Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Неразгаданные тайны, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- [Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- johnjohn(2021 г.)
Издание:
Автор: Глеб Голубьов
Заглавие: Неразгаданите тайни
Преводач: Нина Димова
Година на превод: 1962
Език, от който е преведено: руски
Издател: Народна младеж
Град на издателя: София
Година на издаване: 1962
Тип: Научнопопулярен текст
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 15.III.1962 г.
Редактор: Елка Дочева
Художествен редактор: Михаил Руев
Технически редактор: Христо Ножаров
Художник: Румен Скорчев
Коректор: Василка Старийска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14579
История
- —Добавяне
Всесветска загадка
Има немалко „прости“ въпроси; на които не е лесно да се отговори. Например защо нашата планета е магнит?
Още преди повече от три хилядолетия в Китай забелязали как късове от някои руди привличат леки железни предмети. Тези руди нарекли „ци ши“, което значи „камък на майчината любов“.
Още тогава, в дълбоката древност, китайците започнали да използуват това загадъчно свойство на желязната руда — магнитит.
По-късно някакъв неизвестен наблюдателен човек забелязал, че като натъркаме с „камъка на майчината любов“ желязна игла, може да й се придаде магнитна сила. А иглата, поставена на тънка нишка, започва да се насочва с единия си край на север, а с другия — на юг.
Никой не могъл да обясни странното поведение на иглата. Приемали го като неразбираемо, но полезно чудо. Насочващата се игла водела корабите на големия пътешественик Чжен Хе към бреговете на Африка и Индия. За тези плавания изсекли на каменни плочи за назидание на потомците гордите думи: „Ние изминахме повече от сто хиляди ли през необятни водни пространства и видяхме гигантски вълни, достигащи небето и далечни варварски страни в синкава мъгла, и нашите платна, подобно на облаци, носеха корабите ни ден и нощ по избрания път и ние се движехме със скоростта на звездите през дивите и страшни вълни като по отъпкан път…“
Магнитните свойства на рудата били известни и на древните гърци. Отначало ги величаели като „херкулесови камъни“, а след това им дали название, което ние ползуваме и сега — магнит. Според преданието то е дадено в чест на овчаря Магнус. Този Магнус уж пасял овце по склоновете на планината, когато изведнъж железният край на тоягата му и гвоздеите на подметките на ботушите му го „прилепили“ към земята…
В Европа за компаса научили едва в XII век. У нормандците, плаващи към бреговете на Гренландия, това било просто връв с привързан към нея къс руда. След това се появила намагнетизираната игла, поставена на сламка и плаваща в чаша с вода. Първи описал този компас Александър Некхем в книгата „За природата на нещата“, излязла през 1195 година.
Хората следвали указанията на загадъчната игла и се удивлявали. Защо сочи тя с острието си на север? Нейното движение в чашата с вода изглеждало като свръхестествено чудо. Суеверните хора мислели, че иглата я притегля Полярната звезда. Но как? Защо? Компасът се смятал за дяволски дар. Използували го крадешком, боейки се да не изгорят на кладата на инквизицията за магьосничество.