Главата ^[0] (Филипинска (висайска) приказка)

Живеели някога мъж и жена, които нямали деца. Те много искали да имат син, затова се молели на своя Бог, Дива, да им даде син, та дори и това да е само една глава.

Дива ги съжалил и им дал една глава за син. Глава, както го нарекли, израснал и постепенно баща му и майка му престанали да мислят за нещастието му и много го обичали.

Един ден Глава видял дъщерята на вожда да минава покрай къщата и се влюбил в нея.

— Майко — казал той, — аз съм влюбен в дъщерята на вожда и искам да се оженя за нея. Иди сега, моля те, при вожда и го помоли да ми даде дъщеря си за жена.

— Скъпи Глава — отговорила майка му, — няма полза да ходя, дъщерята на вожда със сигурност няма да иска да се омъжи само за глава.

Но Глава настоявал, така че, за да го успокои, майка му отишла при вожда и разкрила желанието на сина си. Разбира се, тя получила отказ и се върнала у дома и казала на Глава за резултата от посещението си.

Глава слязъл в градината и започнал да потъва в земята.

— Глава, ела — казала майка му, — хайде да ядем.

— Хлът! Хлът! Хлът! — плачел Глава.

— Глава, ела да ядем! — повторила майка му.

— Хлът! Хлът! Хлът! — бил отговорът на Глава и той продължил да потъва, докато вече не можел да се види. Майка му напразно се опитвала да го извади.

След известно време точно там, където бил потънал Глава, изникнало дърво и за кратко време дало големи, кръгли плодове, почти колкото главата на дете. Така произлязло портокаловото дърво.

Илюстрация: Philippine folklore stories. Boston: Ginn & Co., 1904