Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mravenci se nedají, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод отчешки
- Емилия Карл Лещова, 1961 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- mladenova_1978
- Корекция, Форматиране
- analda(2021)
Издание:
Автор: Ондржей Секора
Заглавие: Мравките не се предават
Преводач: Емилия Карл Лещова
Година на превод: 1960
Език, от който е преведено: чешки
Издание: първо
Издател: ЦК на ДКМС „Народна младеж“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1961
Тип: Приказки
Националност: чешка
Печатница: Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 20. III. 1961 г.
Редактор: Мария Радева
Редактор на издателството: Милка Молерова
Художествен редактор: Мария Недкова
Технически редактор: Димитър Дилов
Художник на илюстрациите: Ондржей Секора
Коректор: Недялка Труфева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15178
История
- —Добавяне
За славния поход през гората
— Ха-ха-ха-ха! — смееха се всички охлюви.
— Ха-ха-ха-ха! — смееха се всички бръмбарчета и малки мравчици.
— Ха-ха-ха-ха! — смееха се червеите — и дебелите, и тънките, та земята се тресеше.
— Ха-ха-ха-ха! — смееха се мравките от мравуняка при кръстопътя, но същевременно изпратиха пратеник при шипковия храст.
— Нашите братя все още пъшкат в робство! Ние не трябва да ги оставяме така! Хайде да идем и да кажем на господарите им да ги пуснат. Елате и вие с нас; нека сме повече! Елате да ни видят колко сме много!
При шипковия храст не им отказаха.
— Това не е лоша идея! Да! Браво! Да отидем и да покажем на робовладелците колко сме много! Да им покажем силата си!
Нека да разберат, че няма да се предадем! Нека да видят, че вече не се страхуваме!
— Да вървим, мравки! Сега или никога!
Така викаха всички и започнаха да се приготовляват. Бежко търчеше от единия мравуняк до другия; предаваше заповеди, донасяше отговори. И когато мравките от двата мравуняка се приготвиха, потеглиха на поход.
За цялата гора това беше невиждано събитие. От незапомнени времена само робовладелците бяха предприемали походи, когато нападаха мирните мравки, за да предизвикат разбойнически, унищожителни войни. Но сега тръгнаха на поход, мирните мравки, за да кажат на робовладелците веднъж завинаги, че искат спокойствие и мир.
Никой досега не беше виждал в гората такова зрелище. И който отидеше да го види, не съжаляваше.
Когато щурчетата узнаха за похода, те престанаха да цвърчат, излязоха от своите дупки и тръгнаха с мравките, за да видят всичко със собствените си очи. Рогача и Охлюва също си рекоха, че не бива да изпуснат такова нещо. Тръгнаха и такива животинки, които никога не са се интересували от мравките. Старата червейка и младата червейка също тръгнаха. Но както едната, така и другата не можеха да вървят бързо и останаха много назад. Ех да можеха да видят какво става напред?!
Колоните на мравките настъпваха като тъмен облак. От едната им страна крачеха рогачите и охлювите, а от другата страна — щурчетата, заедно с цели тълпи любопитни животинки.
Ех, да можеха да видят какво става в мравуняка на робовладелците!… Там цареше такава бъркотия, че никой не можеше да разбере какво става.
— Как? Те настъпват против нас? — викнаха робовладелците ужасени. — Кой им е позволил? Това е невъзможно! Те са длъжни да се страхуват от нас! Те са длъжни да ни хранят!
Щом робовладелците вътре в мравуняка, чуха, че се говори за ядене, започнаха да крещят: „Искаме да ядем! Искаме да ядем!“ — И Хукнаха нагоре, защото помислиха, че ще получат храна. Но оттам видяха каква голяма сила е тръгнала срещу, тях.
— Погледнете, те не са сами! — викнаха робовладелците, като видяха охлювите, рогачите, щурчетата и всички останали. — С тях е тръгнал целият горски свят! Всички са против нас!
В това време се дочуха гласовете на червейките, които подвикваха отзад: „Почакайте, почакайте“.
Червейките искаха да видят поне малко от зрелището.
— Чухте ли? — изплашиха се робовладелците. — Те настъпват срещу нас и още отдалече ни се заканват. Но ние няма да чакаме! Не, няма да чакаме!
Ако чакаме още, зле ще си изпатим. Всички вън! Всички вън! Да бягаме, докато е време!
— Почакайте, почакайте! — завикаха пак двете червейки…
— Бързо, бързо! — стреснаха се робовладелците. Не бива да чакаме! Хайде да бягаме! Да бягаме! — и се втурнаха към подземието, за да приберат яйцата и какавидите си.
Най-силните, които още не бяха изтощени от гладуването, хукнаха да приберат царицата. Гладната царица много се зарадва, като дочу стъпки. Тя помисли, че робите й носят храна. Но след като разбра, че дошлите са все гладни робовладелци, така се разяри, че взе да ги бие страшно, да рита толкова силно, че няколко коридора се събориха, пердетата паднаха, а накрая се срути и царската й стая. С големи усилия робовладелците я извлякоха навън.
Някои нетърпеливи мравки от шествието вече разбъркваха колоните, изпреварваха се, пресичаха пътя на Охлюва и нищо чудно, че той се уплаши да не смаже някого.
— Сторете път — викаше Охлюва със стеснение. — Иначе ще смажа някого — предупреждаваше той мравките.
Когато чуха и тези думи, робовладелците толкова много се изплашиха, че вече нито един от тях не искаше да остане в мравуняка. Цялата разбойническа сбирщина хукна навън. Дори и царицата вече не се съпротивляваше, а побягна като луда с останалите робовладелци.
Ех, че бягане беше!
Жалко, че Бежко и неговите другари бяха още далеч! Иначе можеше да се види кой бяга по-бързо. Но изглежда Бежко щеше да изостане, защото така, както бягаха сега робовладелците, не е бягала още нито една мравка!