Глеб Голубьов
Неразгаданите тайни (7)

Масло в огъня

В биографията на климата „великото заледяване“ остава най-тъмното място. Как се е получило така, че сравнително неотдавна ледниците да са заемали три пъти повече място, отколкото сега, а по изчисленията на някои климатолози дори половината от цялата суша? Каква сила е придвижвала този леден щит? Нали ледниците обикновено се срещат в планините, свличат се по тях. Как са сковали Руската равнина? Защо са се образували ледовете и защо са се разтопили след това?

Има много неясни неща и именно те са привличали учените. И за обяснение се създавали различни „космически“ теории. Само за последния половин век — повече от петдесет. И всичките са различни: едни учени смятат, че за образуването на ледниците са допринесли суровите зими. А други, напротив — твърдят, че меките. За появата на ледниците французинът Дюбоа и американецът Симпсон дружно „обвиняват“ слънцето. Но те го упрекват по различен начин: единия за това, че то уж намалява активността си, другия — за засилването на същата тази активност. Получава се парадокс: колкото по-горещо е Слънцето, толкова на Земята е по-студено.

Някои изследователи започнали дори да виждат причини за заледяването в… развитието на растителността.

— Зеленият лист е изстудил Земята и създал Ледниковия период — твърдят те. — Растителността е като хладилник за земната повърхност. Растенията поглъщат слънчевата енергия и в същото време кондензират влагата, превръщат водните пари в дъжд. Така са възникнали ледниците…

Според тази теория, отдавна е време нашата планета да се превърне в мъртво парче лед.

Водят се спорове и за това, колко са били заледяванията в Европа и Северна Америка през четвъртичния период. По-рано смятали, че е било само едно. Сега учените са на различни мнения. Някои казват — четири. Други твърдят, че са били осем или дори единадесет.

И изведнъж сред тези спорове прозвучава нова, съвсем неочаквана хипотеза:

— А на нас ни се струва — нито едно. Никакво „голямо заледяване“ на Европа не е имало. Това е печално заблуждение.

Впечатлението било съвсем зашеметяващо. Отначало дори не приели сериозно новата хипотеза, помислили, че това е някаква шега, мистификация. Но не, нейните автори са известните съветски учени: докторът по географските науки П. С. Макеев и докторът по биологическите науки И. Г. Пидопличко.

Своята толкова остроумна хипотеза те създали още преди войната, но я разработили основно едва през последните години. И я поддържат много активно, изказвайки се на научни конференции, дискусии, публикувайки статии, книги. Доказателствата им са много интересни и често неочаквани, защото, обединявайки се, географът Макеев и биологът Пидопличко, използуват данни от много науки. Те правят настъпление на широк фронт.

Същността на хипотезата им е такава. През четвъртичната епоха, вече след появата на човека, станало силно застудяване на климата в Европа, Северна Азия и Северна Америка. То било предизвикано от напълно земни причини. Възможно е повдигнала се суша да е закрила пътя на топлия Голфщром на север. По онова време Бялото и Балтийско морета представлявали един голям басейн, съединен чрез пролив с Ледовития океан. Поради това зимите в Европа станали сурови и снежни, а обитателите на тундрата: северният елен, северната лисица и други животни, започнали да отиват далеч на юг по бреговете на студеното Бяло — Балтийско море. Но в действителност не е имало никакво заледяване.

— А валуните, а морените… Та това са явни следи от ледник!

— Нищо подобно — отговарят Пидопличко и Макеев. — Това никой не е доказал. И така наричаните „морени“ из равнините и валуните съвсем нямат ледников произход. Те просто потвърждават как добре е поработила водата на древното море и отдавна изчезналите реки. Валуните са откъртени и изгладени от морските вълни и речните потоци. Така са мислели в своето време Дарвин и Лайел и са били прави. Едно голямо ледено парче, дебело само един метър, може да носи върху себе си до сто хиляди тона камъни. И сега могат да се наблюдават случаи, когато дори такива „спокойни“ реки като Днестър пренасят надалече огромни валуни. А на Днепър и Енисей пролетните води търкалят скали, тежки по няколко тона.

В морето енергията на прибоя е още по-голяма.

Ако Руската равнина някога е била покрита с ледник, то всички растения в нея неминуемо са щели да загинат, а оцелелите животни да избягат далече на юг. Но палеонтолозите установили, че много от съвременните растения в нашите земи са се появили по-рано от предполагаемите ледници — още през третичната епоха, и преспокойно си съществуват по същите места до наши дни.

— Тези изследвания опровергават окончателно старите възгледи за внезапното заледяване на Северна Европа и пълната гибел на растителността в заледените области — големият съветски специалист по историческа география на растенията Е. В. Вулф направи това заключение съвсем независимо от Пидопличко и Макеев.

Още преди милиони години в пръстта на Руската равнина са се криели къртици, бобри са строели своите язове, из горите са бродели мечки и лисици. Къде са се криели те при идването на ледника? В пещерите на Крим като в някакъв Ноев ковчег? Там при разкопки действително намират кости от северни, даже тундрови животни. Но едновременно с тях в същите слоеве са открити и кости от лъвове, хиени, антилопи и диви кози. Та антилопите не са могли да живеят в края на ледника. Просто през суровите зими обитателите на тундрата и тайгата са отивали по-далече на юг, отколкото сега. А първобитните хора са могли зимно време да ходят на лов за елени, а лятно време — за диви кози и пещерен лъв.

Но мамонта, исполинският мамонт, познат на всички от картинките по училищните учебници, та нали той явно е бил свидетел на заледяването?

— Това е едно от главните заблуждения — отговаря професор Пидопличко. — Ние, биолозите, можем по-добре да съдим за мамонта, отколкото геолозите или палеоклиматолозите. Достатъчно е да се сравнят мамонтите и съвременните слонове и всичко ще стане ясно. Мамонтите не са живели постоянно в тундрата, а още по-малко сред ледове. Там те нямат с какво да се хранят. Един възрастен слон изяжда за един ден около четири центнера^[1] храна, като чупи клонки от дърветата, като изравя със зъбите си корени и луковици от земята. За да се наситят африканските слонове, трябва непрекъснато да се местят, за да си търсят храна. Мамонтите са могли да живеят само в гориста или гористо — степна зона, а в тундрата са отивали само лете, за късо време. И те съвсем не са измрели от затоплянето на климата, както е прието да се смята… Мамонтите, както и много други зверове, са били избити от първобитните ловци. Тогава са ловували, като са устройвали масови хайки. В Украйна е разкопан голям трап, в който намерили около хиляда черепа на зубри^[2]. Това е било място на древна хайка.

Защищавайки хипотезата си Пидопличко и Макеев не само разбиват с интересни факти доводите на защитниците на „великото заледяване“, но и сами минават в настъпление.

— Ако все пак трябва да се търси ледников период — казват те, — то той не е в миналото, а в настоящето. Съвременното заледяване очевидно е най-голямото в цялата история на Земята. Ние живеем в ледникова епоха и не изпитваме особени неудобства. А по-късно ще стане и по-топло: ледниците на Гренландия и Антарктида намаляват непрекъснато…

Около хипотезата на двамата учени се завързала оживена дискусия. Тя продължава и досега. В нея взимат участие и географи, и климатолози, и биолози.

Хипотезата на Пидопличко и Макеев предизвиква доста възражения. Но тя трябва да се приветствува дори само за това, че сипа масло в огъня на затихващите спорове. Тя заставя отново и отново да се преразглеждат тъмните въпроси от историята на климата и да се търсят по-сигурни обоснования за създадените теории. Фактите са посочени, пресметнати, по тях са направени изводи. Ако не сте съгласни, дайте вашето обяснение, подкрепете го със сериозни доводи.

За древното заледяване на другите материци, особено за разположените в тропическата зона, Пидопличко и Макеев не говорят подробно. Те отричат и него, но в спорове по този въпрос не влизат, нали не са били в Индия или Африка и не са видели с очите си следи от заледяване по тези места.

Но ако се опровергаят изглеждащите безспорни факти за заледяването ма Европа, то да се докаже съществуването на грамадни ледници при екватора в още по-далечно време става съвсем трудно. Освен валуните като свидетелство за заледявания на тропиците се смятат особените планински породи — тилити. Но в това се съмняват голяма част от изследователите.

Вегенер например, като поддържа хипотезата за „блуждаещите полюси“, смятал, че тилитите свидетелствуват по-скоро за процеси на планинообразувания, отколкото за заледяване.

Така че може би няма никаква загадка. Тогава всички изменения на климата ще намерят естествено обяснение без всякакви космически катастрофи. Ние навярно скоро ще узнаем това. Палеоклиматолозите възлагат големи надежди на изследванията в Антарктида. Под ледената си покривка тази огромна страна пази навярно ключа към много тайни от историята на нашата планета. Ако се съди по състава на земните пластове, източната част на Антарктида е възникнала още в архайската ера. И чак до четвъртичната епоха Антарктида не е била покрита с лед. Там е господствувал топъл, понякога дори сух климат. Признаци за това има доста: и варовикови утайки, и отпечатъци от тропически растения, и залежи от каменни въглища.

Защо Антарктида е станала мъртва ледена пустиня? Засега не знаем. Ние дори не знаем с точност дали това е материк или архипелаг, покрит с една обща ледена шапка. Но да я наричаме пустиня не бива. По програма на Международната геофизическа година в Антарктида бяха създадени повече от двадесет постоянни научни станции. В най-трудно достъпните райони на ледената страна, на геомагнитния полюс и на така наречения „полюс на недостъпността“ работят съветските изследователи. Сега Антарктида има постоянно, макар и неголямо население. Стотици учени от различни страни работят там над разгадаването на много тайни, в това число и над изменението на климата.

— А нима е толкова важно да се знае дали е имало или не в миналото ледници в Европа и Африка? — може да възникне у някои читатели този напълно законен въпрос. — От това, че преди милиони години в Арктика са цъфтели палми, на нас не ни е нито топло, нито студено.

Така ли? Ако в миналото са ставали резки промени на климата, те могат и да се повторят. Значи спорът за възможността и причините за заледяването съвсем няма отвлечен „чисто академичен“ характер.

Голямата заслуга на А. И. Воейков пред науката се състои в това, че той призова да се търси разрешаване на въпроса за изменението на климата на земята в постоянно изменящата се география на нашата планета и в свързаните с това сложни атмосферни процеси. Ние не можем да заставим Слънцето да свети по-силно. Но с развитието на науката и техниката земните причини за изменението на климата ще се окажат в наша власт.

Като изучаваме климатите на миналото, ние по-добре ще разберем съвременния климат. А това знание след време ще ни даде възможност и да го управляваме.