Глеб Голубьов
Неразгаданите тайни (28)

Когато мисля за загадъчната история, която искам сега да разкажа, винаги си спомням за детските години. Летните ваканции аз често прекарвах на село, недалече от град Калинин. Селцето беше малко, само от няколко къщи, и когато трябваше нещо да се купи, изпращаха ме в магазинчето в съседното село Старий погост.

Аз обичах тези походи, защото в магазинчето винаги се трупаха хора, миришеше приятно на сурова кожа и смола, лавиците бяха отрупани с гвоздеи, коси, хамути, а пред вратата момченцата играеха на ашици. Пътят за магазинчето минаваше през полето, през хълмове, от които се откриваше изглед към далечните гори, синеещи се на хоризонта. Толкова приятно беше да стоя на хълма, да слушам как шуми ръжта и как пеят чучулигите над главата ми… И да си мечтая как там, зад гори и планини, отвъд големи морета, има чудесни далечни страни, пълни със загадки и тайни: тропическите гори на Африка, където е скитал Ливингстон; гробът на Пржевалски на брега на Исикул, каменните исполини, пазещи преданията за Великденския остров…

След като се намечтавах до насита, така че главата ми се замайваше, аз весело продължавах пътя си, тичайки по тясната пътечка между ръжта. И може би съм се спъвал по пътя си в някой камък, в малък къс гранит, търкалящ се в тревата. Спъвал съм се и съм тичал нататък, без да забелязвам нищо, защото мислено съм бил далече, на дивния Великденски остров.

Сега на мене все по-често ми се иска да се върна на този хълм, да потърся този незначителен камък, да го вдигна внимателно, да го разгледам. Но вече е късно. Отдавна са обрасли пътечките на детството ми, а камъкът, оказал се част от кремъчна брадва, лежи сега във витрината на някой музей. Над него мислят археолозите… За тайните на Великденския остров са написани много книги. Но колко малко, обидно малко знаем ние за това, какви необикновени загадки се крият буквално под краката ни! За тях съвсем не е нужно да се пътешествува по далечни страни. Трябва просто да отидете до Савеловската или Октомврийска гара, да си купите билет за мотрисата и само след час вие ще стъпите на земя, която е по-тайнствена за археолозите от прославения остров.