Ондржей Секора
Мравките не се предават (13)

Какво Ферда не можа да види

Наистина за Ферда щеше да бъде много интересно, ако можеше да види всичко, което ставаше вътре в мравуняка.

Да можеше да види например изпожиления роб, който бе донесъл книжен лист от осино гнездо. Царицата на робовладелците си била поръчала нови завеси, и то от нежните листа на осините гнезда.

— Какво? Ти носиш за царицата само един лист? — нахвърли се тя срещу роба. — Отгоре на това се оплакваш, че осите са те ужилили? Стража, накажете го! Марш! Трябва да ми донесеш цялото осино гнездо, за да мога да си избера.

Робовладелците искат да имат всичко, каквото им хрумне. И защо да не искат? Нали за това имат роби?

Стаите на мравуняка бяха изградени от най-красиви камъчета, от най-хубаво дърво, от най-мек мъх. Всичко това бяха построили робите. А личинките на господа робовладелците си живееха разкошно. За ядене им доставяха най-вкусните ястия. И как се глезеха при ядене!… Едни искаха да ядат нещо кораво, други пък нещо меко. Едни обичаха сладко, други — кисело. Едни бягаха от яденето, а други се ровеха из него, докато изпоцапат себе си, бавачката и всичко наоколо, без да хапнат нещо.

Но когато сложеното ядене не им харесваше, почваха да крещят. Тогава господарите наказваха робините бавачки с бой.

Долу, в подземието, под силна охрана се намираше складът с яйчицата и какавидите, които робовладелците бяха откраднали от други, мирни мравки. От тези личинки и какавиди ще се излюпят роби. Горките, те дори няма да знаят, че не са се излюпили в своя мравуняк, и веднага ще тръгнат на тежка, непосилна работа.

Главното задължение на робите е да хранят господарите си, защото, не се чудете, робовладелците не могат сами да се хранят. И ако нямаха роби, щяха да загинат, по простата причина че сами не биха могли да си набавят храна.

Робовладелците не знаят да работят нищо.

Те знаят само, както всички робовладелци на света, да грабят, да крадат и да карат другите да ги хранят.

Те не биха могли да изхранят нито личинките си, нито царицата си. Всичко това са длъжни да правят робите.

— Искам да ям, искам да ям! — крещят всички тези господа. И колко много се сърдят, когато нещо не им харесва! — Това ядене ли е? — ругаят те. — Това обслужване ли е? — нервират се, когато се наложи да почакат малко.

— Какво исках да кажа? — попита надменно царицата. — Откъде взехме тези роби? Те съвсем не ми харесват.

— Те са от мравуняка при кръстопътя, ваше величество — отговори стражата, която стоеше наблизо. — Нападнахме ги през пролетта. Те се отбраняваха отчаяно! Но ние им разбихме входовете и нахлухме в мравуняка от всички страни. Избихме над две хиляди мравки, ранихме над три хиляди и успяхме да откраднем петстотин какавиди и двеста яйчица. Ваше величество ще заповяда ли да нападнем и друг мравуняк?

— Нападнете! Нападнете! — извика царицата и удари по скъпоценното си кресло. — Нападнете най-добрия мравуняк, за да имаме най-добрите роби!

След малко пред мравуняка излезе един Робовладелец и каза на една тълпа зъбати, дългокраки стражари; — Хей там, близо до шипковия храст, има нов мравуняк. Там са най-добрите и най-здравите какавиди. Там се люпят най-силните мравки. Тях трябва да нападнем. Лесно ще намерите мравуняка. Един от техните мравоци носи около врата си червено шалче на точици.

Зъбльовците погледнаха към мравуняка при шипковия храст.

— Трябва да почакаме, докато какавидите им станат повече. Засега ги следете… и… и… я погледнете, каква комедия, какво прави онова клонче?!

Всички се заозъртаха и забелязаха клончето на Ферда, което потрепваше, полюшваше се, подскачаше и изведнъж падна. Отидоха да видят какво става там и видяха, че на земята лежи откъснато клонче.

— Може би го е откъснало някое Червейче — рекоха те…

— А може и вятърът да е сторил това.

Но докато те умуваха, обезпокоеният Ферда, който беше захвърлил клончето, бягаше с всички сили далеч оттук.