Иван Вазов
Вид на хоризонта (сонет)

Край небето облаци набрани

над пространното море висят,

техний образ, сенки, очертанье

погледа неволно ми пленят.

 

Те се мърдат, зимат мълчишката

се по-нови форми, вид и шар,

като че по тях играй ръката

на невидим исполин — зидар.

 

Ей на: върхове, скали, долини.

Същите!… Сърцето ми трепнй…

Аз посочих небесата сини —

„Вижте, рекох, Стара планина!“

 

„Florio“, 1884