Ондржей Секора
Мравките не се предават (10)

Първата битка

В мравуняка започна истински мравчи живот. Когато след няколко дни Сечко мина покрай мравуняка, за да отиде при личинките си, така се смая, че не знаеше кое по-напред да разгледа.

Тук шумно и весело крачеха група мравки работници; те носеха една голяма греда. Там пък Ферда водеше готвача да вземе храната. Те си тананикаха някакъв марш. От мравуняка изскочиха няколко бавачки. Те се превиваха от смях.

— Хи-хи-хи-хи! Ихи-хи-хи-хи! Ние мием мама, изтриваме я, а тя казва, че я било гъдел! Ха-ха-ха! — Бавачките отново се затекоха да събират росни капки и мъхови пухчета, за да изкъпят хубаво майката. Е, тя ще свикне. От днес нататък всичко ще извършват бавачките сами. Ще почистват мравуняка, ще хранят майката, ще я чистят всеки ден, ще й помагат във всичко — точно така, както правят бавачките във всички мравуняци.

Неочаквано проеча строг глас: — Дайте път, дайте път! — и Сечко отскочи уплашен. От новата врата на мравуняка излезе, марширувайки в стройна колона, въоръжената стража, а след нея бързо крачеха бавачките с какавиди в ръце. Бавачките изнасяха какавидите на припек. А стражата ги охраняваше.

Откъм галерията се чуха гласове. Някой мърмореше, бърбореше, протестираше:

— Какво е това: „Дайте път, дайте път!“ и все „Дай това тук“, „Сложи онова там“, а ние все да разтребваме! Нима се търпи толкова работа?

Какво? В мравуняка има значи и такива, които гълчат? Ех, да, това са Мърморко и Дърдорко. Те изнасяха навън празни какавиди, от които през нощта се бяха излюпили нови мравки.

— Мърморят, а би трябвало да се радват, че вече имат толкова много мравки — учуди се Сечко. — А аз трябва да чакам три години, докато се излюпят моите бръмбарчета. Е, стига съм зяпал, да вървя да послушам как хрускат моите личинки.

Той тръгна направо към пъна, но не стигна дотам. Спря го дебелата розова Червейка.

— Хей, ти там с дългите мустаци! — подвикна тя от дупката си. — Чуваш ли? Тичай бързо при бавачките! Робовладелците дойдоха. Какво стоиш като гръмнат, тичай! — Но не му каза накъде да тича и изчезна в земята.

— Ой, ой, ой! Каква беда, какво нещастие! Къде да търся бавачките?

Но вече се чуваха викове: — Помощ! Помощ! — При Сечко дотича една ужасена бавачка. — Робовладелците вземат какавидите, ни. Помощ!

И без да му мисли много, Сечко хукна натам, дето се чуваше най-силната врява, и попадна точно на мястото, където се водеше най-жестоката битка. Няколко мравока от стражата се биеха храбро с робовладелците, търкаляха се с тях по земята и заслужено ги биеха безпощадно!

Дори и бавачките не отстъпваха в боя. Те стискаха какавидите с всички сили и успяваха да нанесат на разбойниците по някой и друг удар. Но разбойниците им бяха взели вече няколко какавиди и се готвеха да бягат.

— Какво става тук!? — извика Сечко, размахвайки застрашително пипалата си, и като свиреп великан се втурна сред биещите се.

Разбойниците се изплашиха от неочаквания великан. Те хвърлиха страхливо какавидите на земята и блъскайки се, веднага изчезнаха в тревата, в дупките и, под камъните.

И тъй, битката свърши. Никой не помисли да преследва врага. Всички се заеха да събират разхвърляните какавиди — най-скъпото, което имаха. Не биваше нито една да пропадне.

Трябваше да се даде първа, помощ на ранените. Робовладелците бяха ухапали твърде тежко мравока от стражата.

Всички бяха много благодарни на Сечко за помощта, която им оказа.

— Но, мравчици, не си мислете, че битките ви ще минават винаги така леко! — предупреди ги след това Ферда в мравуняка. — Ние трябва да се обучим, за да можем друг път сами да се отбраняваме. Хайде, мравки, да скачаме. Всяка сутрин ще правим гимнастика, за да станем силни и да имаме здрави мускули.

И те започнаха да правят гимнастика всяка сутрин. Разбира се, Мърморко и Дърдорко, както винаги, мърмореха, че това било за войниците, а не за тях, че ги боляло ей тук под коляното, там зад шията, че и коремът ги болял от навеждането.

— Мравки, чувате ли ги? — извика Ферда. — Мърморко и Дърдорко ги боляло тук и там! — засмя се Ферда — Но ако някога врагът ни набие, ще ни заболи навсякъде. Ние всички трябва да бъдеме силни! И войниците, и работниците, и Мърморко, и Дърдорко. Засрамете се вие, двамата! Погледнете, и бавачките вече идват с нас на гимнастика.

И наистина, бавачките излязоха под строй на игрището и заедно с другите мравки правеха гимнастика, за да станат силни, да не се страхуват от никого.