Ондржей Секора
Мравките не се предават (16)

Голямото съревнование започва

— И таз добра! Ще се съревноваваме значи! А как ще стане тая работа? — питаха се всички, като узнаха за новината. Шишко дори се поизплаши в началото.

— Какво? Работливко ни обявява съревнование? — сепна се той. — Мъчна работа! Това значи да внимаваме на всяка стъпка! Сега не бива да слагаме нито сламка накриво, не бива да губим нито минутка, иначе ще ни изпреварят!

Но след малко му стана ясно. — Толкоз по-добре! — каза си той. — Сега ще работим още по-бързо! Ей, групата на Шишко, хайде на работа! Ура! С нас се съревновава Работливко. Ще работим още по-добре. Не бива да се оставим да ни посрамят. Ще видим кой кого!

И наистина, „долните“ и „горните“ се хвърлиха в съревнование. След малко целият мравуняк зашумя, забръмча като голяма фабрика. От всички страни се стичаха кервани от носачи със строителни материали. Навсякъде копаеха, извозваха, зидаха — никой не искаше да мислят за него, че не знае да работи. Шишко се виждаше навсякъде. Беше бърз като вятъра и работеше за десет души. Работливко пък не се виждаше никакъв, защото той работеше все под земята.

„На кого да помогна аз?“ — помисли си Ферда. Но преди да си отговори, при него дотичаха бавачките.

— Ами ние, Фердо? И ние искаме да се съревноваваме. Ние желаем да отгледаме и възпитаме такива силни мравки, каквито досега никой не е имал.

— Значи искате да се съревновавате? — усмихна се Ферда. — Аз ще ви помогна. Ще започнем от личинките.

Работата за най-малките е също една от най-важните.

И Ферда започна славно.

— Какво става тук, немирници такива? — сгълча той строго личинките. — Вие си мислите, че само ще си лежите, без да работите? Какво? Тая няма да я бъде! От днес нататък ще имаме нови порядки. Станете всички, избършете си хубаво очичките и почвайте да си играете!

— И-и-и-и-и-и! — разпищяха се личинките от радост.

Ферда им донесе топчести семенца и личинките весело се втурнаха към тях. С големите семенца си играеха на кегли, а малките търкаляха по пода. Ферда донесе и четвъртити камъчета и личинките почнаха да си строят от тях кули, зидове, мостове, порти — и много, много се радваха.

— Туп! — подвикваха те, щом паднеше някое камъче, и отново почваха да строят.

После Ферда донесе въжета и те си играха на „Дръпни-въже“. Той ги научи да се търкалят като бурета, да се премятат презглава, да хвърлят топка. Разбира се, топката не беше истинска, а малка боровинка. Най-малките пък, които още нищо не умееха, Ферда научи да играят на „Да си чукнем, агънце, рогцата — бум!“ и на „Цап-цап, ръчички!“

— Трябва да играят всеки ден — пошепна Ферда на бавачките, — всеки ден трябва да правят гимнастика и ще видите какви весели и силни мравки ще станат!

При личинките беше весело, оживено! После те ядоха с голям апетит. Нахраниха се с най-полезни ястия, нищо не избираха, а след това веднага поискаха Ферда да им разкаже нещо.

— Какво да ви правя? — сърдеше се Ферда привидно. — Сега и приказки трябва да разказвам. Дано измисля нещо. Но какво точно? Аха, измислих. Слушайте!