A Stupid Husband and his Clever Wife ^[0]

Глупавият мъж и умната жена

A merchant when dying called his beloved and only son to his bedside and said, “Dear son, I am about to depart, and shall not return. You will be left alone in the world. I charge you to remember five pieces of advice which I now give you. Walk not in the sunshine from your house to the shop. Let piláv be your daily food. Take unto yourself a fresh wife every week. On wishing to drink wine go to the vat and drink it. If you want to gamble, then gamble with experienced gamblers.”

Having spoken these words the merchant groaned and gave up the ghost.

Now the son, although good and obedient in all things, was also a very stupid fellow. He did not in the least comprehend his father’s real meaning. He thought that these words were to be understood literally, and therefore immediately set about erecting a covered way from his house to the place of business. It cost him a large sum of money, and seemed most needless and ridiculous. Some of his friends suspected that he was mad, and others that he was proud. However, he minded not their remarks and coldness, but finished the building, and every day walked beneath it in the shade to and fro from his house to the shop.

He also ordered the cook to prepare piláv for him every day, and ate nothing else, as his father had directed him.

In the matter of getting a fresh wife every week he experienced very great difficulty. Some of the wives, by reason of their ugliness, or bad tempers, or slovenly manners, or unfaithfulness and other wickednesses, deserved to be turned off. But there were others who were beautiful, and good, and kind, and loving, and clean, and tidy, and these the young merchant found it extremely hard to get rid of. He had to provoke them to anger or to indifference before he could invent an excuse for sending them away. Many many poor women were thus ruined by him.

At last an exceedingly clever woman heard of the deceased merchant’s advice, and having perceived the true meaning, she determined to try and arrange for her marriage with the young merchant. Being both beautiful and clever, she soon succeeded. The young merchant could not detect any fault in her or her work, though he was constantly on the watch for anything wrong. She did everything strictly according to his wishes, and was exceedingly careful about her speech, and dress, and manner, and work. Six days thus passed. On the seventh and last day of the week, his last opportunity, the young merchant ordered her to have some fish piláv ready for his evening meal, intending to grumble with it, and to pretend that he wanted a different kind of fish to that prepared. His wife promised that it should be ready for him as soon as he returned.

Soon after he left she went to the bázár and purchased two or three kinds of fish. At the proper time she prepared them in different ways, some with spices, and some without spices, some with sugar, some with salt, and so on. On the young merchant’s return the dinner was waiting.

“Is dinner ready?” he shouted.

“Yes,” replied the wife, and immediately put a dish of steaming sweet piláv in front of him.

“Oh!” he cried in a rage, “I want a salt piláv.”

“Very well,” she replied. “I thought perhaps you would, and so got that also ready. Here it is,” and she set a big dish of steaming salt piláv before him.

“Yes, yes,” said he, still in a rage apparently, “but not this kind of fish. It is all bone.”

“Very well,” she replied; “then have this kind.”

“But I don’t mean this kind,” he shouted; and he looked as if he would like to throw the contents of the dish at her head. “I would sooner eat dung than this.”

“Then have it,” she replied, “by all means.”

Saying this, she kicked aside a small basket and discovered to his astonished gaze the dung of some animal that had been prowling about the place while she was preparing the dinner, but which she had not had time to remove, and therefore had thrown a basket over it, lest her husband should notice it and be offended.

Thoroughly defeated, the young merchant then said no more. After eating a little from two or three of the dishes he went to bed. During the night his wife made him promise to visit her father’s house on the morrow, and to spend the day there.

In the morning the young merchant and his wife went together to the house of the latter. On arrival the wife told her parents all that had happened to her and all her secrets, and begged them not to cook anything special on account of their visit, but to prepare simply some phuhurih^[1] and give it to her when she should ask for it. They said that they would do so.

When they had been there some hours she took her husband into a little room, and asked him to wait there for the dinner, which would be ready presently. The young merchant waited a long time, until at last he got so hungry that he went and called his wife and entreated her to bring something to eat.

“Yes,” she said, “in a few minutes. We are waiting for other guests, who ought to have been here a long time ago. As soon as they arrive the food will be served up.”

“But I am too hungry to wait,” said the young merchant. “Give me something to eat at once. I do not wish to eat with these people, if your parents will excuse me.”

“Very well,” she replied; “but there is nothing but phuhurih. If you like to have that, I will go and bring it.”

“All right,” he said. “Bring it.”

So she went and fetched some phuhurih, and he ate it gladly. When he had finished the plateful he said, “The taste of this phuhur is better than piláv to me at this time.”

Deeming it a good opportunity, she said, “Oh, why, then, do you always eat piláv in your house?”

“Because my father ordered me to do this, just before he died,” he replied.

“Nonsense,” said she, “you have mistaken his meaning.”

“No, I have not,” he said. “He advised me on several other points also.” He then told her all that his father had said to him.

“Well!” she exclaimed. “On this account you built the covered way from the house to the shop, you eat piláv every day, and marry a wife every week! Are you really so stupid as to suppose for one moment that your wise and kind father wished you thus to understand him? Why, such a course of life will very soon bring you to ruin, besides making your life miserable and your name a reproach in the land! Listen! When your father advised you to go and come from your shop in the shade he meant that you should attend to your business, rising up early and retiring late, if you wished to prosper and to become great. When he told you to eat piláv every day, he meant that you should be economical in the way of food, and eat only to satisfy hunger. When he said, ‘Marry a new wife every week’ he meant that you should not be too much with your wife. When the wife is away you want her. If you saw your wife only once a week you would return to her as to a new wife and enjoy her society more.”

“Alas! alas!” he cried, “what have I been doing? How foolishly have I acted! O my dear father, that I should have thus misunderstood you! My dear wife, you have spoken wisely. Henceforth I will endeavour to atone for my stupidity. But you have not explained the rest of my father’s words, that I may know what else to do.”

“I will tell you,” she replied. “But let us first go and bid my parents good-bye. I will explain the meaning to you on the way home.”

As they were walking back she turned aside to a gambling-den, and showed her husband the wretchedness and villainy depicted on the countenances of nearly every one of the company.

“Look,” she said, “at their terrible condition and be warned. Your father evidently wished you to see such a sight, that you might shun the path that leads to this state.”

Then she took him to a large wine-shop that was near their house, and pointing to the immense vats of wine, told him to climb one of them and drink to his heart’s content. He went up the ladder and looked over into the vat, but the stench was so great that he did not wish to remain there a moment, much less to drink.

“I will not drink any of the wine to-day,” he said on reaching the bottom of the ladder.

“This is precisely the conclusion your father wished to arrive at,” she said; “and therefore he told you to go and drink the wine from the vat whenever you wished to drink it.”

“I see, I see,” he replied. “Let us go home.”

Бележки

[0] Narrator’s name, Pandit Makund Báyú, Suthú, Srínagar. ↑

[1] The plural of phuhur, burnt rice or bread. ↑

Един търговец, преди да умре, повикал до леглото си своя любим единствен син и му казал:

— Скъпи синко, скоро ще те напусна завинаги. Ти ще останеш съвсем сам в света. Искам от теб да помниш петте съвета, които ще ти дам. Не ходи по слънце от къщата си до магазина. Нека пилафът^[1] бъде всекидневната ти храна. Всяка седмица си вземай нова съпруга. Като ти се допие вино, иди и пий от бъчвата. Ако ти се играе хазарт, играй с опитни играчи.

Като казал това, търговецът въздъхнал и умрял.

Обаче синът, макар добър и послушен във всичко, бил също така и много глупав. Той ни най-малко не разбрал истинския смисъл на бащините си думи. Смятал, че думите му трябва да се разбират буквално, и затова веднага се заел да издигне покрит път от дома си до местоработата. Това му струвало голяма сума пари и изглеждало напълно излишно и нелепо. Някои от приятелите му го мислели за луд, други — за горделив. Но той не обръщал внимание на техните подмятания и охладняване, а довършил строежа и всеки ден вървял под него на сянка насам-натам от къщата си до дюкяна.

Също така наредил на готвача да приготвя пилаф за него всеки ден и не ядял нищо друго, тъй както му заръчал баща му.

Ала въпросът с вземането на нова съпруга всяка седмица много го затруднил. Някои от жените поради грозота или лош характер, или немарливост, или невярност и други лошотии, заслужавали да бъдат върнати. Но имало и други, които били красиви и добри, мили и обичливи, чисти и спретнати, и от тях на младия търговец му било изключително трудно да се отърве. Той трябвало да предизвика у тях гняв или безразличие, преди да намери някакво оправдание да ги изпрати обратно. Много нещастни жени били озлочестени от него така.

Най-сетне една извънредно умна жена чула за съвета на покойния търговец и след като го разтълкувала правилно, решила да опита да си уреди женитба с младия търговец. Тъй като била не само умна, но и хубава, скоро успяла. Младият търговец не можел да намери никакъв недостатък у нея или в работата й, въпреки че постоянно търсел да открие нещо нередно. Тя вършела всичко точно според желанията му и била изключително внимателна в речта си, в облеклото, обноските и работата си. Така изминали шест дни. На седмия и последен ден от седмицата — неговата последна възможност, — младият търговец й наредил да приготви рибен пилаф за вечерята му, като възнамерявал да покаже недоволство и да се престори, че е искал различен вид риба от приготвената. Жена му обещала, че пилафът му ще бъде готов, когато той се върне.

Скоро след като заминал, тя отишла на пазара и купила два-три вида риба. Като дошло времето, приготвила ги по няколко различни начина: някои с подправки, а други без подправки, някои със захар, някои със сол и така нататък. Когато младият търговец се върнал, вечерята го чакала.

— Готова ли е вечерята? — креснал той.

— Да — отвърнала жена му и веднага сложила пред него едно блюдо с димящ сладък пилаф.

— Уф! — извикал гневно той. — Искам солен пилаф!

— Добре — отвърнала тя — предположих, че ще поискаш, и затова приготвих и такъв. Ето — и тя поставила пред него голям съд с димящ солен пилаф.

— Да, да — казал той, все още видимо ядосан, — но не с този вид риба. Цялата е в кости.

— Добре — отговорила тя, — тогава вземи от този вид.

— Но аз не искам този вид — изкрещял той и сякаш му се искало да изсипе съдържанието на съда върху главата й. — По-скоро бих ял изпражнения, отколкото това.

— Тогава вземи си — отвърнала тя, — заповядай.

Докато казвала това, тя ритнала встрани една малка кошница и разкрила пред смаяния му взор изпражненията на някакво животно, което се разхождало наоколо, докато тя приготвяла вечерята, и тъй като нямала време да ги махне, била хвърлила кошницата върху тях, за да не би мъжът й да ги забележи и да се огорчи.

Сега вече младият търговец бил напълно победен и не казал нищо повече. След като хапнал малко от две-три ястия, той си легнал. През нощта жена му го накарала да обещае, че на другия ден ще посетят бащиния й дом и ще прекарат деня там.

На сутринта младият търговец и жена му отишли заедно до дома на баща й. Когато пристигнали, жената разказала на родителите си всичко, което й се било случило, казала им всичките си тайни и ги помолила да не готвят нищо специално по случай тяхното посещение, а да приготвят само малко фухур^[2] и да й го дадат, когато го поиска. Те казали, че ще сторят това.

Като постояли там няколко часа, тя завела мъжа си в една малка стая и го помолила да изчака там за вечерята, която скоро щяла да бъде готова. Младият търговец чакал дълго време, докато накрая толкова огладнял, че отишъл да извика жена си и я помолил да му да донесе нещо за ядене.

— Да — казала тя, — след няколко минути. Очакваме други гости, които отдавна трябваше да бъдат тук. Веднага след като те пристигнат, храната ще бъде сервирана.

— Но аз съм много гладен и не мога да чакам — казал младият търговец. — Дай ми нещо за ядене веднага. Не искам да се храня с тези хора, нека да ме извинят родителите ти.

— Добре — отвърнала тя. — Но няма нищо, освен фухур. Ако искаш да ядеш това, ще отида да ти донеса.

— Хубаво — казал той. — Донеси го.

Тя отишла и донесла малко фухур и той ял с удоволствие от него. Като изял една пълна чиния, казал:

— Сега вкусът на тоя фухур ми харесва повече от пилафа.

Тя решила, че моментът е подходящ, и казала:

— Ами защо тогава винаги ядеш пилаф у дома си?

— Защото баща ми заръча така точно преди да умре — отвърнал той.

— Глупости — казала тя. — Ти си разбрал погрешно смисъла на думите му.

— Не, не съм — казал той. — Той ми заръча още няколко други неща.

И той й казал всичко, което заръчал баща му.

— И таз добра! — възкликнала тя. — Значи по тази причина си построил покрития път от къщата до дюкяна, ядеш пилаф всеки ден и си вземаш нова съпруга всяка седмица! Наистина ли си толкова глупав да допуснеш дори и за миг, че твоят мъдър и добър баща е искал да го разбереш така? Та нали такъв начин на живот много скоро ще те опропасти, освен че ще направи живота ти нещастен, и ще опозори името ти в страната! Слушай! Когато баща ти те е посъветвал да ходиш до дюкяна си и обратно по сянка, е искал да каже, че трябва да се грижиш за търговията си, като ставаш рано и си лягаш късно, ако искаш да успееш. Като ти е казал да ядеш пилаф всеки ден, е искал да каже, че трябва да се храниш умерено, и да ядеш само колкото да задоволиш глада си. Когато е казал: „Всяка седмица си вземай нова съпруга“ той е искал да каже, че не бива да прекарваш твърде много време с жена си. Когато жена ти не е при тебе, тя ще ти липсва. Ако виждаш жена си само веднъж в седмицата, ще цениш повече нейната компания.

— Уви! — извикал той. — А какво правех аз? Колко глупаво съм постъпвал! О, скъпи татко, как грешно съм те разбрал! Мила ми жено, ти говориш мъдро. Отсега нататък ще се стремя да изкупя глупостта си. Но ти не ми обясни останалата част от думите на баща ми, за да знам какво друго да правя.

— Ще ти кажа — отвърнала тя. — Но нека първо да отидем да се сбогуваме с родителите ми. Ще ти обясня смисъла на останалата част от думите на баща ти на път за вкъщи.

Като вървели по обратния път, тя свърнала към един игрален дом и посочила на мъжа си мизерията и низостта, изобразени по лицата на почти всеки един от събраните там.

— Виж — рекла тя — ужасното им състояние и нека то да ти служи за урок. Баща ти очевидно е искал да видиш такава гледка, за да избягваш пътя, който води до това състояние.

После го завела до голяма винопродавница, която се намирала близо до дома им, посочила огромните бъчви с вино и му казала да се изкачи на една от тях и да пие колкото му душа иска. Той се изкачил по стълбата и погледнал в бъчвата, но вонята била толкова силна, че не поискал да остане там нито миг повече, камо ли да пие.

— Не ми се пие никакво вино днес — казал той, когато слязъл от стълбата.

— Точно до това заключение баща ти е искал да стигнеш — рекла тя. — Затова ти е казал да отидеш да пиеш вино от бъчвата всеки път, когато ти се прииска да пиеш.

— Разбрах, разбрах — отговорил той. — Хайде да си вървим у дома.

Бележки

[1] Пилаф — оризово (или пшенично) ястие с добавяне на подправки, зеленчуци или месо, приготвено така, че варените зърна да не се слепват. — Б.пр. ↑

[2] Фухур — прегорял ориз или хляб. ↑