Даниел Кийс
Цветя за Алджърнън (9)

Работен отчет 9

1 Април — Всички в пекарната дойдоха да ме видят днес където аз започнах мойта нова работа да работя на бъркачкъта за тесто. Случи се ето кво. Оливър дето работи на бъркачкъта напусна вчера. Преди аз му помагах преди да му донеса човалите с брашно да ги сложи в бъркачката. Както и да е аз не знаех че съм знаел как да работя на бъркачкъта. То е много трудно и Оливър е ходил на училище за пекари за една година преди да може да се научи как да бъде асисент пекар.

Но Джо Карп той ми е приятел той каза Чарли защо не земеш работта на Оливър. Всички на -еташа- етажа се насъбраха и те се смееха и Франк Райли каза да Чарли ти си бил тука -достатач- достатъчно дълго време. Давай. Джимпи го няма нъоколо и той няма да знае че си опитвал. Аз бях уплашен щото Джимпи е главният пекар и той ми е казал никога да не доближавам бъркачката защото ше се нараня. Всички казваха направи го освен Фани Бирден която каза престанете защо не оставите намира бедния човек.

Франк Райли каза млъкни Фани днес е Първи април и ако Чарли работи на бъркачката така ше я оправи че сички ше имаме свободен ден. Аз казах аз не мога да оправя машината но мога да я пусна щото съм гледал Оливър откакто съм се върнал.

Аз пуснах бъркачкъта и сички бяха изненадани особенно Франк Райли. Фани Бирден се расвълнува щото тя каза че на Оливър му трябвали 2 години да се научи как да меси тестото правилно и той е ходил в училище за пекари. Берни Бейт който помага на машината каза че аз съм го направил по бързо от Оливър и по добре. Никой не се зъсмя. Когато Джимпи се върна и Фани му каза той ми се разсърди дето съм работил на бъркачката.

Но тя каза гледай го да видиш как той го прави. Те го будалкаха заради Първи април но вместо тва той тях ги избудалка. Джимпи ме гледаше и аз знаех че той ми се сърди щото той не обича когато хората не правят квото той им каже също като Проф Немур. Но той видя как аз пуснах бъркачката и той се почеса по главата и каза гледам и не мога да повярвам. После той повика гн Донър и ми каза пак да я пусна тъй че гн Донър да може да види.

Аз бях уплашен че той ше ми се расърди и ше ми крешти тъй че след като сфърших аз казах мога ли аз да се върна при мойта работа сега. Аз трябва да измета пред пекарната и зад тезгяха. Гн Донър ме погледна страно за дълго време. После той каза тва трябва да е няква първоъприлска шега дето момчетата са ми я скроили. Ама че номер.

Джимпи каза и аз тва си помислих майтап някъв трябва да е. Той закуца около машината и той каза на гн Донър аз не разбирам също но Чарли знае как да се справя с нея и трябва да призная че върши по добра работа от Оливър.

Всички се струпаха и почнаха да говорят и аз се изплаших щото те сички ме гледаха страно и те бяха расфълнувани. Франк каза аз ти казах тука напоследък става нещо страно с Чарли. И Джо Карп каза ъхъ знам кво имаш в предвид. Гн Донър испрати всички обратно наработа и той ме зе отпред пред магазина с себе си.

Той каза Чарли аз не зная как го направи но изглежда така сякаш ти най после си научил нещо. Аз искам ти да внимаваш и да правиш най доброто дето можеш да го правиш. Ти получаваш нова работа и 5 долара повишение.

Аз казах аз не искам нова работа щото аз обичам да чистя и мета и да разнасям и да правя неща за мойте приятели но гн Донър каза остави ги ти твойте приятели трябваш ми за тая работа. Не ми пука много за човек, дето не се интерисува от напредъка.

Аз казах кво значи напредък. Той се почеса по главата и ме погледна през очилата си. Остави сега тва Чарли. От сега на татък ти ше работиш на тая бъркачка. Тва е напредък.

Тъй че сега вместо да разнасям пъкети и да мия тоалетните и да хвърлям боклука. Аз съм новия бъркач. Тва е напредък. Утре ше кажа на гца Киниън. Аз мисля че тя ше се зарадва но аз не зная защо Франк и Джо са бесни. Аз попитах Фани и тя каза остави ги тия глупаци. Това е Първи април и шегата им се обърна срещу тях и ги направи глупаци вместо тебе.

Аз попитах Джо да ми каже ква е била шегата дето се е обърнала и той каза да се хвърля в езерото. Претполагам че са ми сърдити щото пуснах машината и те пак не получиха свободен ден както те мислиха. Дали тва значи че ставам по умен.

 

 

3 Април — Свърших Робинзон Крузо. Искам да открия повече от това дето му се е случило но гца Киниън казва това дето е тука е всичко. ЗАЩО.

 

 

4 Април — гца Киниън казва че уча бързо. Тя прочете някои от мойте работни отчети и тя ме погледна малко страно. Тя казва че аз съм чудесен човек и аз ше им покажа на сичките тях. Аз я попитах защо. Тя каза няма значение но че аз не бива да се чувствам зле ако открия че всички не са толкоз добри както си мисля. Тя казва за човек на когото Бог е дал толкова малко като на тебе правиш повече от повечето хора дето никога даже не си използват мозъците. Аз казах че всичките ми приятели са умни хора и те са добри. Те ме харесват и те никога не правят нещо дето да не е добро. После и стана нещо на окото и тя трябваше да изтича до дамската тоалетна.

Докато аз седях в учебната стая и я чаках аз се чудех за тва дето гца Киниън е прекрасна дама също като майка ми някога. Аз мисля че си спомних как моята майка ми казваше да съм добър и винаги приятел с хората. Но тя казваше винаги бъди внимателен защото някои хора не разбират и те могат да си помислят че ти се опитваш да направиш беля.

Тва ме накара да си спомня когато мама трябваше да замине и ме остави да стоя в къщата на госпжа Лерой дето ни е съседка. Мама отиде в болница. Тати каза тя не е болна или нещо тъкова ами е отишла да ми донесе едно бебе братче или сестриче. (Аз така и не зная как те го правят) аз им казах че аз искам едно бебе братче да си играя с него и аз не зная защо вместо тва те ми донесоха едно сестриче ама тя беше хубава като кукла. Само дето плачеше през цялото време.

Аз никога не съм й правил нищо или нещо тъкова.

Те я сложиха в едно детско криватче в тяхната стая и веднъж аз чух тати да казва не се тревожи Чарли няма да й направи нищо.

Тя беше като купчина цялата розово и пищеше понякога че аз не можех да заспя. И когато заспях тя ме будеше посред нощта. Един път когато те бяха в кухнята и аз бях в мойто легло тя плачеше. Аз станах да я зема и да я пудържа да я успокоя като майка ми. Но после мама влезе и се разкрищя и ми я зе. И тя ме удари толкоз силно че аз паднах на леглото.

После тя почна да крещи. Да не си я докоснал повече. Ще й направиш нещо. Тя е бебе. Нямаш работа да я пипаш. Аз тогава не го знаех ама претполагам че сега зная че тя е мислела че аз ше нараня бебето защото аз бях много тъп че да разбирам какво правя. Сега тва ме кара да се чувствам зле щото аз никога не бих направил нещо на едно бебе.

Когато отида в кабинета на Др Строс ше трябва да му разкажа за това.

 

 

6 Април — Днес, аз научих, запетаята, това е, една, запетая (,) една точка, с, опашка, гца Киниън, казва то е, важно, защото, то прави писането, по добро, тя казва, някой, може да загуби, много, пари, ако една запетая, не е, на правилното, място, аз имам, малко пари, дето аз, спестих от, мойта работа, и които, фондацията, ми плаща, но не, много и, аз не, виждам как, една запетая, те пази, от тва, да не ги загубиш,

Но, казва тя, всички, използват запетаи, тъй че, и аз, ще ги, използвам,,,,

 

 

7 Април — Използвал съм запетаята погрешно. Тва е пунктуация. Гца Киниън ми каза да търся погрешните думи в речника за да ги науча да ги пиша. Аз казах каква е разликата ако ти тъй или иначе можеш да го прочетеш. Тя каза тва е част от твойто обучение тъй че от тук на татък аз ше търся всичките думи, за които не см сигурен как да ги пиша. Това ми отнема много време да пиша по тоя начин но аз мисля че аз помня се повече и повече.

Както и да е, така научих думата пунктуация правилно. Тъй я пише в речника. Гца Киниън казва че и точката е пунктуация и че има още много други знаци които трябва да науча. Аз й казах че аз мислех че тя има пред вид че всички точки трябва да имат опашки и да се казват запетаи. Но тя каза не.

Тя каза; Ти, трябва. ?да-ги! смесиш: Тя ми? показа" как, да-ги! смесвам; и сега! аз мога. да смесвам (всички? видове пунктуация- в, мойто. писане! Има" много, правила; да уча? но. аз’’ ги по’бирам в мойта глава:

Едно нещо? Аз, обичам: за, Скъпа Гце Киниън: (тъй, ли? се пише; в някое бизнес, писмо (ако изобщо някога отида! в бизнеса?) е че, тя: винаги; ми’ дава обяснение’’ когато-питам. Тя е ген’йй! Аз бих искал? да бъда умен-като-нея;

Пунктуацията, е? забавна!

 

 

8 Април — Ама че съм глупак! Даже не съм разбрал какво ми е говорила. Снощи прочетох учебника по граматика и там цялата работа е обяснена. После видях че е същото както г-ца Киниън се опитваше да ми каже, ама аз не съм разбрал. Аз станах през ноща и изведнъж всичко ми се изясни.

Гца Киниън каза, че телевизията, ако е включена точно преди да заспя и през нощта, помага. Тя каза, че съм достигнал плато. Това е като плосък връх на някой хълм.

След като разбрах как работи пунктуацията, аз изчетох отново моите стари работни отчети от началото. Ама че правопис и пунктуация! Аз казах на г-ца Киниън, че трябва пак да мина всички страници и да поправя всички грешки, но тя каза: „Не, Чарли, професор Немур ги иска така, както са. За това, след като ги фотокопира, ти позволи да ги задържиш, за да видиш собствения си напредък. Бързо се развиваш, Чарли“.

Това ме накара да се почувствам добре. След урока аз слязох и си играх с Алджърнън. Ние вече не се състезаваме.

 

 

10 Април — Зле ми е. Не че имам нужда от лекар, но вътре в гърдите си чувствам като че ли са празни, сякаш са продупчени или имам киселини в стомаха едновременно.

Не ми се искаше да пиша за това, но предполагам, че трябва защото е важно. Днес е първият ден, когато нарочно не отидох на работа.

Снощи Джо Карп и Франк Райли ме поканиха на купон. Там имаше много момичета и Джимпи беше там, а също и Ърни. Аз си спомням колко зле се чувствах последния път, когато пих прекалено много, тъй че казах на Джо, че не искам да пия изобщо. Той ми даде обикновена кока-кола. Тя имаше странен вкус, но аз мислех че е заради лошия вкус в устата ми.

Известно време много се забавлявахме.

— Танцувай с Елън — каза Джо. — Тя ще те научи на стъпките. — После той и намигна сякаш му беше влязло нещо в окото.

Тя каза:

— Защо не го оставиш?

Той ме тупна по гърба.

— Това е Чарли Гордън, мойто приятелче и другарче! Той е необикновено момче — повишен е да работи на бъркачката за тесто. Моля те единствено да танцуваш с него и да го забавляваш. Какво лошо има?

Той ме побутна към нея и тя почна да танцува с мене. Аз паднах три пъти, но не можех да разбера защо, понеже никой друг не танцуваше, освен Елън и мене. И през цялото време се препъвах, защото някакъв крак винаги ми се пречкаше.

Те всички се бяха подредили в кръг, гледаха ни и се смееха на това как правехме стъпките. Смееха се по-силно всеки път, когато паднех, и аз се смеех, защото то беше много смешно. Но последния път, когато стана, не се смях. Вдигнахсе, но Джо отново ме събори.

После видях лицето на Джо и това ме накара да почувствам стомаха си странно.

— Голяма скица — каза едно момиче. Всички се смееха.

— О, прав беше Франк. — Елън се задави. — Той си е цяло шоу. — После каза: — Ето, Чарли, вземи един плод. — Тя ми подаде ябълка, но когато се опитах да отхапя от нея, тя беше фалшива.

После Франк почна да се смее:

— Нали ти казах, че ше я изяде. Мойш ли си пристави някой да е толкоз тъп, че да яде плод от восък?

Джо каза:

— Не съм се смял толкоз, откакто го изпратихме зад ъгъла да види дали вали оная вечер, когато го разкарахме от Халоран.

Тогава аз видях една картина, която изплува в моя мозък, когато бях дете. Децата от улицата ме оставяха да играя с тях на криеница и аз жумях. След като преброях до десет на пръсти, аз тръгвах да търся другите. Продължавах да ги търся, докато станеше студено и тъмно и трябваше да се прибирам вкъщи.

Но аз никога не ги намирах и никога не знаех защо.

Това, дето Франк го каза, ми напомни. Беше същото, дето се случи в кръчмата на Халоран. И Джо и останалите го правеха. Присмиваха ми се. И децата дето играеха на криеница ми крояха номера и също ми се присмиваха.

Лицата на хората на купона се размазаха. Всички гледаха надолу и ми се присмиваха.

— Гледай го! Лицето му е червено.

— Той се изчерви. Чарли се изчерви.

— Ей, Елън, какво направи с Чарли? Никога не съм го виждал да се държи така.

— Ау, Елън, ама ти наистина го изработи.

Аз не знаех какво да правя или накъде да се обърна. Това дето тя се притискаше до мене, ме накара да се чувствам особено. Всички ми се смееха и изведнъж аз се почувствах като гол. Исках да се скрия, за да не видят. Избягах от апартамента. Това беше голяма сграда с много апартаменти и аз не можах да намеря къде е стълбището. Съвсем забравих за асансьора. После, след това, намерих стълбите и избягах на улицата и дълго вървях, преди да се кача в стаята си. Никога досега не съм знаел, че на Джо, Франк и другите им е харесвало да съм около тях, само да ми се присмиват.

Сега вече зная какво са искали да кажат с това „да го докараш като Чарли Гордън“.

Срамувам се.

И още нещо. Сънувах това момиче Елън, че танцува и се притиска към мене и когато се събудих, чаршафите бяха влажни и изцапани.

 

 

13 Април — Още не съм се върнал на работа в пекарната. Казах на г-жа Флин, моята хазяйка, да се обади и да каже на г-н Донър че съм болен. Г-жа Флин ме гледа напоследък така, сякаш се страхува от мене.

Мисля, че е добре, дето открих как всички ми се смеят. Много мислих за това. То е, защото съм толкова тъп и даже и не разбирам, когато правя нещо тъпо. Хората мислят, че е смешно, когато някой глупав човек не може да прави нещата като тях.

Както и да е, сега вече зная, че всеки ден ставам малко по-умен. Зная пунктуацията и мога да пиша добре. Харесва ми да търся всички трудни думи в речника и ги помня. Опитвам се да пиша тези работни отчети много внимателно, но това е трудна работа. Аз вече чета много и г-ца Киниън казва, че чета много бързо. И аз дори разбирам повечето от нещата, за които чета, и те остават в мозъка ми. Понякога мога да затворя очи и да мисля за някоя страница и да си я припомням като картина.

Но и други неща също си припомням. Понякога затварям очи и виждам една ясна картина. Като тази сутрин. Точно след като се събудих, аз останах да лежа в леглото с отворени очи. То е също като голяма дупка, разтворена в стените на мозъка ми, през която мога да премина. Мисля, че много назад… Преди много време, когато почнах да работя в пекарната на Донър. Виждам улицата, където е пекарната. Неясно е отначало, после става накъсано, но някои неща са толкова истински, сякаш са тук пред мен, а други остават замъглени и аз не съм сигурен…

 

 

Един дребен старец кара въглища в детска количка, миризма на печени кестени, сняг по земята. Едно момче, мършаво, с широко отворени очи и объркан израз на лицето вдига поглед към надписа на магазина. Какво пише там? Буквите са така неясни, че нямат смисъл. Сега вече зная, че там пише ПЕКАРНА НА ДОНЪР, но когато се връщам назад в спомените си към табелата, аз не мога да прочета думите през неговия поглед. Всички надписи са лишени от смисъл. Мисля, че това момче със смутено лице съм аз.

Ярки неонови светлини. Коледни елхи и амбулантни търговци по тротоара. Хора с палта с вдигнати яки и шалове около вратовете. Но той е без ръкавици. Ръцете му замръзват и той оставя на земята тежък куп кафяви книжни пликове. Спира, за да погледа малките механични играчки. Амбулантният търговец ги навива. Мечката прави кълбо, кучето скача, тюленът върти топка на носа си. Кълбо, подскок, завъртане. Ако всички тези играчки бяха негови, той щеше да бъде най-щастливият човек на света.

Иска му се да помоли търговеца с червено лице и кафяви памучни ръкавици със скъсани пръсти да подържи мечката за малко, но се страхува. Вдига вързопа книжни пликове на рамото си. Мършав е, но е силен. Дълги години вече върши черна работа.

— Чарли! Чарли!… Дебелоглавия Чарли!

Деца го заобикалят, смеят се и го дразнят. Като малки кученца, които искат да го захапят за краката. Чарли им се усмихва. Ще му се да остави долу вързопа и да поиграе с тях, но едва си е помислил за това и кожата на гърба му настръхва. Той усеща нещата, които по-възрастните момчета хвърлят по него.

Наближава пекарната и вижда други момчета пред вратата в тъмния коридор.

— Ей, глейте, тва е Чарли!

— Ей, Чарли, кво търсиш тука? Искаш ли да поиграем на зарове?

— Ела тука. Не се бой.

Но при вратата има нещо — тъмният коридор и този смях, от който кожата му отново настръхва. Той се опитва да разбере какво е то, но помни единствено изпражненията и урината, размазани по дрехите му, и крясъците на чичо Херман, когато се прибере вкъщи, целият покрит с нечистотии, и как чичо Херман тича навън с чук в ръка да търси кой му е направил това. Чарли отстъпва назад, иска да се измъкне от момчетата, които се заливат от смях в коридора и изпуска вързопа. После отново го грабва и хуква към пекарната.

— Къде беше досега, Чарли? — крещи Джимпи от задния вход на пекарната.

Чарли се прокрадва през летящите врати към дъното на пекарната и оставя вързопа на една дъска. Обляга се на стената и пъха ръце дълбоко в джобовете си. Иска му се връвта с шарените мъниста да беше с него сега.

Харесва му отново тук, в пекарната, с побелелия от брашно под, по-бял от покритите със сажди стени и от тавана. Дебелите подметки на обувките му са покрити с бяла кора, бяло има и по шевовете на дрехите и по миглите му, и под ноктите, и по напуканата грапава кожа на ръцете му.

Тук той си почива. Клечи, опрял гръб на стената, с килната над очите козирка на бейзболната шапка. Обича миризмата на брашно, на сладко тесто, на печен хляб, кексове и кифли. Пещта пращи и на него му се доспива.

Сладко… топло… сънливо…

Изведнъж пада, удря главата си в стената, целият се сгърчва. И някой го е сритал в краката.

 

 

Това е всичко, което си спомням. Виждам го съвсем ясно, но не зная защо се е случило. Също като преди, когато ходех на кино. Първия път никога не разбирах, защото всичко ставаше много бързо, но като гледах филма три или четири пъти, започвах да разбирам какво казват. Трябва да попитам д-р Строс.

 

 

14 Април — Д-р Строс казва, че е важно да продължавам да си припомням неща като това вчера и да ги записвам. После, когато отида в кабинета му ще можем да говорим за тях.

Д-р Строс е психиатър и неврохирург. Не знаех това. Мислех, че е обикновен лекар. Но когато тази сутрин отидох в кабинета му, той ми каза колко е важно да научавам неща за себе си, за да мога да разбера проблемите си. Аз му казах, че нямам проблеми.

Той се засмя, после стана от стола си и отиде до прозореца.

— Колкото по-интелигентен ставаш, Чарли, толкова повече проблеми ще имаш. Интелектуалното ти развитие ще изпревари емоционалното. И мисля, че с напредъка си ще откриеш, че има много неща, за които би желал да поговориш с мен. Искам само да запомниш, че това е мястото, където можеш да дойдеш, когато имаш нужда от помощ.

Аз пак не зная защо е всичко това, но той каза, че дори и да не разбирам сънищата или спомените си, или защо се появяват, след време, в бъдеще, те всички ще се свържат и аз ще науча повече за себе си. Той каза, че е важно да открия какво казват всички онези хора от спомените ми. Всичко за мен, когато бях момче, и че трябва да си спомня какво се е случило.

Преди не знаех за тези неща. Сякаш ако стана достатъчно интелигентен, ще разбера всички думи в мозъка ми, и ще узная всичко за онези момчета, дето стояха в коридора, и за моя чичо Херман, и за родителите ми. Но той искаше да каже, че тогава съм щял да се почувствам зле заради всичко това и че съм можел да получа умствено разстройство.

Тъй че сега трябва два пъти седмично да ходя в кабинета му и да разговарям за нещата, които ме безпокоят. Ние просто седим там и аз говоря, а д-р Строс слуша. Това се казва терапия и се предполага, че като говоря за нещата, ще се почувствам по-добре. Аз му казах, че жените са едно от нещата, които ме безпокоят. Като танцуването с онова момиче Елън, което толкова ме развълнува. Тъй че ние говорихме за това и аз имах особено чувство, докато говорех. Беше ми студено, а се потях. Главата ми бръмчеше и мислех, че ще повърна. Може би защото винаги съм мислел, че е мръсно и лошо да говоря за това. Но д-р Строс каза, че това, което ми се е случило след купона, е било полюция и е нещо естествено, което се случва на момчетата.

Тъй че дори и да ставам по-интелигентен и да уча много нови неща, той мисли, че по отношение на жените аз все още съм момче. Това ме притеснява, но аз ще открия всичко за своя живот.

 

 

15 Април — Тези дни чета много и почти всичко остава в паметта ми. Освен история, география и аритметика, г-ца Киниън казва, че трябва да започна да уча чужди езици. Професор Немур ми даде още касети, които да пускам, докато спя. Все още не зная как работят съзнанието и подсъзнанието, но д-р Строс казва, че е рано да се притеснявам. Накара ме да обещая, че когато след някоя и друга седмица започна да уча предмети от програмата на колежа, няма да чета книги по психология, докато той не ми позволи. Казва, че това би ме объркало и би ме накарало да мисля за теориите в психологията, вместо за собствените си идеи и чувства. Но няма нищо против да чета романи. Тази седмица прочетох „Великият Гетсби“, „Американска трагедия“ и „Погледни към дома, ангеле“^[1]. Никога не съм знаел, че има мъже и жени, които вършат такива неща.

 

 

16 Април — Днес се чувствам доста по-добре, но все още ме е яд, че през цялото време хората са ми се присмивали и подигравали. Когато стана интелигентен, както професор Немур казва, с два пъти по-висок I.Q. от моя, който е 70, тогава може би хората ще ме харесват и ще бъдат мои приятели.

Както и да е, не съм сигурен какво означава I.Q. Професор Немур казва, че това е нещо, което показва колко си интелигентен — като везната в дрогерията, която отчита теглото. Но д-р Строс проведе дълъг спор с него и каза, че I.Q. изобщо не измерва интелигентността. Той каза, че I.Q. показва с каква интелигентност можеш да се сдобиеш, също като цифрите от външната страна на мензурата. Човек все пак трябва да напълни чашата с нещо.

Когато попитах Бърт Селдън, който ми дава тестове за интелигентност и работи с Алджърнън, той каза, че някои хора ще кажат, че и двамата грешат и според нещата, които е прочел напоследък, I.Q. измерва най-различни неща, включително някои от нещата, които вече си научил, и всъщност не е толкова добър начин за измерване на интелигентността.

Тъй че аз още не зная какво е I.Q. Всеки казва нещо различно. Моят сега е около сто и скоро ще бъде над сто и петдесет, но те все още трябва да ми наливат в главата. Нищо не казвам, но не разбирам, като не знаят какво е или къде е — как знаят колко от него притежаваш.

Професор Немур казва, че вдругиден трябва да мина теста „Роршах“. Чудя се какво ли е това.

 

 

17 Април — Снощи сънувах кошмар и тази сутрин, след като се събудих, правих някои свободни асоциации, както д-р Строс ми каза да правя, когато си спомня сънищата. Мисля за съня и просто оставям мозъка ми да блуждае, докато други мисли нахлуят в мен. Продължавам да правя това, докато мозъкът ми се изпразни. Д-р Строс казва, че съм стигнал точката, в която подсъзнанието ми се опитва да попречи на съзнанието да си спомня. Това е стена между настоящето и миналото. Понякога стената стои дълго, но понякога пада и аз си спомням какво има зад нея.

Като тази сутрин.

Сънувах, че г-ца Киниън чете работните ми отчети. В съня аз седя и се опитвам да пиша, но вече не мога да чета и да пиша. Всичко съм забравил. Плаша се и моля Джимпи от пекарната да пише вместо мен. Но когато г-ца Киниън прочита отчета, тя се сърди и къса страниците, защото в тях има мръсни думи.

Когато се прибирам вкъщи професор Немур и д-р Строс ме чакат и ме бият заради мръсните думи в работния отчет. Когато си тръгват, аз вземам скъсаните страници, но те се превръщат в пъстри картички за деня на Св. Валентин, изцапани с кръв.

Това беше ужасен сън, но аз станах от леглото и го записах целия и после започнах да асоциирам свободно.

Пекарна… печене… пещта… някой ме рита… падам… целият в кръв… пиша… голям молив върху червена валентинка… малко златно сърце… медальон… верижка… всичко покрито с кръв… и той ми се смее…

Верижката е от медальона… върти се… слънчевите отблясъци ме заслепяват. Аз обичам да гледам как се върти… аз гледам верижката… цялата, събрана на куп, после се извива и се завърта… и едно малко момиче гледа към мен.

Казва се г-ца Кин… искам да кажа Хариет.

— Хариет… Хариет… Всички обичаме Хариет.

И после нищо. Отново празнота.

Г-ца Киниън чете работния ми отчет през рамото ми. После сме в центъра за възрастни с изостанало развитие и тя чете през рамото ми, докато аз пиша -сачине- съчинения.

Училището става училище №13 и аз съм на единайсет години. И г-ца Киниън също е на единайсет години. Тя е малко момиче с трапчинки на бузите и дълги къдрици. Казва се Хариет. Ние всички сме влюбени в Хариет. Денят на Св. Валентин.

Спомням си…

 

 

Спомням си какво стана в училище №13 и защо трябваше да ме изпратят в училище №222. Заради Хариет беше.

Виждам Чарли — на единайсет години. Има малък, златист медальон, който веднъж намери на улицата. Няма верижка, но той го е завързал на една връв и обича да я усуква и после да гледа как се размотава, как се върти и праща слънчеви отблясъци в очите му.

Понякога, когато децата играят на топка, те го оставят да стои в средата и той се опитва да хване топката, преди някой от тях да я е уловил. Той обича да е в средата, макар че никога не улавя топката. Веднъж, когато Хайми Рот случайно я изпусна и той я вдигна, не му позволиха да я хвърли, и отново трябваше да отиде в средата.

Когато Хариет минава, момчетата спират да играят и я гледат. Всички момчета са влюбени в Хариет. Когато поклати глава, къдриците й подскачат нагоре-надолу. Има трапчинки на бузите. Чарли не знае защо вдигат толкова шум за едно момиче и защо винаги искат да говорят с нея (той би предпочел да играе на топка, на сляпа баба или да рита консервена кутия, а не да говори с някакво момиче), но всички момчета са влюбени в Хариет, тъй че и той накрая се влюбва в нея.

Тя никога не го дразни като другите деца и той прави номера за нея. Ходи по чиновете, когато учителят го няма. Хвърля гуми през прозореца и драска по черната дъска и стените. И Хариет винаги пищи от удоволствие и се смее.

— О, вижте Чарли! Не е ли смешен? О, не е ли глупав?

Денят на Св. Валентин е и момчетата говорят за валентинките, които ще дадат на Хариет.

— И аз ще дам една валендимка на Хариет — казва и Чарли.

Те се смеят.

— Ти пък откъде ше намериш валендимка? — пота го Бари.

— Ше и намеря някоя хубава. Ше видите.

Но той няма пари за валентинка, затова решава да й даде своя медальон. Той е с форма на сърце, също като валентинките на витрините на магазините. Оная вечер той взема лъскава хартия от чекмеджето на майка си и доста време се мъчи, докато успее да я сгъне и завърже с червена панделка. После, на следващия ден, по време на обедното междучасие го отнася на Хайми Рот, за да надпише пакетчето вместо него.

Той казва на Хайми да напише: „Скъпа Хариет, аз мисля, че ти си най-хубавото момиче на света. Аз много те харесвам и те обичам. Аз искам ти да бъдеш мойта валендимка. Твой приятел, Чарли Гордън“.

Хайми пише много внимателно с големи букви върху хартията, като през цялото време се смее и казва на Чарли:

— Ау, от тва очите й ше изфръкнат! Чакай само да го види.

Чарли е изплашен, но иска да даде на Хариет този медальон, затова я проследява до вкъщи след училище и чака, докато тя се прибере. После се промъква в коридора и закача пакетчето от вътрешната страна на топката на вратата. Натиска звънеца два пъти и побягва през улицата, за да се скрие зад дървото.

Хариет слиза и се оглежда, за да види кой е позвънил на вратата. После забелязва пакетчето. Взема го и се качва нагоре по стълбите. Чарли се връща вкъщи от училище и яде бой, задето е взел хартия и панделка от чекмеджето на майка си, без да я пита. Но на него не му пука. Утре Хариет ще носи медальона и ще каже на всички момчета, че той й го е дал. Ше видят те!

На следващия ден той тича по целия път до училище, но е много рано. Хариет още я няма и той е развълнуван.

Но когато Хариет пристига, тя дори не го поглежда. И не носи медальона. Изглежда обидена.

Той прави всякакви неща, когато г-жа Янсън не гледа. Показва смешни физиономии. Смее се високо. Става от мястото си и люлее задника си наляво-надясно. Даже замеря Харолд с тебешир. Но Хариет дори и не поглежда към него. Може би го е забравила и утре ще си го сложи. Тя пресича коридора, но когато той се доближава, за да я попита, го подминава, без да каже и дума.

Долу на двора по-големите и братя го причакват.

Гюс го блъска.

— Ти, малко копеле, ти ли написа оная мръсна бележка на сестра ми?

Чарли казва, че не е писал мръсни бележки.

— Само й дадох валендимка.

Оскар, който играеше във футболния отбор преди да завърши гимназия, сграбчва Чарли за ризата и две копчета отхвърчават.

— Стой надалеч от малката ми сестра, изрод такъв! Тъй или иначе, мястото ти не е в това училище.

Той блъска Чарли към Гюс, който го хваща за гърлото. Чарли е изплашен и се разплаква.

Тогава те започват да го бият. Оскар го удря в носа, а Гюс го събаря на земята и го рита. После и двамата го ритат, първо единият, после и другият, а някои от децата на двора — приятели на Чарли — пристигат запъхтени, крещят и пляскат с ръце:

— Бият се! Бият се! Те бият Чарли!

Дрехите му са разкъсани и носът му кърви. Единият му зъб е счупен и когато Гюс и Оскар си тръгват, той сяда на тротоара и плаче. Кръвта е с кисел вкус. Другите деца само се смеят и крещят:

— Чарли яде бой! Чарли яде бой!

После идва г-н Вагнер — един от пазачите в училището и ги прогонва. Той води Чарли в тоалетната и му казва да измие кръвта и мръсотията от лицето и ръцете си, преди да се прибере вкъщи…

 

 

Предполагам, че съм бил доста тъп, защото съм вярвал на онова, което хората ми казват. Не е трябвало да се доверявам на Хайми или на когото и да било.

Досега не съм имал подобни спомени. Сетих се за всичко това, след като мислих за съня. Имаше някаква връзка с г-ца Киниън и работните отчети, които тя четеше. Както и да е, радвам се, че сега не ми се налага да моля някой друг да пише неща за мен. Сам мога да правя това.

Но току-що се сетих нещо. Хариет така и не ми върна медальона.

 

 

18 Април — Разбрах какво е Роршах. Това е тестът с мастилените петна. Същият, който правех преди операцията. Изплаших се, когато разбрах за какво става дума. Знаех, че Бърт ще ми каже да намеря картините и аз няма да мога. Мислех си дали няма някакъв начин да открия какви са тия картини, дето са скрити тук. Може би изобщо няма картини. Може би е само номер, да видят дали съм толкова тъп, че да търся нещо, което го няма. Само при мисълта за това побеснях.

— Добре, Чарли — каза той, — виждал си тези табла и преди, помниш ли?

— Разбира се, че помня.

По начина, по който го казах, той разбра че съм сърдит и изненадано ме погледна.

— Нещо не е наред ли, Чарли?

— Не, няма нищо. Тези петна ме разстройват.

Той се усмихна и поклати глава.

— Няма от какво да се разстройваш. Това е просто един от стандартните тестове за изследване на личността. Сега искам да погледнеш на това табло. Какво може да е това? Какво виждаш на таблото? Хората виждат всякакви неща в мастилените петна. Кажи ми какво би могло да е за теб това, за какво те кара да мислиш?

Бях шокиран. Взрях се в таблото, после в лицето му. Изобщо не очаквах да чуя такова нещо.

— Искаш да кажеш, че тук няма картини, скрити в петната?

Бърт се намръщи и свали очилата си.

— Какво?

— Картини! Скрити в петната! Последният път ми каза, че всички могат да ги намерят и искаше от мен също да ги открия.

— Не, Чарли, не бих могъл да кажа това.

— Как да не си! — изкрещях аз. Толкова се страхувах от мастилените петна, че не можех да скрия гнева си. — Точно това ми каза! Само защото си достатъчно умен и ходиш в колеж не ти дава право да ми се подиграваш. Писна ми, до гуша ми дойде всички да ми се смеят.

Не си спомням да съм бил толкова ядосан преди. Не мисля, че се сърдех точно на Бърт, но сякаш изведнъж ми причерня пред очите. Хвърлих таблата на масата и излязох. Професор Немур вървеше по коридора и когато се втурнах покрай него, без да го поздравя, той разбра, че нещо не е наред. Двамата с Бърт ме настигнаха, когато вече щях да се кача на асансьора.

— Чарли — каза Немур и ме сграбчи за ръката. — Чакай малко! Какво има?

Аз се дръпнах и кимнах към Бърт.

— Омръзна ми хората да се забавляват за моя сметка. Това е. Може би преди не съм го осъзнавал, но сега вече разбирам и никак не ми харесва.

— Тук никой не ти се подиграва, Чарли — каза Немур.

— Ами мастилените петна? Последният път Бърт ми каза, че в мастилото има картини, че всеки може да ги види и аз…

— Виж, Чарли, искаш ли да чуеш какво точно ти е казал Бърт? А и твоите отговори? Имаме запис на онзи тест. Можем да ти го пуснем и тогава сам ще чуеш какво сте говорили.

Върнах се с тях в кабинета по психология със смесени чувства. Бях сигурен, че са се забавлявали с мен и са ми кроили номера, когато бях прекалено глупав, за да го разбера. Усещането, което гневът създаде у мен, беше вълнуващо. Аз не се отказвах лесно. Бях готов да се боря.

Когато Немур отиде до картотеката да вземе касетата, Бърт ми обясни:

— Последният път аз използвах почти същите думи, които казах днес. При тези тестове се препоръчва процедурата да бъде една и съща всеки път.

— Ще повярвам, когато го чуя.

Двамата се спогледаха. Почувствах, че кръвта отново се качва в главата ми. Присмиваха ми се. Но после осъзнах онова, което току-що бях казал, и разбрах причината за този поглед. Не ми се присмиваха. Те знаеха какво става с мен. Бях стигнал ново равнище и гневът и недоверието бяха първата ми реакция към околния свят.

Гласът на Бърт гръмна от касетофона: „Сега искам да погледнеш това табло, Чарли. Какво би могло да бъде това? Какво виждаш на това табло? Хората виждат всякакви неща в тези петна. Кажи ми за какво те карат да мислиш…“.

Същите думи, почти същата интонация на гласа, с който той беше говорил само преди минути в лабораторията. И после чух отговорите си — детински, невъзможни неща. Отпуснах се на стола до бюрото на професор Немур.

— Това наистина ли съм аз?

Върнах се в лабораторията с Бърт. Продължихме с „Роршах“. Бавно минахме таблата. Този път отговорите ми бяха различни. „Виждах“ неща в мастилените петна. Битка между два прилепа. Двубой между мъже със саби. Представях си всякакви неща. Но открих, че вече не се доверявам напълно на Бърт. Продължавах да обръщам таблата. Проверявах гърбовете, за да съм сигурен, че там няма нещо, което трябва да доловя. Надникнах към бележките, които той пишеше. Но те бяха закодирани и изглеждаха ето така:

WF + A DdF-Ad ориг. WF — A SF + обект

Струваше ми се, че всеки може да съчини лъжи за неща, които реално не вижда. Как можеха да знаят, че не им се подигравам, като казвам друго, а не онова, което всъщност си представям?

Може би ще го разбера, когато д-р Строс ми позволи да чета психология. Все по-трудно ми е да записвам всичките си мисли и чувства, защото зная, че другите ги четат. Сигурно ще е по-добре, ако мога да задържа отчетите в себе си за известно време. Ще попитам д-р Строс. Защо това започна изведнъж да ме безпокои?