Глеб Голубьов
Неразгаданите тайни (26)

Слънцето и рибите

Всичко започнало така. През лятото на 1933 година сътрудникът от Всесъюзния научноизследователски институт за рибно стопанство и океанография А. Т. Миронов изучавал рибите на Баренцово море. Бил безкраен полярен ден. Времето се объркало — по часовника не можело веднага да се разбере дали е обед или полунощ. Цели денонощия Миронов прекарвал на морския бряг. Освен от биологията той се увличал още и от техниката. Веднъж Миронов решил да узнае как влияе на рибите електрическият ток.

Ученият потопил във водата два електрода и започнал да пропуска през тях постоянен електрически ток. И тогава станало нещо странно: към положителния електрод — анода — от всички страни доплували риби. В зеленикавата морска дълбочина се издигала треската, селдата изменяла своя път. От другия край на залива, като към лакома примамка бързала към електрода пъргавата килка.

А отрицателният електрод, напротив, плашел, прогонвал рибите. Като забелязал това, Миронов започнал буквално да командува рибите. Те изпълнявали заповедта на човека като омагьосани и нямало никаква възможност да ги прогонят от анода. Миронов вече си представял как в морето излизат риболовни съдове с мощни динамомашини и повеждат след себе си право към вратите на консервните заводи цели пасати селда, треска, килка…

Опити за риболов с помощта на електрически ток са правени по-късно и в Баренцово, и в Охотско море и давали много добри резултати. Сега се разработват промишлени методи за такъв лов. Но това вече е друг въпрос, който може да ни отклони твърде много. Миронов се заинтересувал от друго. „Ако рибата реагира така бързо и точно на електрическия ток, мислел той, няма ли в природата — в моретата и океаните, подобни токове? Може би именно те карат рибните ята да извършват далечните пътешествия, които до ден днешен учудват учените?“

Има месеци, когато селдата изпълва буквално всички големи и малки заливи на мурманското крайбрежие. Край бреговете се събира толкова много риба, че могат да се ловят едва ли не с ръце. А след това изведнъж отиват на хиляди километри и рибарските мрежи се изпразват. Може би електрическият ток е причина за това?

През юли 1935 година Миронов докарал на брега на Баренцово море специални уреди, които веднага открили електрически ток във водата. Оказало се, че силата и плътността му се изменят както при земните токове на сушата. Когато се преместил на работа в Морския хидрофизически институт, изследователят повторил опитите си вече на Черно море. И тук течал ток, при това в същото направление, както в Баренцово море: от североизток на югозапад.

Миронов установил, че електрическият ток в мрежата тече непрекъснато. Разликата между потенциалите в повърхностните слоеве на водата, където ставали измерванията, била малка — около 90 микроволта на километър. Но понякога тя изведнъж нараствала няколко пъти. Въобще за електрическия ток в морето са характерни бързите колебания на направлението и плътността с продължителност от няколко секунди до няколко минути. Тези пулсирания обикновено се усилват по обед и преди залез слънце.

Начертавайки график за колебанията на тока в морето за различните дни, Миронов го сравнил със съобщенията на рибарите за движенията на рибните пасати. Появила се ясна връзка: колкото намалявала плътността на тока, толкова по-рядко идвала рибата в този район. Но защо се изменяла плътността на тока!

Войната прекъснала по-нататъшните изследвания. И едва след десет години Миронов, разрешил загадката за променливостта на електрическите токове в морето.

Година след година астрономите отбелязват всички магнитни смущения в атмосферата на Земята.

През 1946 година Свердловската обсерватория публикувала каталог на магнитните бури.

Прелиствайки таблиците, Миронов открил, че по същото време, през 1936 година, когато неговите уреди в Баренцово море отбелязвали особено резки колебания на токовете, в атмосферата са бушували силни магнитни бури. Това е било на 2 и 11 юли 1936 година. А през август, когато магнитното поле на Земята е било спокойно, токът в Баренцово море рязко отслабнал.

Известно е, че периодите на слънчевата активност и свързаните с нея магнитни смущения в земната атмосфера се повтарят приблизително на всеки единадесет години. Следователно, мислел Миронов, и в поведението на рибите трябва да се прояви същата последователност — ако движението на рибните пасати е свързано с електрическите токове в морето, а те на свой ред — с магнитните бури и избухванията на слънцето.

Миронов започнал да се рови в трудовете на ихтиолозите, да проучва старите сведения на риболовните експедиции, да разпитва рибарите.

Най-добре, макар и недостатъчно изучени, се оказали пътищата на мурманската селда. Тя идва на гъсти пасати от далечните райони на Ледовития океан към бреговете на Мурман. А след това няколко години тя почти не се среща там. Рибарите и учените запомнили годините, когато имало богат улов на селда: 1898 — 1902, 1910 — 1913, 1920 — 1921, 1931 — 1935. През всеки 10 — 12 години! Значи магнитните смущения действително влияят върху електрическия ток в морето, а токът — върху миграцията на рибите.

Миронов узнал, че подобна периодичност са отбелязвали по-рано и ихтиолозите А. Н. Державин — почти за всички промишлени риби на Каспийско море, — и С. М. Малятски — за селдата при Новороссийск, въпреки че и двамата не са успели да я обяснят.

Така връзката между поведението на рибите и процесите на Слънцето ставала все по-явна.

От откритието на Миронов се заинтересували физиците. По-рано се смятало, че в морето няма електрически токове. Но сега се наложило да изменят старите теории. Силата и плътността на морските токове се оказали значително по-високи от земните. И, разбира се, те трябва да оказват влияние върху магнитното гюле на Земята. Та нали около потока от електрони винаги възниква магнитно поле.

В лабораторията на морския хидрофизически институт бил направен опит от Л. А. Корнева, който външно напомнял експериментите на Уилям Джилберт със „земичката“. Само че сега планетата била представена от глобус, чийто диаметър бил почти половин метър. Вътре в него поставили магнит, създаващ малко копие на земното магнитно поле. Моретата и океаните на глобуса били направени от медни листове. През тях минавал електрически ток.

Електрическият ток потекъл по медните морета, заобикаляйки материците. Той заставил силовите линии на основното поле да се извият. Това било отбелязано от магнитната стрелка, която приближавали към глобуса от различни места. Показанията на стрелката нанесли на картата, а после през тези точки прекарали мрежата на изолиниите.

И учените видели точно същата картина, каквато наблюдавали магнитолозите в действителност. Магнитните полюси на модела също се изместили: южният се оказал някъде между 70 — 80 градуса северна ширина и 75 — 120 градуса източна дължина, а северният между 85 — 72 градуса южна ширина, 120 градуса западна, 160 градуса източна дължина. Магнитните полюси се разположили приблизително там, където те се намират фактически; да се определя тяхното положение на такъв малък модел с по-голяма точност е, разбира се, невъзможно.

Този опит доказва, че магнитното поле, породено от токовете в морето, трябва да влияе върху основното магнитно поле на Земята. Намерен бил още един допълнителен магнит.

Но тук пред изследователите се изпречила нова трудност: плътността на токовете, която Миронов успял да измери в морето, е много по-малка от тази, която, според изчисленията, е необходима за изменението на магнитното поле на Земята в такава степен, каквато се наблюдава в природата.

Л. А. Корнева смята, че това още не опровергава новата хипотеза. Нали плътността на тока е била измервана само на три места и при това не в дълбочините на океана, а в прибрежната плитководна ивица на затворени морета — Баренцово и Черно море. Необходимо е да се надзърне с точни уреди в дълбочините на моретата и океаните.

По програма на Международната геофизическа година съветската експедиция на парахода „Седов“ направила измервания на морските токове в Атлантическия океан. Подобни данни засега още не са публикувани. Но е точно установено, че такива токове във всеки случай в Атлантика има на най-големите дълбочини. Те пронизват целия воден пласт. Следователно силата и плътността им могат да се окажат доста значителни.

Много любопитни факти събрали и съветските учени, дрейфуващи на полярните ледове в Арктика. Този район поради неговата близост до магнитния полюс е въобще много интересен за изследователите. Силовите линии на земното поле там, кой знае защо, се събират в един дебел сноп. Това накарало учените даже да предположат съществуването на още един магнитен полюс в Арктика, на север от Новосибирските острови. Дори побързали да го нанесат на някои карти.

Както показаха най-новите изследвания, в Арктика няма никакъв добавъчен магнитен полюс. Сгъстяването на силовите линии в един сноп представлява просто магнитна аномалия, вероятно най-голямата на планетата. Нейният произход остава засега неизяснен. Може би е във връзка с морските токове? Изследвайки тази аномалия, съветските учени допуснали, че напрежението на магнитното поле на много места се изменя в зависимост от дълбочината на океана.

Съветските геофизици П. Синко и С. Мансуров открили в океана при бреговете на Антарктида мощни електрически токове. Но в същото време те установили, че влиянието на тези токове върху основното магнитно поле се ограничава само близо до брега — не повече от десет километра.

— Появата на този гигантски електрически пръстен е свързана с особеностите на конфигурацията на сушата и морето в дадения район, с различната електропроводимост на водата и сушата — смята големият магнитолог, доктор на физико-математическите науки Ю. Д. Калинин.

По-нататъшните изследвания ще помогнат да се провери всичко това. Но колкото и да е интересна историята на откритието, което рибите подсказаха на физиците, морските токове могат да създават само допълнително магнитно поле. Главната задача още не е разрешена: какъв е произходът на основното поле на планетата и неговите вековни вариации?