Глеб Голубьов
Неразгаданите тайни (29)

Гробницата в селото

Отначало нищо не предвещавало загадка. Веднъж при строителството на железопътната линия от Ярославск към Вологда работниците, търсейки чакъл и едър пясък, започнали да копаят пръстта на хълма при село Фатяново. Мястото се оказало подходящо, те намерили чакъл и като разработвали кариерата, открили голям изкоп в земята.

Но освен кръгли речни камъчета и чакъл лопатите на работниците изкопавали изпод земята и странни неща: изсъхнали човешки черепи и кости, парчета от глинени съдове, брадви от гранит и кремък.

— Ние сме се натъкнали на древно селище — досетил се инженерът и като отбрал от находките тези, които се били запазили по-добре, ги изпратил в Московския исторически музей. Това било през 1873 година. От фатяновските находки се заинтересувал граф Алексей Сергеевич Уваров, който през целия си живот се увличал от археологията. През лятото на 1875 година той заминал за село Фатяново.

Като слезли от влака на спирката Уткино, Уваров и неговият спътник професор Антонович видели висок продълговат хълм, на върха на който имало малко селце. Хълмът се издигал над блатиста ливада.

— Много удобно място за селище — оживил се Уваров, — особено в древността, когато тази ливада навярно е била блато или даже дъно на отдавна изсъхнало езеро.

Откритата от работниците кариера се намирала на склона на хълма, само на половин верста от селото. Тук можел да се види строежът на хълма в разрез. Почвата приличала на баница с наложени кори. Най-отгоре се помествал тънък черен слой богат на хумус^[1]. Под него лежала червена глина. По-долу идвал слой от чакъл и едър пясък, примесен с глина, постепенно преминаващ в пласт от бял, много ситен пясък, отложил се очевидно още през ледниковия период.

По указанията на Уваров и Антонович местните селяни направили около изкопа няколко траншеи. И всяка от тях дала някакви находки. На едно място открили скелет на човек, лежащ на една страна. До него били поставени с дъното нагоре две кръгли като топки гърнета от червена глина с красиви орнаменти около гърлата.

Колкото по-навътре в земята отивали траншеите, толкова по-голяма ставала купчината от находки. Често попадали на глинени гърнета с разни цветове: червени, черни, сиви. По стените на едни се запазила пепелта от първобитните огнища, а други останали чисти, като че ли са ги правили само за украшения на жилищата.

Хората, които живели в далечната древност на този хълм, поставяли в гроба на покойника освен гърнета и великолепно изгладени каменни брадви. При разкопките се срещали и много кремъчни ножове. Очевидно фатяновската гробница принадлежала към каменния век. Находките били на около четири хиляди години.

Но Уваров открил в разкопаните гробове и други забележителни неща. На тила на един от черепите се запазило голямо зелено петно. То било оставено явно от някакъв металически предмет. В съседния гроб намерили бронзов пръстен, нанизан на пробит зъб от мечка. Значи на древните обитатели на хълма са били известни тайните за направата на металически предмети. Те навлизали от каменния в бронзовия век.

— Намерихме гробницата, но къде е самото селище? — замислено, като се оглеждал наоколо, казвал Уваров на своя спътник. — Навярно то се крие някъде наблизо. Мястото е много удобно за селище. Високо, сухо и оттук се вижда далече наоколо. Нищо, при понататъшните разкопки ще намерим и селището.

Той и не подозирал, че в този миг стои пред прага на тайна, която скоро щяла да направи малкото руско селище Фатяново известно на всички археолози по света.

След Уваров разкопките на фатяновската гробница продължил в течение на няколко години лекарят Лев Константинович Ивановски, който също се увличал от археологията, и палеонтологът Иван Семьонович Поляков. Те изкопали още няколко скелети, много грънчарски изделия и каменни брадви. Особено ценна находка се оказала една бронзова брадва със закръглена тъпа страна. Тя потвърждавала, че фатяновската гробница трябва да се отнесе не към каменната, а вече към бронзовата ера.

Но какви са били хората, които са устроили гробище на този хълм? Ако се съди по скелетите и черепите, те са били едри и силни. С какво са се занимавали? Какъв е бил техният начин на живот, техният поминък? Да се определи това по гробовете, не е лесно. Виж, ако би се удало да намерят и разкопаят древното селище, щеше да бъде съвсем друго! На такива места в земята винаги се запазват много и всякакви стопански сечива и домакински предмети, по които опитният археолог може да възстанови картината на отдавна миналия живот.

Но колкото и да ровили около село Фатяново, не могли да намерят никакви следи от селище. Попадали отново само на древни гробове.

— На Фатяновския хълм е било само гробището, но не и постоянното убежище за живите хора, доказателство за което служи сигурното отсъствие на парчета от сечива — казвал Поляков.

А. С. Уваров му възразявал:

— Отломки тука не може да има, затова защото във Фатяновското селище не се изработвали сечива. Тук не е имало и не е можело да има работилница, тъй като в цялата местност липсват кремъчни камъни. Въпреки това на този хълм е имало бивак, където вероятно са се събирали лятно време за риболов, и на същото това място обитателите му са използували местната глина за направа на своите грънчарски изделия.

Уваров смятал, че бивакът не е бил открит поради чиста случайност.

Търсенията продължавали. От различни места дошли вести за находки, прилични на фатяновските. Няколко подобни гробници открили по горното течение на Волга на територията на сегашната Калининска област. Интересни резултати дали и разкопките на север от Москва. Там, на хълмовете по бреговете на Клязма и Нерл, също така се срещали гробове с прегънати скелети. В тях имало същите кръгли кълбообразни гърнета и кремъчни брадви, както при село Фатяново.

Към началото на нашия век се натрупали доста много находки. Те били изучени подробно от Василий Алексеевич Городцов. Особено го заинтересували грънчарските изделия. Изобщо керамиката, съдовете служат на археолозите като най-верен компас при пътешествията в дълбочината на вековете. Понякога огромно парче от глинен съд радва изследователя повече от златна или сребърна ваза. По състава на глината, по особеностите на обработката и изпичането на съда, по шарките по него опитното око на археолога може да узнае доста интересни неща.

Орнаментите по съдовете на древните хора обикновено се отличават с голямо постоянство. Шарките внимателно се копирали от поколение на поколение и си оставали почти неизменни в течение на хилядолетия. Ако неочаквано в познатия орнамент се появят каквито и да са нови мотиви, археологът винаги изостря вниманието си: там го чака някакво откритие. Понякога новият мотив едва е отбелязан и скоро отново изчезва. Може би тази шарка е поставила на стената на съда жена, хваната в плен при нападение на лагера на друго племе. Тъгувайки за родината, тя неволно започвала да рисува тази шарка, с която е привикнала у дома си. Но тези нарушения на традицията строго се преследвали.

И скоро пленницата ще забрави милия на сърцето орнамент, тъгата по родината ще заглъхне и безименната художница ще започне да рисува, както е прието в това племе. И само археологът след хиляди години, като изрови от земята глинения къс, ще прочете по неговите шарки разказа за нечия печална съдба и като че ли ще чуе тиха въздишка, дошла през вековете.

Именно глинените късове, открити не само в гробниците около село Фатяново, но и на други места, позволили на Городцов да дойде до заключението, че археолозите са попаднали на следи от някакви особени древни племена, още неизвестни на науката.

По-рано в древните селища по целия среден горски пояс на Русия археолозите намирали само съдове с груби, дебели стени и с характерни резки по тях във вид на ямички или ивици. Първобитните грънчари обикновено нанасяли орнамента с коническите остриета от черупките на изкопаемите мекотели белемнити. За това са употребявали понякога и специални „щампи“ — плоски назъбени плочки, направени от камък или кост.

Парчета от съдове и оцелели гърнета с такива шарки били намерени в голямо количество при разкопките на първобитните селища. Дали им дори особено название: ямъчно-гребеновидна керамика. Появила се още в неолита, тя господствувала няколко хилядолетия и изчезнала едва в началото на железния век.

А при разкопките на фатяновската гробница намерили съвсем друга покъщнина. Съдовете били добре изработени, изящни, най-често кръгли, но без дръжки, понякога с „шийки“. Били направени от отлична, изчистена от всякакви примеси глина. Ямъчно-гребеновидната керамика е много по-груба и тежка.

Стените на фатяновските съдове са толкова тънки, че археолозите се питат с изумление: как са успявали да ги направят? Та нали в онези времена още не са познавали грънчарския кръг? Съдовете са лепени с ръце, като са натрупвани ивици сурова глина върху специална, грубо изплетена от трева или зебло торбичка, натъпкана с пясък. Колко време и труд е трябвало да употребят неизвестните майсторки на древността, за да могат при този примитивен начин да създават големи кръгли съдове, които не отстъпват по красота на античните вази! При фатяновците с това се занимавали жените: в женските гробове археолозите намират особени костени лопатки, с които старателно са изглаждали кръглите страни на гърнетата.

И шарките по фатяновските съдове се оказали твърде оригинални. Най-често се срещал нарезният орнамент във вид на ромбове. Те образуват ту „елхичка“, ту широки лопатки, спускащи се от гърлото по стените на съда. Очевидно всичко това е правено с голямо старание и тънък вкус. Най-хубавите съдове могат без преувеличение да бъдат наречени творби на изкуството.

Всеки, който дори за пръв път види фатяновски съдове и гърнета с ямъчно-гребеновидни орнаменти, ще каже, че те са създадени от съвсем различни майстори. При съдовете с ямъчно-гребеновидни орнаменти ямките са правени в пълен безпорядък, ту тук, ту там, една малка, друга голяма. А върху фатяновските съдове ромбчетата образуват не само сложна рисунка, но и техният брой се изменя в определен ред. Значи фатяновците са умеели да смятат!

Оръдията на труда у различните племена в онези далечни времена обикновено са имали много общи черти. Тогава традициите не се спазвали особено строго. По-важно било на брадвата или ножа да се придаде най-съвършената и удобна за работа форма. И все пак брадвите, намерени във Фатяново и други гробници, също се оказали забележителни. Старателно шлифовани, те напомняли с формата си ладия с едва издигнат нос. Затова ги нарекли и ладиевидни. По всичко личи, че те са служели за страшно бойно оръжие и не са били употребявани само за домакински нужди.

Разликата между предметите, намерени край селото Фатяново и другите гробници, и онези, които били известни дотогава на учените от разкопките на древните селища, накарала Городцов да ги отдели в отделна култура. Той я нарекъл фатяновска.

Терминът археологическа култура е много условен. Той говори само за общността на някои основни признаци: керамиката, начините на погребване на покойниците и така нататък. Но в една и съща археологическа култура понякога се обединяват различни племена. Едва по-късно, натрупвайки постепенно данни не само за сходството, но и за различията в домашния живот, археолозите започват да ги отделят в особена култура.

Всички племена, които са живели през третото и четвъртото хилядолетие пр.н.е. по бреговете на Ока, са използували ямъчно-гребеновидната керамика. Именно по този признак са ги обединявали. Но по-късно археолозите видели различието в съдовете и обработката на оръдията, които намирали в различните селища. Така започнали да различават волосовците от древните рязанци или балахнинци.

По всичко личи, че измежду тези племена фатяновците са били някакъв особен народ. И съдовете си те правели по-добре, с особени оригинални орнаменти. А каменните и бронзови бойни брадви свидетелствували за войнствеността на този народ.

За науката било много интересно и важно да се изучат по-добре нашите далечни прадеди. Племената, които са живели преди четири хиляди години в горите по бреговете на Волга и Клязма, са се занимавали с лов и риболов. А фатяновците очевидно вече са преминавали към скотовъдството. При разкопките на гробниците археолозите намерили кости от крави и свине.

Жалко е само, че тези находки засега са твърде малко, казвал Городцов. На мястото на древните селища на фатяновците би трябвало да са се запазили повече такива следи. Нали там са строели жилища, приготовлявали са храната си.

Но селища няма. Засега са открити само гробници.