Счупеното гърне (Индийска приказка)

На едно място живеел брамин на име Свабавакрипана, което означава „родѐн скъперник“. Той събрал известно количество ориз от просия и след като се навечерял с него, напълнил едно гърне с това, което било останало. Окачил гърнето на един клин забит в стената, поставил леглото си отдолу и през цялата нощ се взирал в него и си мислел:

— Ах, това гърне е пълно догоре с ориз. Сега, ако настъпи глад, сигурно ще спечеля сто рупии от него. С тях ще купя две кози. Те ще си имат малки на всеки шест месеца и така ще завъдя цяло стадо кози. След това с козите ще купя крави. Веднага след като те се отелят, ще продам телетата. После с телетата ще купя биволици, а с биволиците кобили. Когато кобилите се ожребят, ще имам много коне и като ги продам, ще имам изобилие от злато. С това злато ще си купя къща с четири крила. И тогава в къщата ми ще дойде един брамин и ще ми даде красивата си дъщеря с голяма зестра. Тя ще ми роди син и ще го нарека Сомасарман. Когато той порасне достатъчно, за да танцува върху коляното на баща си, ще седна с книга в дъното на обора и докато аз чета, момчето ще ме види, ще скочи от скута на майка си и ще се затича към мен да танцува на коляното ми. То ще се приближи твърде много до копитото на коня и аз ще се ядосам и ще извикам на жена си: „Вземи бебето, вземи го!“ — но тя, залисана в някаква домакинска работа, няма да ме чуе. Тогава аз ще стана и ще я сритам ей така.

Докато си мислел това, той ритнал с крак и счупил гърнето. Всичкият ориз се изсипал върху него и той побелял целият.

Затова аз казвам: „Който прави глупави планове за бъдещето, ще побелее целият като бащата на Сомасарман.“

Илюстрация: Джон Д. Батен (John D. Batten, 1892)