Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mravenci se nedají, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод отчешки
- Емилия Карл Лещова, 1961 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- mladenova_1978
- Корекция, Форматиране
- analda(2021)
Издание:
Автор: Ондржей Секора
Заглавие: Мравките не се предават
Преводач: Емилия Карл Лещова
Година на превод: 1960
Език, от който е преведено: чешки
Издание: първо
Издател: ЦК на ДКМС „Народна младеж“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1961
Тип: Приказки
Националност: чешка
Печатница: Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 20. III. 1961 г.
Редактор: Мария Радева
Редактор на издателството: Милка Молерова
Художествен редактор: Мария Недкова
Технически редактор: Димитър Дилов
Художник на илюстрациите: Ондржей Секора
Коректор: Недялка Труфева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15178
История
- —Добавяне
Как майката се изгуби и как яйчицата взеха да тичат
Тъжен, много тъжен се връщаше Ферда с яйчицата вкъщи.
— И тъй, имаме значи съсед Робовладелец — размишляваше той, — това е ужасно! Трябва да внимаваме на всяка крачка. Ами ако ни дебне и тук, зад камъчето? Или ако… а това ще е много страшно… ако се вмъкне при мравчата майка в скривалището?
Той забърза нетърпеливо към скривалището, припряно махна камъчето от входа и извика изненадан. — Къде е майката? Къде е майката?
— Майко! — извика Ферда.
Но майката не се обади. Скривалището бе празно. Всичко бе разхвърляно. Само в средата на скривалището имаше купчинка пръст.
— Къде е майката? — развика се Ферда и скочи върху купчината пръст, за да се огледа наоколо. Но едва скочил на купчината, той се сгромоляса в някакво килерче и там две големи ръце го стиснаха здраво.
— Свърши се с мене! — простена Ферда. — Робовладелците! — и затвори очи. Но веднага пак ги отвори, защото чу настойчивия глас на майката.
— Фердо, бързо! Преди малко чух как малките бавачки на мравчиците тичаха насам-натам и викаха, че наблизо имало робовладелци. Трябва да построим под земята здрава килийка за яйчицата!
Камък падна от сърцето на Ферда, когато разбра, че това е майката. Той веднага се разтича и помогна на майката да направят килийката.
Ох! — отдъхнаха си след това и двамата.
Наистина, работата беше тежка.
— Когато тук се напълни с работници, всичко ще тръгне по-добре… — замечта майката.
— Ех, че хубаво ще бъде тогава! — зарадва се Ферда. — Жж, жж, жж… там работниците ще влекат греди. Дър-дър-дър — оттатък ще мъкнат камъни — смееше се той.
— А тук пък — шляп, шляп, шляп — ще потичват бавачките с какавидите — засмя се и майката.
— Раз-два, раз-два — ще марширува стражата — и Ферда започна да марширува. — Тя ще бди навсякъде: при бавачките, по пътеките и никого няма да пусне в мравуняка.
След това почна да фантазира.
— Знаеш ли какво, майко, ние трябва да си построим асансьор в мравуняка. Например дечицата долу ще заплачат — Бе-е-е! Ние искаме горе! — и аз ще сляза при тях с асансьора и ще ги откарам горе. Нещо повече. Ще направя за децата баня и душове и знаеш ли… ако някой ни дойде на гости, ще му кажем:
— Вижте колко е хубаво при нас! И изведнъж — шур-шур-шур! — ще пуснем върху него душа.
Ферда се смути от приказките си и веднага се поправи: — Не, по-добре е да не пускаме душа, защото гостите ще ни се разсърдят. Но бих искал да направя за децата такава машина, която сама да ги сапунисва, да ги търка, измива и подсушава. А ако някое от децата не иска да се мие, ще му кажем: — Я виж какви хубави колелца има тази машина! Опитай се да завъртиш това колелце, после другото, след това третото! Децата ще въртят, ще въртят, машината ще ги сапунисва, търка, мие, суши, а те ще се радват, че могат да въртят колелцата и че машината добре работи.
— Това и на тебе ще ти хареса, смешник такъв прекъсна го майката. — Я по-добре донеси яйчицата да ги сложим тук на сухо.
— А за яйцата ще направя пързалка. И всяко снесено яйчице — фюуу — ще полети по пързалката към своята килийка — засмя се Ферда и побягна за яйчицата.
И както ги носеше долу, той забеляза, че три от тях вече шават, мъчат се да пълзят, защото не бяха вече яйчица, а малки личинки, излюпени от яйчицата. Майката се наведе бързо над тях, взе да ги чисти, да ги гали и да ги храни от гушката си.
А като се пробудиха на другата сутрин, майката отново беше снесла още много яйчица.