Глеб Голубьов
Неразгаданите тайни (2)

„Ето, че най-после достигнахме целта! Нашият кораб е спрял на Северния полюс. Наоколо, докъдето очите виждат, се гонят пенести вълни.

Плаването не беше леко. Измъчи ни горещината. Ден след ден пътувахме под безоблачното небе и напразно очаквахме дъжд. Времето беше задушно и сухо. Дъждовете започнаха едва след като минахме Полярния кръг. Но тези поройни валежи, изливащи се внезапно, почти не донасяха облекчение. Водата беше топла и не освежаваше кожата, А овлажнелият въздух само затрудняваше дишането.

Да се избира курс, също не беше лесно, защото навсякъде стърчаха коралови рифове. Налагаше се дълго да лавираме в тесните проходи между тях. Нощем морето светеше с призрачно синкаво сияние — в топлата вода плуваха огромен брой светулки и фосфоресциращи бактерии.

Но днес, като че ли в чест на нашето пристигане на Северния полюс, времето се оправи като по заповед. Отегчителният дъжд престана да чука по палубата. Между разкъсаните облаци сияе слънцето. Ние се печем, къпем се, изпратили сме дежурния да следи от мачтата за акули — те често идват насам…“

Кой ли е водил корабния дневник, откъдето са взети тези редове? В кой фантастичен роман е било възможно да се извърши плаване към Северния полюс по свободно от ледове топло море? Може би дневникът принадлежи на смелия капитан Хатерас? Та той в известния роман на Жул Верн наистина се доближава до полюса. Но то е било съвсем друго плаване: на пътя им се изпречвали ледени планини, които неведнъж заплашвали живота на пътешествениците.

А тука — нито парче лед, топла вода, акули, тропическа горещина и коралови рифове на полюса. Даже почтеният барон Мюнхаузен не е виждал нещо подобно по време на своите опасни пътешествия…