Глеб Голубьов
Неразгаданите тайни (30)

Открития, които забулват тайната

Досега не е намерено нито едно значително селище на фатяновците. Именно в това се състои тайната.

Техният произход не се изяснява с течение на годините, а, напротив, става все по-непонятен. Дали фатяновците не са прилетели при нас, на Земята, от някоя друга планета, само за да погребат своите покойници?

След революцията търсенията на селища се разгърнали навсякъде. Разкопките се ръководели не от дилетанти и любители от рода на граф Уваров, а от специалисти археолози. И те търсели не наслуки. Компас за тях станало разработеното от В. А. Городцов схващане за този комплекс от неща, от които се образува фатяновската култура.

Вести за нови интересни находки сега пристигали едва ли не всяка есен. През септември 1928 година била разкопана голяма гробница близо до село Горки, Ивановска област. Като фатяновската, тя била разположена на един хълм. Натъкнали се на нея приблизително така: местните селяни добивали оттам чакъл и изкопали от земята кости, медни и каменни брадви.

Но някои от предметите, които намирали за пръв път, се оказали особено интересни. Археолозите намерили например съвсем малка брадвичка от глина. С нея очевидно е играл в детинството си бъдещият воин. Недалече лежала глинена лъжица. Тя била отлично запазена, като че ли е оставена след обеда едва вчера, а не преди четиридесет века.

Неочаквано лопатите започнали да изкопават черна пръст, смесена с пепел. Сърцата на изследователите трепнали: нима са успели накрая да се натъкнат на селище? Оставили лопатите и започнали внимателно да разравят земята с ръцете… Парчета въглища, останки от изгорели дървета… Там явно са палели огньове.

И изведнъж… пръстите извадили парче от… керемида. А след това намерили парчета от стъкло и домашни съдове, явно фабрично производство. Такова нещо фатяновците, разбира се не са могли да направят. Очевидно на хълма значително по-късно е било построено село, пострадало от голям пожар.

Археологът трябва да бъде много внимателен, когато възстановява истината по останките. На едно и също удобно място хората са се заселвали понякога хиляди години поред. Тази продължителност дори получила в науката специално название „закон за постоянство на селищата“. Сменяли се десетки поколения и от сметта понякога израствали истински хълмове. В древния Новгород този културен слой, както го наричат археолозите, достига девет метра дебелина, а в Анау, Тюркмения, почти тридесет и пет метра. Разкопките трябва да се правят много внимателно, за да не се объркат страниците на „земната летопис“.

А фатяновските селища не са оставили никаква следа. И тази задача не давала покой на изследователите.

През 1932 година в Историческия музей дошъл човек с някакъв тежък пакет под мишница.

— Казвам се Егоров, работя от известно време в „Союзтрансстрой“. Ето какво намерихме, като разкопавахме кариера до станцията Ваулово, Ярославска област…

Той разтворил пакета и учените видели каменна брадва и изгладен клин от кремък. Брадвата била продупчена, фатяновски тип.

Егоров разказал, че работниците намерили не по-малко от десет такива клинове и брадви. Една от тях приличала даже на медна — с увиснала тъпа страна, костена извита дръжка. Работниците намирали също така много глинени съдове с кръгли дъна, черепи от някакви едри рогати животни.

Археолозите наострили уши. Може би най-после е намерено дългоочакваното селище? Решили да изпратят експедиция на станция Ваулово.

Разкопките продължили три поредни лета. Неочаквано станало ясно, че това не е село, а още една гробница. Тя пак била разположена на един хълм. И находките, общо взето, били обикновени: каменни продупчени брадви и чукове, ножове от кремък, бронзово шило и останки от бронзова гривна, две огърлици, направени от зъбите на диви животни, и тръбовидни птичи костички.

Но в един от гробовете археолозите ги очаквала изненада. Гробът бил обикновена, добре издълбана в земята яма. Но погребаният в нея бил не човек, а… мечка. До скелета на звяра имало пръснати парчета кремък и разсипана яркожълта охрова боя. Наоколо се търкаляли камъчета, с които очевидно са стривали боята.

След няколко дни нов сюрприз: в друга гробница, направена също по всички правила, открили отново кости от някакво животно. В Палеонтологическия институт на Академията на науките определили, че това са кости от козленце.

Защо заедно с хората древните фатяновци са погребвали и животни? При това са ги погребвали тържествено, в специални гробници. Очевидно това е бил някакъв религиозен обред.

Дмитрий Александрович Крайнов, който ръководел разкопките при Ваулово, обърнал внимание, че земният слой над гроба на козленцето се оказал много здрав и плътен. Едва успели да го разбият с лостове. Като че ли земята нарочно е била трамбована, утъпкана. Може би това е било някакво светилище и първобитните хора са изпълнявали върху гроба някакъв обреден тържествен танц?

Археологът се замисля над странните находки, опитвайки се да проникне в мислите и чувствата на своите далечни прадеди. У много първобитни племена мечката се смятала за „покровител на рода“. Но тук вече има нещо друго. Ненапразно наред с мечката е погребано и козленце. Това е явно някакъв нов обред, свързан с прехода на фатяновците към скотовъдството и развъждането на домашни животни. И на мечката очевидно по това време са се покланяли вече по новому. Считали са я за „господар на стадата“ и „страшен повелител на говедата“, стараели се да я омилостивят с тържествени погребения. А кучешките зъби на звера се пазели като амулети, спасяващи от злите духове.

Така учените по костите на зверовете и птиците, по парчетата от счупените съдове постепенно възстановявали картината на отдавна отшумелия живот.

Почти във всеки мъжки гроб поставяли при погребението бойни брадви. А други брадви, не толкова остри и по-груби, употребявали очевидно в ежедневната работа. Дървото одялвали също с остри клинове. Правели ги от различно оцветен кремък.

Интересно е, че някои каменни брадви по формата си приличат много на бронзовите. При изработването им древните майстори понякога изчуквали подобие на леярен шев, който обикновено се среща при металните изделия, но е съвсем безсмислен при каменната брадва. Тази подробност е също забележителна. Очевидно „металургията“ у фатяновците е била вече много развита. В по-далечно време, когато бронзовите и медни брадви едва-едва са започнали да се появяват, майсторите, напротив, са се стараели да им придават по-обикновена, прилична на каменната форма.

Но откъде фатяновците са взимали материал за своите леярни? В горното течение на Волга няма никакви медни рудници.

Неразрешените въпроси се натрупвали, не давали покой на археолозите. И особено най-главният: къде са живеели фатяновците — Вауловската гробница е възникнала явно не за една година. Тя е служела за родово гробище на целия окръг. Селищата би трябвало да са се разполагали някъде наблизо. Но тях въобще не успявали да ги намерят.

Обичаите и начинът на живот на фатяновците оставали, както по-напред, в много отношения загадъчни. Как са успели да надминат в развитието си другите племена? Те продължавали да се занимават с лов и риболов, а фатяновците вече започнали да развъждат крави, свине, кози. Как са могли те да се занимават със скотовъдство сред гъстите гори, покриващи тогава всички брегове на Волга и притоците й?

И откъде са дошли фатяновците? Дали това са били местни племена или са дошли в гористите райони отдалече? Около тази проблема възникнали бурни спорове.

На пръв поглед изглежда, че археологията е много мирна, спокойна наука. Обикаля си човек по гори и полета, рови в земята, събира някакви си останки и няма нищо общо с бурите и тревогите на нашето време. Духом той живее в далечното минало.

Но миналото съвсем не е мъртво. С хиляди нишки е свързано то с времето, в което живеем ние сега и чрез нас — с бъдещето. И в археологията, както във всяка обществена наука се водят понякога горещи идеологически битки. Ние вече видяхме това с примера за легендарната Атлантида.

Намерили се зад граница „изследователи“ от рода на Фробениус, които се опитвали много „оригинално“ да изтълкуват загадката на неуловимите фатяновски селища. Те издигнали своя „теория“ за произхода на фатяновците. Оказва се, че те също са били всемогъщи арийци, древни германци, които още тогава, преди хиляди години са се струпвали на Изток да търсят „жизнено пространство“. Това било явна глупост, макар и само за това, че в толкова далечни времена не са съществували още никакви германци и славяни. Но все пак това „откровение“ било подхванато от някои буржоазни учени.

Доказателствата? Започнали бързо да ги събират. Фатяновците са използували ладиевидни каменни брадви. Подобни са намирани в Прибалтика и Южна Швеция. Следователно именно оттам са ги донесли завоевателите. В древните селища на Западна Европа се срещат съдове с шарки, прилични на следа, оставена от пълзяща змия. Постигали това, теглейки шнурче по суровата глина. Понякога такава шнурова керамика, както я нарекли археолозите, намират в някои фатяновски гробници.

Но достатъчно ли е това за научни изводи? Брадви във форма на ладия, удебелени в средата, е имало у много племена и те имат доста разновидности. И формата им съвсем не говори за някакъв „единен център“ на произход. Тя е продиктувана от техническия уровен — без удебеление в средата, където се пробива дупка за дръжката, брадвата ще се счупи по-бързо.

И сходството на съдовете съвсем не е доказателство. Керамика с шарки от изтеглена връвчица действително се намира понякога при разкопките на фатяновските гробници, но само около Москва, при това много рядко. На изток съвсем не се среща. Там господствува нарезният орнамент от ромбчета и ивици. Освен това и формата на съдовете е съвсем друга: при фатяновците съдовете са винаги с кръгли дъна, а в селищата на Западна Европа са плоскодънни.

В същото време нерядко намират шнурова керамика в древните селища на нашите южни степи — по бреговете на Днепър, Дон, Кубан. Може би именно оттам са започнали своя път тайнствените фатяновци?

Къде са живели? Отначало изглеждало че само по горното течение на Волга. Но през 1933 година археологът И. Т. Тихонов открил фатяновска гробница на съвсем друго място — в село Баланово, в Чувашия.

През лятото на 1934 година там пристигнал да ръководи разкопките археологът О. Н. Бадер. Той имал голям успех: балановската гробница се оказала най-богатата от всички, намерени дотогава. Каменни брадви имало малко. Но затова пък често намирали бронзови предмети: извити като спирала и плоски пръстени, огърлица от метални тръбички, загадъчни тесни лентички от бронз с извити краища, с неизвестно предназначение, четиристенно острие, прилично на шило.

Именно там, в Чувашия, фатяновската култура достигнала своя висш стадий, пълен разцвет.

Съветските изследователи разобличили всички расистки измислици за „арийския“ произход на фатяновците. Днес никой не ги счита за сериозни.

Разкопките през последните години позволиха да се отделят три основни области на разпространение на фатяновската култура: Средно Поволжие, районите около Ярославл и Иваново и Подмосковието. Изследователите отбелязват вече известна разлика в находките, отнасящи се до една и съща култура, но правени на различни места. Очевидно това са били различни групи от близки по своя поминък племена. В Чувашия намират много бронзови предмети, а при Москва те съвсем не се срещат. Затова пък в Подмосковието се среща шнуровата керамика, която липсва по другите места.

Още по-голяма е разликата между фатяновските гробници и древните селища в Западна Европа — въпреки че без съмнение между тях има културно сходство. Очевидно и фатяновците, и някои племена на Западна Европа са имали някакви общи прадеди, които са живели в нашите южни степи. Така предполагат сега болшинството от учените.

По-късно тези племена са започнали да се придвижват към нови страни. Едни отивали на запад, други на север. И пътищата им навярно са били различни: едни вървели по бреговете на Днепър, други по Дон, трети — по Ока. Така са възникнали трите основни групи от фатяновските племена.

Откъдето и да са дошли фатяновците, но след като са живели сто години в нашия горски пояс, те, разбира се, са станали нейни коренни жители. Съседството с другите племена се отразявало върху техния начин на живот. И те на свой ред влияели на съседите.

Кой знае, може би именно фатяновците трябва да смятаме за преки прадеди на славянските племена от Поволжието. Във всеки случай някои факти карат учените да се замислят над това.

Д. А. Крайнов ръководел разкопките на фатяновските гробници при село Карабиха, където много години живял Н. А. Некрасов. Там са се запазили стари, богато украсени с резба върхове на покриви и прозоречни рамки по къщите. Някои от тях, по думите на местните жители, са на не по-малко от двеста години.

И веднъж археологът, любувайки се на старинната резба, неочаквано открил, че тя удивително прилича на шарките на фатяновските съдове. Същите ромбчета „елхички“ и разширяващи се надолу лопатки!

Нима орнаментът е минал през хилядолетията? Засега това е само смела догадка, първо наблюдение. То трябва добре да се провери и Д. А. Крайнов се занимава с тази трудна работа.

А култът към мечката? Той е бил най-силно развит у фатяновските племена от ярославската група. А именно там, в скалата под Ярославл, още през миналия век са водели уловения звяр по дворовете. Според поверието, това носело щастие. А нима случайно в старинния герб на Ярославл е изобразена мечка?

Така се проточват нишките от далечната древност към наши дни, засега още тънки, объркани. Не е лесно да се погледне далече назад през времето. Но полека-лека нещичко започва да се прояснява.

Почти всяка година археолозите откриват нови фатяновски гробници. Те са разхвърляни на огромната територия от Прибалтика до Кама, от Киров до Пенза. Често при разораване на целинни земи намират каменни брадви. Понякога те лежат направо на земята, открити от дъждовете, измили горния слой на почвата. Така е лежала пред очите на всички и гранитната брадва на хълма при селото Старий Погост, със спомена за която започнах разказа си.

Вървейки по следите на такива случайни находки, археолозите мечтаели да намерят поне едно селище. Но напразно. Колкото и да копаели около Москва, намирали само гробници: в Протасово, в Истра, край спирката Икша.

Сега вече са изследвани няколко десетки фатяновски гробници. Във витрините на музеите са събрани стотици предмети от фатяновската култура. Но странно нещо, тези находки не радвали учените, а им създавали все повече грижи и колебания.

Откъдето и да са дошли при нас фатяновските племена — от степите на Северен Кавказ, както предполагал Городцов, или от Днепър, по мнението на други учени, — все пак те трябва да са живели някъде. Защо така дълго не могат да намерят даже следа от техните постоянни селища? Та нали те не са живели в гробниците?

Сега човек може да види със собствените си очи как са изглеждали фатяновците. Техният външен вид е бил възстановен по намерените черепи от известния съветски учен професор М. М. Герасимов. Скулптурните портрети на воините на загадъчния народ са изложени в Историческия музей. На устните на един от тях е легнала лека усмивка. Той като че ли иска да каже на учените:

— Е, какво? Хубава задача сме ви поставили?