Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mravenci se nedají, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1глас)

Информация

Сканиране
mladenova_1978
Корекция, Форматиране
analda(2021)

Издание:

Автор: Ондржей Секора

Заглавие: Мравките не се предават

Преводач: Емилия Карл Лещова

Година на превод: 1960

Език, от който е преведено: чешки

Издание: първо

Издател: ЦК на ДКМС „Народна младеж“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1961

Тип: Приказки

Националност: чешка

Печатница: Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 20. III. 1961 г.

Редактор: Мария Радева

Редактор на издателството: Милка Молерова

Художествен редактор: Мария Недкова

Технически редактор: Димитър Дилов

Художник на илюстрациите: Ондржей Секора

Коректор: Недялка Труфева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15178

История

  1. —Добавяне

Какво видя Ферда

Да, Ферда видя мравуняка на робовладелците. Той бе разположен под огромен, грозен бодил. Това бе странна постройка. На едната страна блестяха приказни замъци от мрамор и лъскави камъчета; на другата страна — мизерни купчини смет с порутени входове.

— Ясно! — пошепна Ферда. — Веднага се вижда къде живеят господарите и къде се свиват горките роби. Трябва да отида още по-близо.

За да не го забележат, той откъсна едно малко клонче и като го държеше над себе си, запълзя по корем към мравуняка.

Ферда видя първия Робовладелец! Той седеше близо до мравуняка в прекрасно кресло с меки възглавници и крещеше на роба с раницата: — Какво става с яденето? Хей, ти там! Да ти помогна ли с бастуна?!

Запъхтеният роб скочи към него, започна бързо да вади от раницата яденето и да го слага в устата на гладния Робовладелец.

— Как не се пукне тоя лакомец! — изръмжа с отвращение Ферда и се обърна на друга страна. Но и там не видя нищо по-добро.

Горе, пред мраморния вход, един Робовладелец биеше роба си с тояга. Робовладелеца изхвърли от раницата всичкото ядене и го стъпка с крака. Вероятно яденето не му хареса и той изпрати роба да донесе друго.

— Я гледай какви господари! — изпъшка Ферда. — Стомасите им са твърде изтънчени. То се знае, лесно се избира, когато друг набавя яденето!

Ами този там и онзи там… Навсякъде се виждаха зинали уста на всемогъщи робовладелци и навсякъде унижени роби ги тъпчеха с донесеното ядене.

Ферда така се разтрепера от възмущение, че клончето над него затрептя, сякаш го люшкаше вятър. Той се мъчеше с всички сили да не се издаде.

Внезапно се разнесе глас: — Дайте път, дайте път! — От парадната порта на мравуняка излезе стражата на робовладелците — грозни мравоци със страшни зъби. След стражата вървяха угрижени робини бавачки, които носеха какавидите на робовладелците. Какавидите бяха увити в меки пухени юрганчета, украсени с дантелки и панделчици. Бавачките стъпваха на пръсти, за да не нарушат съня на господарските какавиди.

24_gospodari.jpg

След като беше нахранена от робите, стражата продължи с наконтените какавиди.

— Много ми се иска да видя — каза Ферда — как изглежда мравунякът вътре.