Дийн Кунц
Лицето на страха (17)

17

— Пицата беше добра — каза Греъм.

— Виното също. Налей си още една чаша.

— Пих достатъчно.

— Само още малко.

— Не. Трябва да работя.

— По дяволите!

— Ти знаеше това, когато дойде.

— Опитвам се да те напия.

— С една бутилка вино ли?

— И после да те прелъстя.

— Утре вечер — каза той.

— Дотогава ще бъда заслепена от желание.

— Няма значение. Любовта е едно брайлово преживяване.

Тя трепна.

Той стана, обиколи масата и я целуна по бузата.

— Донесе ли си книга за четене?

— Една от мистериите на Неро Волф.

— Тогава чети.

— Може ли да те поглеждам от време на време?

— Какво има за гледане?

— Защо мъжете купуват списание Плейбой — попита тя.

— Ами аз няма да работя гол.

— Не е нужно да бъдеш гол.

— Хайде бе.

— Ти си секси дори облечен.

— Окей — съгласи се той, усмихвайки се. — Поглеждай ме, но не говори.

— Може ли да се глезя.

— Глези се, ако трябва.

Той бе доволен от ласкателството, а тя бе във възторг от неговата реакция. Кони чувстваше, че постепенно ликвидира неговия комплекс за малоценност, махайки пласт след пласт.