Ондржей Секора
Мравките не се предават (9)

Какво сънува Ферда и какво му казаха двама бърборковци

— Мили Фердо — каза един ден майката тържествено. — Благодаря ти, че ми помогна. Ако не беше ти, не бих могла да изхраня личинките си така добре, а нашите какавиди нямаше да видят нито слънчице, нито чист въздух. Аз не мога да излизам навън! Аз трябва да снасям яйчица и да храня личинките. Но благодарение на твоята помощ още от първите какавиди ще израснат здрави и силни работници. Усещам, че това ще стане много скоро. Съвсем сигурно! Може би още тази нощ.

Ферда засия от радост. Още тази нощ! Още тази нощ от какавидите ни ще се излюпят първите мравки. Урааа!

Той изтича от скривалището така бърже, че две какавиди паднаха от шейната и си удариха главите. Ферда не им обърна особено внимание, натовари ги пак на шейната и продължи към Сечко. Оттам отиде при Паяка, за да разкаже на всички какво ще стане тази нощ.

Той покани дори и Светулчицата да осветява какавидите през нощта.

Вечерта Ферда подреди всичко празнично и когато Светулчицата дойде и светна, стаичката беше украсена с малки цветчета, а най-възрастните какавиди наредени една до друга. Те бяха дебели, свежи. Само двете, които през деня бяха паднали на земята, имаха синини на главите си. Но може би това нямаше да им навреди. Може би и от тях ще станат добри мравки.

Ферда и Светулчицата седнаха удобно и се заприказваха. Светулчицата му разправяше за всичко, което виждаше нощно време. Какви чудновати нощни пеперуди летели и колко от тях прилепът изяждал за една нощ. Разказваше му как нощем бухалите бухали и как ловели мишки за малките си. Разказваше му също за зайчетата и за сърничките — как ходели нощем да пасат и как тичали из тревата.

Разправяше му още и за… Но Ферда вече не я слушаше, защото, сънльо такъв, беше заспал.

Той сънува какво ли не и накрая, че е попаднал в някакъв голям мравуняк и че стражата го арестувала.

— Я слушай, ти не си ли Робовладелец? — нахвърли се върху него стражата и го повлече навън. Ферда напразно се хващаше за разни колчета, борови иглици и викаше: — Оставете ме, пуснете ме, та аз съм Ферда! — Но те продължаваха да го влекат. Всичко, за което Ферда се хващаше, се късаше и чупеше — прас, прас! Двете мравки от стражата взеха да го блъскат, да го дърпат и да го разтърсват толкоз силно продължително, че той се събуди. И тогава разбра, че не са го блъскали мравките, а Светулчицата, която викаше: — Фердо, събуди се, какавидите се пукат!

Наистина какавидите вече се пукаха.

— Пук! — пукна се първата какавида и от нея изскочи млад мравок работник. Той се озърна, протегна се, очисти се и веднага поиска да работи. Ех, колко красив беше!

— Пук! — пукна се втора какавида. От нея изскочи силен, здрав мравок; той застана мирно, направи малко гимнастика и отиде на стража при входа.

— Аха, сигурно този е войник — рече си Ферда.

— Пук! — пукна се друга какавида и от нея излезе бавачка. Тя само се понагласи и веднага отиде да подрежда останалите какавиди. Подрежда ги, подрежда ги и изведнъж — пук, пук! — в ръцете й се пукнаха две какавиди, точно тези със синините по главите, тия, които бяха паднали на земята и се бяха ударили. От тях излязоха два навъсени, недоволни мравока.

— Хм… не е много хубаво тука — измърмори единият.

— Я, какво чудновато осветление… и какъв неравен под! — избъбра другият.

— Никак не ми се харесва тука. В другите мравуняци сигурно е по-хубаво, измърмориха накрая и двамата.

Дърдорковци такива! Нищо не им харесвало. Те и по-късно мърмореха и се мръщеха на всичко, затова в мравуняка взеха да ги наричат Мърморко и Дърдорко.

А първият мравок работник, който не се боеше от никаква, дори и от най-тежката работа, нарекоха Небойсе.