голяма степен се дължаха на прекалено загрижената му майка. Тупна пълната ръка, както правеше, когато беше малък и крадеше бучки захар от захарницата:

— Прояви по-голяма предпазливост. Човек сам изписва характера върху лицето си. Не желаеш, естествено, върху твоето да се чете лакомия и невъздържаност, нали?

— Определено! Моля ви, съставете ми списък със здравословни правила. Ще се придържам към него… ако успея. Наистина започвам да ставам прекалено едър и това не ми се нрави. Черният ми дроб е станал безчувствен, пулсът ми е ускорен и имам главоболие. От прекалено много работа, твърди мама, но вероятно и от преяждане.

Кръглия въздъхна с нещо средно между съжаление към хубавите неща, от които се отказваше, и облекчение от възможността да свърши с разхлабването на колана си веднага след като ръката му се освободи.

— Непременно ще ти направя такъв списък. И само след година ще си мъж, а не надут чувал. А сега, ти, Доли. — Госпожа Джоу се обърна към другия подсъдим — той трепереше и съжаляваше, че е дошъл. — Учиш ли френски така усилено, както миналата зима?

— Не, госпожо. Не ми харесва… Искам да кажа… Сега се занимавам с гръцки.

Доли започна храбро, но нямаше представа накъде бие този необичаен въпрос. Внезапно обаче го осени някакъв спомен и той се взря в обувките си с дълбок интерес.

— О, въобще не го учи. Чете само френски романи и ходи на театър, когато гостува комичната опера — обади се Кръглия и невинно потвърди подозренията на госпожа Джоу.

— И аз така дочух. И затова искам да си поговорим. Тед внезапно прояви желание да учи френски — ти си бил подхвърлил нещо, Доли. Отидох да видя с очите си едно такова представление. Твърдо съм убедена, че това не е място за почтени младежи. Там има едни боядисани момичета. Излизал ли си с тях?

— Веднъж.

— Хареса ли ти?

— Не, госпожо. Аз… си тръгнах рано — промърмори Доли с лице, почервеняло като великолепната му връзка.

— Радвам се, че още не си изгубил способността да се изчервяваш. Но скоро и това ще стане, ако продължаваш да учиш по този начин и забравиш какво означава да се срамуваш.

Госпожа Джоу положи ръце на раменете им и продължи по-меко:

— Скъпи мои момчета, ако не ви обичах, изобщо нямаше да повдигам въпроса. Тези теми не са приятни, съзнавам, но съвестта няма да ми даде мира, след като една-две мои думи биха ви предпазили от големи проблеми. Идвайте при мен, ако нещо ви тревожи. Не се страхувайте, не се стеснявайте. Чувала съм къде-къде по-тъжни признания, отколкото си представяте, и съм успявала да утеша доста млади хора.

— Да, госпожо. Благодаря. Права сте, разбира се, но е доста тежка задача, когато дамите ти поднасят вино, а бащите водят дъщерите си на непристойни представления.

Доли не си правеше илюзии относно изкушенията, но съзнаваше, че е крайно време да се „оттегли“.

— Така е, но прави още по-голяма чест на онези, които умеят да се въздържат. Миналата зима госпожа Брук се притесняваше, защото Джон до късно оставаше навън да пише своите репортажи. Двамата си поговориха какво вижда и чува на път за редакцията посред нощ и тогава той й каза: „Знам какво имаш предвид, мамо, но никой не прави зло, освен ако не иска“.

— Типично за Малкия декан!

Пълното лице на Кръглия се озари от одобрителна усмивка.

— Хубаво е, че ни го казахте. Прав е. Той не може да направи зло на никого — добави Доли с променено изражение.

Госпожа Джоу се зарадва, че успя да докосне забравена струна в душите на порасналите момчета. Реши да напусне съдийското място, без да обявява подсъдимите за виновни:

— Бъдете за останалите онова, което Джон е за вас — добър пример. Извинете, че ви обезпокоих, скъпи момчета, и не забравяйте кратката ми проповед. Надявам се да ви се отрази добре, дори никога да не го узная.

Доли й помогна да стане с дълбоко уважение, а Кръглия взе каната и в себе си се закле тържествено да стои настрани от всякакви ферментирали питиета, с изключение на джинджифилова бира.