Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1895 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- , 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Karel(2021)
- Източник
- www.bglibrary.net (преведено от: “The Shaman who Turned into a Fox.” Waldemar Bogoras. Tales of Yukaghir, Lamut, and Russianized Natives of Eastern Siberia. Anthropological Papers of the American Museum of Natural History, Vol. XX, Part I. New York, 1918.)
Издание:
Заглавие: Приказки и басни от цял свят
Преводач: Анатолий Буковски; Лина Бакалова; Надежда Накова
Език, от който е преведено: английски; испански
Издание: Второ преработено и допълнено
Издател: Читанка
Година на издаване: 2021
Тип: сборник
Редактор: Лина Бакалова
Художник на илюстрациите: Артър Дж. Гаскин; Артър Ракъм; Джон Д. Батен; Джон Тениъл; Джордж У. Худ; Елсуърт Янг; Иван Билибин; Какузо Фуджияма; Милдред Брайънт; Николас Витсен; Уолтър Крейн; Фредерик Ричардсън; Харисън Уиър; Хенри Джъстис Форд; Ърнест Гриест
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14769
История
- —Добавяне
Съпоставени текстове
Живял някога един старец, който имал хубава млада дъщеря. Той бил велик шаман и искал да й намери за съпруг най-ценния измежду човеците. Затова той се превръщал в полярна лисица и почвал да тича. Когото и да срещнел, оставял се да го хване. И щом човекът го хванел, ръката му залепвала за гърба на лисицата. Тогава лисицата се втурвала напред, влачейки човека със себе си. Когато стигнела до някоя река, лисицата се превръщала в риба. След това се хвърляла във водата, повличайки човека със себе си. И така човекът се удавял.
Друг път той се превръщал в червена лисица и се втурвал да бяга. Когото и да срещнел, позволявал му да го хване. Тогава ръката на човека залепвала за гърба на лисицата. Лисицата се втурвала напред, повличайки човека със себе си, и скоро след това го удавяла в реката.
Трети път се превръщал в сибирска белка и се случвало същото като преди.
Накрая той се превърнал в черна лисица и се втурнал да бяга. Срещнал един млад скитник, който не знаел ни баща, ни майка, вървял, накъдето му видят очите и бил последен бедняк. Лисицата се оставила да я хванат. Тогава ръката на скитника залепнала за гърба й, а лисицата се спуснала напред, влачейки човека със себе си. Лисицата се затичала към реката, превърнала се в риба и се хвърлила във водата, повличайки и човека със себе си. Рибата прекосила реката, стигнала до другия бряг и отново се превърнала в лисица. И, о чудо — младият човек бил все още жив! Лисицата се втурнала нататък и стигнала до едни скали. Скалите били целите покрити с остри ръбове и били десет на брой. Лисицата претичала между всички тях заедно с човека. Човекът се извивал като тънък косъм и бил все още жив. Лисицата се втурнала в една гора, която била гъста и непроходима като есенната трева. Кората на всяко дърво докосвала кората на друго. Те прекосили тази гъста гора, а момъкът бил все още жив. Лисицата стигнала до морето и се хвърлила във водата. Тя преплувала морето и стигнала до отсрещния бряг, а човекът бил все още жив. Тогава лисицата казала:
— О, ти си изключителен човек! Искам да те оженя за дъщеря си. Ще пусна ръката ти. А ти моля слез от гърба ми.
Човекът казал:
— Не ти ща дъщерята. Предпочитам да взема кожата ти.
Той вдигнал черната лисица високо във въздуха и с все сила я ударил в земята. С лисицата било свършено. Това е всичко.