Глеб Голубьов
Неразгаданите тайни (12)

Благородна завист

Някой от читателите може би ще запита:

— А защо се опитваме да разкриваме тайните на птиците? За какво да губим време и пари за поставяне пръстени на ластовиците и гъските, да замисляме различни опити над тях? Каква полза имаме ние от това?

Поставянето на пръстени на птиците освен това, за което вече говорихме, позволява да се изяснят немалко полезни неща.

Като се узнаят местата за прелитане и зимуване, може по-добре да се организира охраната на пернатите странници, които принасят голяма полза на хората. Поставянето на пръстени на промишлените видове птици спомага да се организира ловно стопанство. Голяма част от тях са прелетни, те прекарват у нас само три-четири месеца в годината, а след това изчезват в чужди страни. За да може да се ловува рационално, необходимо е да се изучат времето и прелетните пътища на всеки вид промишлени птици.

Има случаи, когато прелетните птици пренасят през хиляди километри причинителите на някои инфекциозни болести: сибирската язва, кокошата холера и други. За да се помогне на лекарите да се борят с епидемиите, важно е също така внимателно да се изучат сложните пътища на прелетите.

И нима не е интересно да се разгадае тайната на „птичия компас“? Учените отдавна си блъскат главите, и то не само за това, че човек не може да се отнася спокойно към тайните.

Него го подтикват към търсения и изследвания и „по-користни“ чувства. Той завижда на птиците, които безпогрешно намират правилния път в мрак и мъгли. От тях иска да се поучи и той.

Колкото и да е велик и могъщ човекът, той все пак е ограничен в своите възможности. Нашите сетивни органи са съвсем несъвършени. От безпределния спектър нашето око възприема само скромна гама от цветове. Ултравиолетовите и инфрачервените лъчи за нас са невидими. Дължината на светлинните вълни, които ние възприемаме, се помества в една трета част от микрона. А микронът е една хилядна част от милиметъра! Наистина има животни, които виждат още по-лошо. Светлината на звездите например е, недостъпна за тяхното зрение. Помислете си колко ограничени биха се оказали нашите представи за вселената, ако зрението на хората беше толкова слабо!

Човешкото ухо чува само звуците с определена сила и честота. Нашият слух е много ограничен. Ние не възприемаме ултразвукове с честота на колебанията повече от 20 хиляди в секунда. А кучето ги чува. И най-обикновената котка може да чуе ултразвукове до 60 хиляди колебания в секунда. Разбира се, ние й „завиждаме“.

Недостъпни са за нас и много редките колебалия. А между впрочем този инфразвук предупреждава медузите и дребните рачета на морския бряг за приближаването на бурята. Чувайки страшния „глас“ на морето, те бързат да се скрият в безопасни места. А ние нищо и не подозираме, че чуваме.

Но човекът е все пак по-силен от всички животни. Той има мислещ, любознателен ум и всемогъщи ръце. И ако природата ни е ощетила с нещо, ние сме се научили да достигаме още по-добри резултати по други пътища: да създаваме уреди, които да допълват нашите органи на усещане.

Особените уреди и чувствителната фотолента правят достъпни за нашето зрение невидимите ултравиолетови и инфрачервени лъчи. Те ни помагат при търсенето на нефт, сортират рибата в консервните заводи, възстановяват стари картини и редки документи.

Хората са започнали да използуват ултразвука още преди да са се научили да го чуват. В средните векове някакъв остроумен майстор изобретил „свирката на бракониера“. С тази свирка ловецът в гората може в случай на опасност безшумно да повика кучето си. И никой освен него не чува условното свиркане.

Сега ултразвукът ни помага да измерваме дълбочината на океаните и да пробиваме дупки в стоманените листове. Той даже влезе в домакинството: домакините перат бельото с ултразвук.

Ние, както и преди, не можем да го чуваме, но вече успяхме „да видим“ ултразвука на екраните на локаторите. На радиолокация впрочем са ни научили прилепите. Те намират пътя в тъмнината, налучквайки препятствието с ултразвуковите вълни, които изпраща особеният орган на главата им.

Инженерите се опитват да създадат и уреди, които биха улавяли „гласа на морето“ и биха ни предупреждавали за приближаването на бурята.

Ние сме придобили вече и такива „сетивни органи“, каквито няма нито едно живо същество. Лъчите на рентгена ни позволяват „да виждаме“ през тъканите на човешкото тяло.

Като завиждали на птиците, хората се научили да летят. А защо тогава да не вземем от тях и чудното „чувство за географското положение“? То явно е по-съвършено от нашия магнитен компас. Той нерядко обърква човека. Този компас бива често разстройван от магнитните бури, особено в Арктика и Антарктида, близо до полюсите. На летците там се случва да насочват самолетите си по-често по звездите, отколкото по компаса. А и на други места по земята магнитното поле непрекъснато се изменя. Налага се често да се обновява картата на магнитната деклинация, а магнитният компас да се заменя с жироскоп.

Колко хубаво би било да се узнае тайната на крилатите странници!

Летците биха повели самолетите си със затворени очи! Би отпаднала нуждата от радиофаровете и пеленгаторите. Щурманите биха определяли курса, без дори да погледнат в компаса. А може би и самите щурмани ще се окажат тогава ненужни? Тях ще ги заместят някои електронни машини.

Впрочем отдавна вече е забелязано, че хората, които живеят постоянно сред природата, притежават някакво чувство за ориентировка.

Пътешествениците нерядко се учудват как ненците или ескимосите намират пътя в еднообразната, тъжна тундра. Също така свободно се ориентират и овчарите гаучо в аржентинските пампаси, които приличат на „море“ — „през зимата зелено, а през лятото жълто, еднакво до самия хоризонт“.

А примерът на птиците показва, че такава чувствителност към външните влияния може да се възпита, развие със съответна тренировка.

Ето защо благородната завист кара учените отново и отново да правят сложни опити с птиците. Тези изследвания разширяват нашите познания и за човешкия организъм.

Наистина понякога се опитват да ги използуват за странни цели. В капиталистическите страни например голям безпорядък внася прекалената реклама. Тя обърква хората. Досадните плакати, гласовете на дикторите и усмихнатите кинозвезди настойчиво, ежедневно и ежечасно ви внушават да вземете неща, които може би съвсем не са необходими. В САЩ изразходват за тая обработка на покупателите повече от десет милиарда долара на година — повече, отколкото за всички нужди на началното и средно образование.

Сега се опитват да рекламират по „най-нови начини“. Биолозите установили, че много от звуковите и зрителни усещания се възприемат от човека несъзнателно. Ние виждаме картината например за не по-малко от една двадесета част от секундата. По-бързата смяна на образите е вече недостъпна за човешкото око и именно това използуват фокусниците илюзионисти, демонстрирайки ловкост на ръцете. Но оказва се, нашият организъм като че възприема даже тези твърде бързи и невидими за очите картини. Ако между кадрите на кинолентата се вмъкне допълнителен кадър и се напише на него име или кратка фраза, то ние няма да го видим и прочетем, тъй като той ще се мерне много бързо. Но в нашето съзнание все пак ще остане следа.

И ето, неотдавна една американска телевизионна фирма съобщи, как смята да използува тези любопитни открития на учените. Между кадрите на кинофилмите ще бъдат вмъквани рекламни призиви: „Карайте внимателно!“ или „Пийте кока-кола!“

Според замисъла на практичните американци, вие дори няма да забележите тези надписи, но като се върнете у дома си, обязателно ще пиете кока-кола.

Та какво от това, освежаващите напитки може би и не вредят. Но между другите реклами, които се канят да натрапят в главите на зрителите с помощта на телевизионните екрани, има и не така безобидни, като например „Посещавайте черковите“!

„Какъв смисъл имат речите за свобода, демокрация, уважение към човека, ако човешката воля се разглежда сега само като «тесто», като суров материал, който за пари може да бъде подложен механически на масова обработка и да му се придава всякаква форма? — с възмущение пише по този повод френският публицист Жан-Морис Ерман. — Мислимо ли е по-голямо оскърбление от тази подигравка с човешкия дух? Съществува ли по-силно доказателство на презрение над него?“

В нашата страна биологията, както и всички други науки, служи на човека. Ние се стремим да проникнем в загадките на живота, за да направим човека по-здрав, по-силен и по-умен, да му дадем нови органи за усещания и да му помогнем по-пълно да възприема света в цялата му красота. Ето защо ние завиждаме на птиците и се стараем да ги накараме да поделят с нас своите способности.

Биологията се нарежда между челните науки. Дори учените от другите специалности предсказват блестящия й разцвет в най-близки години.

— Положението в биологическата наука сега напомня положението на физиката в епохата, непосредствено предшествуваща откриването на разпадането на урана и овладяването методите за управление на атомната енергия — заяви неотдавна съветският физик, лауреат на Нобеловата премия академик И. Е. Там. — Аз смятам, че ролята на челна наука в естествознанието ще премине в относително недалечно бъдеще от физиката към биологията. В частност биологията, както сега физиката, ще създава новите най-важни отрасли в техниката и те в известен смисъл ще определят нейното развитие.

В биологията започнаха все по-нашироко да проникват точните физически методи на изследване. Сега биолозите работят ръка за ръка с химиците и физиците и използуват в лабораториите си и белязаните атоми и електронните микроскопи, даващи увеличение стотици хиляди пъти. В изследванията по биология се прилагат вече явленията на парамагнитния резонанс и изкуствената радиоактивност. Появиха се нови отрасли на науката, чиито названия сами по себе си говорят за тясно взаимно сътрудничество: биофизика, биохимия. В седемгодишния план, който сега се претворява на практика, е отделено голямо внимание на развитието на тези млади науки. Още в най-близките години те ще принесат огромна полза и на медицината, и на селското стопанство, обогатявайки науката с много нови открития.

Възможно е разцветът на биологията да ни позволи да разгадаем тайната на „чувството за ориентация“ у прелетните птици. И дори ако това чувство се предава по наследство, ние пак ще се научим да го управляваме.