Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Език
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Karel(2021)
Източник
www.gutenberg.org (Rudyard Kipling. The Second Jungle Book. New York: The Sentury Co., 1906.)

История

  1. —Добавяне

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angutivun tina, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
debora(2020)
Разпознаване, корекция и форматиране
Karel(2021)

Издание:

Автор: Ръдиардъ Киплингъ

Заглавие: Квикернъ

Преводач: Д. Мавровъ; Хр. Радевски (стихове)

Издател: Хемусъ

Град на издателя: София

Година на издаване: 1940 (не е указана)

Тип: Разказ

Печатница: Придворна печатница — София

Художник: Вадимъ Лазаркевичъ

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14071

История

  1. —Добавяне

Our gloves are stiff with the frozen blood,

        Our furs with the drifted snow,

As we come in with the seal—the seal!

        In from the edge of the floe.

 

Au jana! Aua! Oha! Haq!

        And the yelping dog-teams go,

And the long whips crack, and the men come back,

        Back from the edge of the floe!

 

We tracked our seal to his secret place,

        We heard him scratch below,

We made our mark, and we watched beside,

        Out on the edge of the floe.

 

We raised our lance when he rose to breathe,

        We drove it downward—so!

And we played him thus, and we killed him thus

        Out on the edge of the floe.

 

Our gloves are glued with the frozen blood,

        Our eyes with the drifting snow;

But we come back to our wives again,

        Back from the edge of the floe!

 

Au jana! Aua! Oha! Haq!

        And the loaded dog-teams go,

And the wives can hear their men come back,

        Back from the edge of the floe!

Бележки

[0] This is a very free translation of the Song of the Returning Hunter, as the men used to sing it after seal-spearing. The Inuit always repeat things over and over again.

Край

Въвъ кръвь сѫ наштѣ рѫкавици,

кожуситѣ — навѣни съ снѣгъ,

кога се връщаме съ тюлена,

съ тюленъ отъ ледното поле.

 

Ай йана! Ауа! Оха! Хакъ!

И кучетата съ лай вървятъ,

плющатъ камшици, вси се връщатъ

назадъ отъ ледното поле.

 

Тюлена ние проследихме

и чухме: дращи подъ леда.

Тамъ знакъ поставихме и спрѣхме —

далече въ ледното поле.

 

Ний съ копието, щомъ се мѣрна,

промушихме го ей така!

Разкарахме го и убихме

далече въ ледното поле.

 

Въвъ кръвь сѫ наштѣ рѫкавици,

виелица въ очитѣ бий,

но ний се връщаме дома си —

далечъ отъ ледното поле.

 

Ай йана! Ауа! Оха! Хакъ!

И кучетата съ лай вървятъ.

И чуй се — идемъ си назадъ ний —

назадъ отъ ледното поле.

Бележки

[0] Долното е много свободенъ преводъ на Пѣсеньта на завръщащия се ловецъ, както я пѣятъ при връщане отъ ловъ на тюлени. Инуититѣ винаги повтарятъ много пѫти едни и сѫщи нѣща.

Край