Саймън Кърник
Подходящ ден за умиране (18)

17

На следващата сутрин се събудих с ужасно главоболие. Не можех да кажа дали го дължа на ударите, получени предния ден, или на шестте бири, които бях изпил на почти празен стомах вечерта. Каквато и да беше причината, едно знаех със сигурност — трябваше да хапна нещо. Полежах известно време в леглото, като се чудех дали да дремна още няколко минути, или е по-добре да стана, но тичащите в коридора деца и шумът от тряскащи се врати наклониха везните към второто. Наведох се и взех часовника си от земята. Девет без пет. Отдавна трябваше да съм станал.

Измъкнах се от завивките, взех си душ и се облякох. Сега вече можех да започна деня. Времето беше характерно за сезона — студено, мрачно и влажно — но аз и без това не мислех да оставам дълго на открито, особено сега, когато тялото ми се беше изнежило от топлината на тропиците. Открих един павилион за вестници, купих си „Сънди Таймс“, „Индипендънт“ и „Нюз ъф дъ Уърлд“, след което влязох в едно италианско кафене и си поръчах сандвич с пиле, портокалов сок и кафе.

Настаних се в едно сепаре до прозореца и подхванах храната и вестниците. Нямаше кой знае какво интересно: отново прояви на насилие в Близкия изток; поредните предупреждения за продължаващата заплаха от бомбени атентати на Ал Кайда в Лондон; обширна статия в „Сънди Таймс“ за пенсиите, същността на която беше, че след двадесет години просто няма да има пенсии. И така да е, кой би искал да чете подобни неща, докато закусва в почивния си ден?

Единствено в „Нюз ъф дъ Уърлд“ споменаваха за моето отвличане предния ден и последвалото избавление, но съвсем бегло. Под заглавието „Куче убито, докато защитава стопанина си“ на пета страница имаше кратка колона, описваща как „смелата немска овчарка“ Текс и нейният стопанин Ралф Хачър, на петдесет и четири години, се натъкнали на вероятна наркосделка, докато се разхождали в горите на графство Хартфорд. Двамата били грубо нападнати от наркотрафикантите и Текс загинал, защитавайки своя стопанин. Господин Хачър имал наранявания по лицето, но след лекарска намеса късно следобед бил изписан от болницата. И това беше. Имаше снимка на някакво куче с изплезен език, което спокойно можеше и да не е Текс, тъй като качеството на снимката не позволяваше разпознаване със сигурност. Нямаше снимка на господин Хачър. Очевидно той не беше толкова интересен.

Изядох си сандвича и запалих първата за деня цигара. Изпуших я до филтъра. Дали ми се услади? И още как. Или поне достатъчно, за да не изпитвам угризения, че съм я запалил. Замислих се дали да не се обадя на Ема, но все още беше доста рано и знаех, че едва ли е открила нещо толкова скоро. Най-вероятно още се излежаваше в леглото, да й завиди човек. Ако не можеш да си починеш в неделя, кога?

Затова, вместо да й се обаждам, поръчах още едно кафе, запалих втората си цигара и се замислих за настоящата ситуация. Ема Нилсън имаше свой човек сред полицаите, разследващи убийството на Малик, и нейната информация за неназования престъпник вероятно беше вярна. Този тип явно разполагаше с доста ресурси, включително поне един полицай в разследващия екип, както и с възможността и необходимата жестокост да отстранява всеки, изпречил се на пътя му. Очевидно първата стъпка беше да го открия, но после какво? Той беше голяма риба, което означаваше, че има стабилна охрана. Спомням си един случай, когато ходих в дома на мастит бос от подземния свят, за да го разпитам във връзка с убийството на негов бизнес конкурент. Наложи се да мина през два портала от ковано желязо с бодлива тел отгоре, на входната врата беше монтиран детектор за метал, през цялото време ме съпровождаха поне десетина навъсени момчета в костюми, заедно с които минах през няколко охранителни камери, преди да застана лице в лице с въпросния престъпник в неговия кабинет в задната част на къщата. И дори тогава той седна на три метра разстояние от нас, а четирима от охраната останаха в стаята. Тези хора имат врагове и добре го знаят. Затова се пазят. Човекът, когото търсех, а дори не познавах, беше именно такъв. Докато аз разполагах само с един 45-калибров револвер и шест патрона. Не бях в равностойно положение.

Но от друга страна, какво по-добро предизвикателство от това?