Кача и дяволът (Чехословашка приказка)

Имало някога една жена на име Кача, която живеела в едно село и си имала собствена къща и градина. Освен това имала и пари, но това не й помагало много, защото била толкова зла и свадлива, че никой, дори и най-бедният ратай, не искал да се ожени за нея. Никой дори не искал да работи за нея, колкото и да му плащала, защото колчем отворела уста, започвала да се кара, а когато се карала, така крещяла, че пронизителният й глас се чувал на километри. Колкото повече остарявала, толкова по-лоша ставала, и когато навършила четирийсетте, вече била кисела като оцет.

А както е обичаят на село, всяка неделя следобед имало танци или в кметството, или в механата. Щом писнели гайдите, помещението се изпълвало с момци, а момите се събирали отвън и гледали през прозорците. Кача винаги била първа до прозореца. Музиката засвирвала и момците канели момите да влязат да танцуват, но нито веднъж никой не поканил Кача. Дори когато плащала на гайдаря, никога не я канели да танцува. Въпреки това тя продължавала да идва всяка неделя.

Един неделен следобед, докато бързала към механата, тя си мислела: „Ето, остарявам вече, а още никога не съм танцувала с младеж! Чумата да го вземе, днес и с дявола бих танцувала, ако ме покани!“

Била вече много ядосана, когато стигнала в механата, а там седнала до печката и се огледала да види кои момичета били поканени на танц от момчетата.

Изведнъж влязъл непознат с тъмнозелени дрехи. Той седнал на една маса близо до Кача и си поръчал напитка. Когато прислужницата донесла бирата, той се обърнал към Кача и я поканил да пие с него. Отначало тя много се изненадала от това внимание, а после нацупила кокетно устни и се престорила, че отказва, но накрая приела.

Когато свършили с пиенето, той извадил един дукат^[1] от джоба си, хвърлил го на гайдаря и извикал:

— Опразнете дансинга, момчета! Този танц е само за Кача и мен!

Момците се подсмивали, а момите се кискали, като се криели една зад друга и запушвали уста с престилките си, за да не ги чуе Кача, че се смеят. Но Кача изобщо не ги забелязвала. Кача танцувала с прекрасен млад мъж! Дори и целият свят да й се смеел, Кача нямало да я е грижа.

Непознатият танцувал с Кача през целия следобед и цялата вечер. Нито веднъж не танцувал с никоя друга. Той й купил марципан и сладки напитки, а когато дошло време да се прибере вкъщи, изпратил я през селото.

— Ах — въздъхнала Кача, когато стигнали до къщата й и било време да се разделят. — Да можех вечно да танцувам с Вас!

— Съгласен съм — казал непознатият. — Ела с мен.

— А къде живеете?

— Прегърни ме през врата и ще ти кажа.

Кача обвила с две ръце врата му и мигновено човекът се превърнал в дявол и полетял право към пъкъла.

На портите на ада той се спрял и почукал.

Неговите другари дошли и отворили портите и като видели, че е капнал от умора, опитали се да свалят Кача от врата му. Но Кача здраво се държала и никаква сила или увещания не можели да я накарат да се помръдне.

Накрая дяволът трябвало да се яви пред самия Сатана с Кача, все така вкопчена във врата му.

— Какво е това нещо, което имаш около врата си? — попитал Сатаната.

Тогава дяволът разказал как, когато ходил по земята, чул Кача да казва, че би танцувала със самия дявол, ако я покани.

— И аз я поканих да танцува с мен — казал дяволът. — След това, само за да я поизплаша малко, я доведох в ада. А сега тя не иска да ме пусне!

— Така ти се пада, глупак такъв! — казал Сатаната. — Колко пъти съм ти казвал да си опичаш ума, когато се скиташ по земята! Трябвало е да ти е ясно, че Кача никога няма да пусне един мъж, след като веднъж го е хванала!

— Умолявам Ваше Величество да я накара да ме пусне! — извикал бедният дявол.

— Няма! — казал Сатаната. — Самият ти трябва да я върнеш обратно на земята и да се отървеш от нея както можеш. Може би това ще ти послужи за урок.

И дяволът, много уморен и ядосан, се затътрил обратно към земята с Кача, все така вкопчена във врата му. Опитвал се по всякакъв начин да я свали от себе си. Обещавал й гористи планини и тучни ливади, ако го пусне. Ласкаел я, проклинал я, но всичко било напразно. Кача не се пускала.

Задъхан и отчаян, той най-сетне стигнал до една ливада, където един овчар, загърнат с голям рунтав овчи кожух, пасял стадото си. Дяволът се превърнал в обикновен човек, за да не го познае овчарят.

— Здравей — казал овчарят, — какво носиш?

— Не ме питай — въздъхнал дяволът. — Полумъртъв съм от умора. Вървях си ей там, без да мисля за нищо, и изведнъж довтаса тази жена, скочи на гърба ми и не се пуска. Опитвам се да я отнеса до най-близкото село и там да се отърва от нея, но май няма да мога. Вече не ме държат краката.

Овчарят, който бил добър човек, казал:

— Слушай какво, аз ще ти помогна. Не мога да оставя овцете си задълго, но ще я отнеса до половината път.

— О — казал дяволът, — ще ти бъда много благодарен, ако сториш това!

Овчарят извикал на Кача:

— Ей, ти! Хвани се за мен!

Когато Кача видяла, че овчарят е красив момък, тя се пуснала от дявола и скочила върху гърба на овчаря, като се хванала за яката на кожуха му от овча кожа.

Обаче младият овчар скоро открил, че дългият рунтав кожух и Кача са доста тежък товар при ходене. След няколко минути му омръзнала цялата тази работа и започнал да търси някакъв начин да се отърве от Кача.

Скоро стигнал до едно езеро и му хрумнало да я хвърли в него. Но как да направи това? Може би ще успее, ако хвърли дебелия си кожух заедно с нея. Кожухът бил толкова широк, че можел да се измъкне от него, без Кача да разбере какво прави. Той много внимателно измъкнал едната си ръка. Кача не се помръднала. Измъкнал и другата си ръка. Кача пак не се помръднала. Разкопчал първото копче. Кача нищо не забелязала. Разкопчал второто копче. Кача пак нищо не забелязала. Той разкопчал третото копче и пльос! — запратил кожуха заедно с Кача по средата на езерото.

Когато се върнал при овцете си, дяволът го погледнал смаян.

— Къде е Кача? — ахнал той.

— О — казал овчарят, посочвайки с палец през рамо, — реших да я оставя ей там в онова езеро.

— Скъпи приятелю — извикал дяволът, — благодаря ти! Ти ми направи голяма услуга. Ако не беше ти, можеше да нося Кача вовеки. Никога няма да те забравя и някой ден ще ти се отплатя. И понеже не знаеш на кого си помогнал, трябва да ти кажа, че аз съм дявол.

С тези думи дяволът изчезнал.

За миг овчарят останал като ударен. После се засмял и си казал:

— Е, ако всички дяволи са толкова глупави, колкото него, ние бихме могли да се справим с тях!

Страната, в която живеел овчарят, била управлявана от един безпътен млад княз, който прекарвал дните си в разгулен живот, а нощите във веселби. Той предал държавните дела на двама управители, които не били с нищо по-добри от него. С прекалено високи данъци и несправедливи глоби те ограбвали хората, докато цялата страна пропищяла от тях.

Един ден, за забавление, князът повикал астролог в двореца и му заповядал да погадае по планетите съдбата му и тази на двамата му управители. Когато астрологът направил хороскоп за всеки от тримата негодници, той много се притеснил и се опитал да разубеди княза да не го разпитва повече.

— Такава опасност заплашва живота ти и живота на двамата ти управители, че се страхувам да говоря.

— Каквото и да е — казал князът — говори. Но те предупреждавам да говориш истината, защото ако това, което кажеш, не се случи, ще загубиш живота си.

Астрологът се поклонил и казал:

— Слушай, о, княже, какво предсказват планетите: преди луната да навлезе във втората си четвърт, на този и този ден, в този и този час, ще дойде един дявол и ще отнесе двамата управители. По пълнолуние на този и този ден, в този и този час, ще дойде същият дявол за твое Височество и ще те отнесе в ада.

Князът се престорил на равнодушен, ала вътре в себе си бил дълбоко потресен. Гласът на астролога му прозвучал като глас на възмездието и за първи път съвестта му започнала да го безпокои.

Що се отнася до управителите, те не могли да сложат хапка в устата си и се изнесли от двореца полумъртви от страх. Те натоварили награбените си богатства във фургони и отпътували към своите замъци, където залостили всички врати и прозорци, за да не може да влезе дяволът.

Князът се поправил. Той се отказал от лошите си навици и премахнал неправдите в държавата с надеждата да избегне, ако е възможно, жестоката си съдба.

Бедният овчар нямал представа за всичко това. Той всеки ден си пасял стадата и не се интересувал какво става по широкия свят.

Един ден пред него ненадейно се появил дяволът и казал:

— Дошъл съм, приятелю, да ти се отплатя за услугата. Когато се изпълни първата четвърт на луната, аз трябва да отнеса бившите управители на тази страна, защото ограбваха бедните и даваха на княза лоши съвети. Но сега те се държат добре, така че може да им се даде още една възможност. Ала те не знаят това. А ти на този и този ден иди в първия замък, където ще се съберат много хора. Когато се надигне врява и портите се отворят, и аз се появя, влачейки навън управителя, ти пристъпи към мен и кажи: „Какво значи това? Махай се оттук или зле ще си изпатиш!“ Аз ще се престоря, че съм много изплашен и ще се махна. След това поискай от управителя да те възнагради с две торби злато и ако той се пазари, просто го заплаши, че отново ще ме повикаш. След това иди в замъка на втория управител, направи същото и поискай същата награда. Предупреждавам те обаче да бъдеш благоразумен с парите и да ги използваш само за добро. Когато настъпи пълнолуние, трябва да отнеса самия княз, защото той беше толкова лош, че няма да получи втора възможност. Затова не се опитвай да го спасяваш, иначе ще платиш със собствената си кожа. Не забравяй това!

Овчарят запомнил старателно всичко, което дяволът му казал. Когато настъпила първата четвърт на луната, той отишъл в първия замък. Голяма тълпа хора се били събрали отвън и чакали да видят как дяволът ще отнесе управителя.

Изведнъж се чул отчаян писък, портите на замъка се отворили и дяволът, черен като катран, извлякъл управителя навън. Бедният човек бил полумъртъв от страх.

Овчарят си пробил път през тълпата, хванал управителя за ръка и грубо блъснал настрана дявола.

— Какво значи това? — извикал той. — Махай се оттук или зле ще си изпатиш!

Дяволът веднага побягнал, а управителят паднал на колене пред овчаря, целунал ръцете му и го помолил да каже какво иска за награда. Когато овчарят поискал две торби злато, управителят заповядал да му ги дадат незабавно.

После овчарят отишъл в замъка на втория управител и изиграл същото представление.

От само себе си се разбира, че князът скоро чул за овчаря, защото с тревога очаквал да научи съдбата на двамата управители. Той веднага изпратил кола с четири коня да доведе овчаря в двореца и когато овчарят пристигнал, сърцераздирателно го замолил да спаси и него от лапите на дявола.

— Господарю — отговорил овчарят. — Не мога да Ви обещая нищо. Трябва да помисля за собствената си безопасност. Вие сте голям грешник, но ако наистина искате да се поправите, ако наистина искате да управлявате народа си справедливо, милостиво и мъдро, както подобава на истински владетел, тогава наистина ще Ви помогна, дори ако трябва да понеса адския огън вместо Вас.

Князът заявил, че с Божията помощ той ще се поправи, и овчарят обещал да дойде отново в съдбоносния ден.

Със скръб и ужас очаквали в цялата страна настъпването на пълнолунието. Отначало хората били посрещнали с радост пророчеството на астролога, но откакто князът се поправил, чувствата им към него се променили.

Времето минало бързо, както минава винаги, независимо дали предстои радост или скръб, и твърде скоро дошъл фаталният ден.

Облечен в черно и пребледнял от страх, князът седял и чакал пристигането на дявола.

Изведнъж вратата се отворила и дяволът, черен като нощ, застанал пред него. Той изчакал един миг и след това казал учтиво:

— Твоят час удари, господин княз, и аз дойдох да те взема!

Без да каже нито дума, князът станал и последвал дявола на двора, където се тълпял многоброен народ.

В този миг овчарят запъхтян се промушил през тълпата и се втурнал право към дявола, като изкрещял:

— Какво значи това? Махай се оттук или зле ще си изпатиш!

— Какво правиш? — прошепнал дяволът, — не помниш ли какво ти казах?

— Тихо! — шепнешком отвърнал овчарят. — Изобщо не ме е грижа за княза. Дойдох да те предупредя! Нали помниш Кача? Тя е жива и те търси!

Щом дяволът чул името на Кача, в миг се врътнал и изчезнал.

Всички хора възхвалявали овчаря, а самият овчар се подсмихвал под мустак, като си мислел колко лесно надхитрил дявола.

Що се отнася до княза, той бил толкова благодарен на овчаря, че го направил свой пръв съветник и го обикнал като брат. И добре направил, защото овчарят бил разумен човек и винаги му давал добри съвети.

Бележки

[1] Дукат — златна монета, съществувала в миналото в повечето европейски страни. — Б.пр. ↑