Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Синият аметист (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead(2021)

Издание:

Автор: Петър Константинов

Заглавие: Синият аметист

Издание: второ (не е указано)

Издател: Издателство „Христо Г. Данов“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1977

Тип: роман

Националност: българска (не е указано)

Печатница: Печатница „Димитър Благоев“

Редактор: Никола Джоков

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Художник: Здравко Захариев

Коректор: Трифон Алексиев; Бети Леви; Ева Егинлиян; Донка Симеонова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14351

История

  1. —Добавяне

Обяснителни бележки

Астарджийският хан — намирал се е там, където сега е ъгълът на улиците „Магура“ и „Тодор Пулиев“ — северно от Централните хали.

Балкапан хан — прочут хан в Истанбул (запазен и до днес), който в предосвобожденската епоха с бил седалище на български търговци, народни и книжовни дейци.

Боцарис, Марко Бочаров — българин от Воден. Един от най-видните герои в борбата за извоюване на гръцката независимост (1788–1823). Загинал при Мисолунги в сражение с турците.

Виги — традиционно название през XIX столетие на привържениците на Английската либерална партия.

Горчаков, Александър Михайлович, княз (1791–1883) — министър на външните работи на Русия от 1896 до 1882 г.

Деве Багран — днешната улица „Старинна“, която минава под Хисаркапия.

Дерби, Едуард Хенри, лорд (1826–1893) — английски министър на външните работи по време на Цариградската конференция и Освободителната война.

Драгун — кавалерийски войник, обучен за действие и в пеши строй.

Едем паша (1818–1893) — от февруари 1877 г. до януари 1878 г. велик везир на Турция.

Елиот, Хенри Джордж, сър (1817–1907) — английски дипломат. Туркофил. От 1867 г. до януари 1877 г. посланик на Англия в Цариград.

Жирарден, Емил дьо (1806–1881) — виден френски журналист. Един от първите, които през май във в. „Ла Франс“ публикува сведения за зверствата след Априлското въстание.

Игнатиев, Николай Павлович, граф (1832–1908) — генерал-адютант. От 1864 до 1877 г. руски посланик в Цариград.

Каршияка — квартал в северната част на града, отвъд р. Марица.

Креденер, Николай Павлович, барон (1811–1891) — генерал-лейтенант. В Освободителната война командувал IX армейски корпус.

Куршумли хан — най-голямата битова сграда на Балканите, построена през турското владичество. До 1934 г. се е намирал на мястото на сегашните хали.

Лавров, Пётр Лаврович (1823–1900) — един от идеологическите водачи на руското народничество. Член на „Земя и воля“ и I интернационал. От 1873 г. в емиграция е издавал в. „Вперёд!“ в Женева.

Лондонски протокол — протокол, подписан в Лондон на 19 март 1877 г. от представителите на Русия, Австро-Унгария, Англия (при особено мнение), Германия, Италия и Франция. След неуспеха на Цариградската конференция протоколът е предложен от Русия като последен опит за реформи в поробена България. Отхвърлянето му от Турция е довело до обявяването на Освободителната война.

Лофтус, Август, лорд — от 1871 до 1879 г. посланик на Англия в Петербург.

Макгахан, Дженерариъз Алоизус (1844–1878) — американски журналист. В 1872–1874 г. живял в Русия. През юли 1876 г. като кореспондент на в. „Дейли Нюз“ обходил местата на Априлското въстание и публикувал обширни съобщения за турските зверства при потушаването му. По време на Освободителната война бил кореспондент при руската армия.

Мараша — квартал в северозападната част на гр. Пловдив.

Мидхат паша — (1825–1883) — турски държавник. Един от ръководителите на „Млада Турция“. Англофил. Дългогодишен валия на Дунавския вилает. През 1868 г. председател на Държавния съвет, а в 1876 г. — велик везир. Автор на конституцията от 1876 г., целяща да попречи на намесата на европейските държави за подобряване състоянието на поробените християнски народи в Турция. Свален от Абдул Хамид в началото на 1877 г. и умрял в заточение.

Милютин, Дмитрий Александрович, граф (1816–1912) — руски генерал и държавник. Министър на войната. Настоявал в навечерието на започване на Освободителната война за безкомпромисно и радикално разрешаване на българския въпрос.

Осман паша (1837–1900) — турски генерал. Във време на Освободителната война командуващ турските войски във Видин. От юли до декември 1877 г. ръководил отбраната на Плевен.

Орта Мезар — сега площад „Яков Свердлов“ срещу Дома на младоженците.

„Отечественные записки“ — руско литературно и обществено-политическо списание, издавано в продължение на няколко десетилетия в Петербург. През 1875–1878 г. е било под силното влияние на славянофилското движение в Русия.

Пазаричи — махала в турско време. Намирала се е на западната част на Небеттепе, около църквата „Свети Константин и Елена“ при Хисаркапия.

Реуф паша — турски генерал. В Освободителната война възглавявал отбранителната линия по Балкана.

Савфет паша (1815–1883) — министър на външните работи на Турция. Излязъл в оставка от юли 1877 г. От февруари 1878 г. отново министър на същото министерство.

Сарайкър — сегашният квартал „Христо Смирненски“ между шосето за Пещера и жп линия за София, в западна посока.

„Современник“ — руско литературно и обществено-политическо списание, издавано в Петербург 1835–1866 г. Идеен вожд на списанието е бил В. Г. Белински. Списанието е играло значителна роля сред интелектуалните среди на поробените от турците славянски народи.

Солзбъри, Роберт Артър, маркиз (1830–1903) — английски държавник. Участвувал в Цариградската конференция. От април 1878 г. — външен министър на Англия. Един от най-дейните вдъхновители на Берлинския конгрес.

Стамболски, д-р Христо (1843–1932) — виден български общественик и лекар. Завършил медицина, живял и работил в Цариград. Бил е професор в медицинското училище. Домът му е бил средище на българи, живущи в Цариград и участвуващи в просветните и църковните борби.

Сюлейман паша (1838–1884) — турски генерал, командуващ Дунавската армия. След поражението под Пловдив бил арестуван, впоследствие даден под съд.

Табакхисар — стара турска махала, в която са били табаханите. Намирала се е по десния бряг на Марица зад сегашната гимназия „Д. Благоев“.

Тахтакале — търговска част в предосвобожденския Пловдив.

Тепеалтъ — сегашният площад „Трапезица“ и „Възраждане“.

Тори — традиционно название през XX век в Англия на привържениците на Консервативната партия.

Тотлебен, Едуард Иванович, граф (1818–1884) — руски военен инженер, генерал-адютант. Един от героите на Севастополската отбрана през Кримската война. В Освободителната война ръководи обсадата на Плевен. От 1878 г. главнокомандуващ руската армия на Балканите.

Физиократи — направление в политическата икономия, възникнало във Франция през втората половина на 18 в. Физиократите признавали за единствен източник на богатството природата и преди всичко земята.

Филики етерия — тайна организация, основана в 1816 година в Одеса, с цел да организира въоръжена борба за освобождението на Гърция.

Франсоа Кене (1694–1774) — френски лекар и икономист. Създател на физиократичната школа.

Хаджи Хасан махала — стара турска махала в близост с църквата „Света Неделя“, североизточно от нея.

Хусар — войник от лека кавалерия.

Хюнкяр хамам — намирал се е на десния бряг на р. Марица, непосредствено срещу стария мост. Там е било открито Областното събрание на Източна Румелия след Освобождението.

Цанков, Кириак Антонов (1847–1903) — политически деятел и публицист. Член на БЦРК. След 1876 г. и по време на Освободителната война председател на „Българско благотворително общество“ в Гюргево. Близък сътрудник на Любен Каравелов.

Цариградска конференция — свикана от великите сили през декември 1876 г. и януари 1877 г. под натиска на Русия, с цел да се изработи подробен проект за реформи в Турция. За да осуети работата й, Мидхат паша в деня на откриването й с топовни гърмежи възвестява конституцията на Турция. Но конференцията не прекратила работата си. С активното участие на руския посланик граф Игнатиев бил изработен подробен проект за реформи и конференцията го представила на Портата. Съгласно този проект българските земи трябвало да образуват две автономни области със столици София и Търново. Турското правителство отхвърлило проекта.

Церетелев, Алексей Николаевич, княз (1848–1893) — през 1875–1876 г. бил помощник-секретар на руското посолство в Цариград. От май 1876 г. управлява консулството в Одрин. Разследвал турските зверства след Априлското въстание.

Чарториски, Адам Йежи (1770–1861) — полски политически деец. Председател на националния съвет (1831) през полското освободително въстание 1830–1831 г. След разгрома му възглавява монархическата група на полската емиграция в Париж. Оказвал влияние върху българското национално-църковно движение.

Шувалов, Пётр Андреевич (1827–1889) — руски политически деец и дипломат. През време на Освободителната война изпълнявал важни дипломатически мисии в Лондон.

Край