Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mravenci se nedají, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод отчешки
- Емилия Карл Лещова, 1961 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- mladenova_1978
- Корекция, Форматиране
- analda(2021)
Издание:
Автор: Ондржей Секора
Заглавие: Мравките не се предават
Преводач: Емилия Карл Лещова
Година на превод: 1960
Език, от който е преведено: чешки
Издание: първо
Издател: ЦК на ДКМС „Народна младеж“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1961
Тип: Приказки
Националност: чешка
Печатница: Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 20. III. 1961 г.
Редактор: Мария Радева
Редактор на издателството: Милка Молерова
Художествен редактор: Мария Недкова
Технически редактор: Димитър Дилов
Художник на илюстрациите: Ондржей Секора
Коректор: Недялка Труфева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15178
История
- —Добавяне
Ферда започва работа
Ферда изглеждаше като подплашен. Изскочи от скривалището и веднага се върна с четка и метла, които набързо бе направил от трева.
— Ще почистя, ще разтребя, ще помета, всичко ще наредя — подсвирна си той и веднага взе да почиства. Сетне събра сметта на един лист и я изнесе навън.
Но като излизаше от скривалището, той се спъна о нещо и — прааас! Разнесе се страшен трясък като гръм, сякаш половината от света се срина и на Ферда му притъмня.
— Какво е това? Какво стана? Нима толкова силно се ударих? — уплаши се Ферда. — Счупих си нещо — и той бързо взе да опипва коленете, лактите, а накрая и носа си.
Но нито коляното, нито лакътят и носът му бяха причина за ужасния трясък — това бе истинска гръмотевица, защото наближаваше буря, след която щеше да плисне такъв проливен дъжд, че нищо нямаше да се вижда. И ако Ферда не побърза, мравчите яйца щяха да се намокрят. Не бива да се губи нито секунда! Ферда летеше като стрела: пренасяше, строеше и скоро сглоби над майката хубава стрехичка от клонки и борови иглички, а отстрани иззида стени от камъчета, от листа и трева и майката се почувствува като в истинска къщичка.
Когато отново се разнесе — тряяяс! — когато отново загърмя и рукна силен дъжд, Ферда се вмъкна вътре и затвори къщурката с едно камъче вместо врата. Двамата бяха вече в безопасност.
Бум-бурум-бум-бум! — забарабаниха по стряхата дъждовните капки. Те търсеха откъде да се вмъкнат в скривалището, тичаха от пролука на пролука, но всичко бе здраво затулено. В скривалището не проникна нито капка дъжд. Вътре бе сухо и тихо. Дори можеше да се гледа какво става навън. Ферда и затова се беше погрижил. Сложил бе в стената едно от прозрачните крилца на майката и през него се виждаше като през прозорец.