Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mravenci se nedají, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод отчешки
- Емилия Карл Лещова, 1961 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- mladenova_1978
- Корекция, Форматиране
- analda(2021)
Издание:
Автор: Ондржей Секора
Заглавие: Мравките не се предават
Преводач: Емилия Карл Лещова
Година на превод: 1960
Език, от който е преведено: чешки
Издание: първо
Издател: ЦК на ДКМС „Народна младеж“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1961
Тип: Приказки
Националност: чешка
Печатница: Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 20. III. 1961 г.
Редактор: Мария Радева
Редактор на издателството: Милка Молерова
Художествен редактор: Мария Недкова
Технически редактор: Димитър Дилов
Художник на илюстрациите: Ондржей Секора
Коректор: Недялка Труфева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15178
История
- —Добавяне
Какво видя Ферда
Да, Ферда видя мравуняка на робовладелците. Той бе разположен под огромен, грозен бодил. Това бе странна постройка. На едната страна блестяха приказни замъци от мрамор и лъскави камъчета; на другата страна — мизерни купчини смет с порутени входове.
— Ясно! — пошепна Ферда. — Веднага се вижда къде живеят господарите и къде се свиват горките роби. Трябва да отида още по-близо.
За да не го забележат, той откъсна едно малко клонче и като го държеше над себе си, запълзя по корем към мравуняка.
Ферда видя първия Робовладелец! Той седеше близо до мравуняка в прекрасно кресло с меки възглавници и крещеше на роба с раницата: — Какво става с яденето? Хей, ти там! Да ти помогна ли с бастуна?!
Запъхтеният роб скочи към него, започна бързо да вади от раницата яденето и да го слага в устата на гладния Робовладелец.
— Как не се пукне тоя лакомец! — изръмжа с отвращение Ферда и се обърна на друга страна. Но и там не видя нищо по-добро.
Горе, пред мраморния вход, един Робовладелец биеше роба си с тояга. Робовладелеца изхвърли от раницата всичкото ядене и го стъпка с крака. Вероятно яденето не му хареса и той изпрати роба да донесе друго.
— Я гледай какви господари! — изпъшка Ферда. — Стомасите им са твърде изтънчени. То се знае, лесно се избира, когато друг набавя яденето!
Ами този там и онзи там… Навсякъде се виждаха зинали уста на всемогъщи робовладелци и навсякъде унижени роби ги тъпчеха с донесеното ядене.
Ферда така се разтрепера от възмущение, че клончето над него затрептя, сякаш го люшкаше вятър. Той се мъчеше с всички сили да не се издаде.
Внезапно се разнесе глас: — Дайте път, дайте път! — От парадната порта на мравуняка излезе стражата на робовладелците — грозни мравоци със страшни зъби. След стражата вървяха угрижени робини бавачки, които носеха какавидите на робовладелците. Какавидите бяха увити в меки пухени юрганчета, украсени с дантелки и панделчици. Бавачките стъпваха на пръсти, за да не нарушат съня на господарските какавиди.
След като беше нахранена от робите, стражата продължи с наконтените какавиди.
— Много ми се иска да видя — каза Ферда — как изглежда мравунякът вътре.