Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mravenci se nedají, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод отчешки
- Емилия Карл Лещова, 1961 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- mladenova_1978
- Корекция, Форматиране
- analda(2021)
Издание:
Автор: Ондржей Секора
Заглавие: Мравките не се предават
Преводач: Емилия Карл Лещова
Година на превод: 1960
Език, от който е преведено: чешки
Издание: първо
Издател: ЦК на ДКМС „Народна младеж“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1961
Тип: Приказки
Националност: чешка
Печатница: Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 20. III. 1961 г.
Редактор: Мария Радева
Редактор на издателството: Милка Молерова
Художествен редактор: Мария Недкова
Технически редактор: Димитър Дилов
Художник на илюстрациите: Ондржей Секора
Коректор: Недялка Труфева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15178
История
- —Добавяне
Как личинките лудуваха и защо нослетата на някои от тях не се виждаха
Как бързо се променя всичко! Колко нови неща!
Подир два дни никой не можеше да познае нашето скривалище. То беше покрито с могилка от борови иглици като истински мравуняк. Входът се затваряше не с едно, а с четири камъчетата долу бяха вече готови две нови стаички: едната за яйчицата, другата — с преградките, за малките личинки, които се излюпват от яйчицата.
Ферда се разхождаше между мравчите дечица, опиянен от радост.
И все им приказваше: — Мои малки дечица, какво да ви донеса да си хапнете? Удобно ли ви е леглото? Кей, ти там! Ела да ти обърша устата! Не тичайте много — да не се уморите!
Само че малките немирници не оставаха нито миг по местата си. Личинките пълзяха една през друга, дърпаха се, криеха се и Ферда трябваше да им измисля имена, за да може да се справя с тях.
Личинките се събуждаха много рано, и то с голяма врява.
— Уууууу-аааааах — прозяваха се те. И лудориите започваха веднага.
— Куку! Къде съм? Търсете ме!
— Фердо, Пухчето се премята!
— Бееее! Смешко ми дърпа крачето!
— Аз съм гладен!
— Аз искам да отида при мама!
— Ние не искаме да се мием!
— Какво? Да се миете ли? — почуди се Ферда — Какво ви е хрумнало? Как мога да измъчвам милите си глезанчета с някакво си миене? Допущате ли такова нещо?
И изведнъж — плис, плис! — Ферда напръска с вода всичките личинки. — А сега всички да се измиете — раз-два-три! Вие не сте никакви мили дечица, ами нечисти прасенца! А който пръв се измие, пръв ще получи ядене!
Дечицата викаха, пищяха от радост! И всички бързаха да се измият. След малко Ферда им раздаде кашичката, която беше приготвила майката. Той обикаляше около преградките и подвикваше:
— Това е за Точицата, това е за Пискалчо, а това ще дам на Дъвчо. Смешко, отваряй си устата, да не потече кашичката по брадата ти! А ти, Тромчо — толкова малко ли ядеш? От тебе няма да стане добър мравок. Ето, вземи си два пъти!
На Тромчо така му се услади, че поиска да оближе лъжицата.
— Яжте, яжте! — радваше се Ферда. — Утре ще донеса на майка ви повече сладък сок, за да ви направи прясна кашица.
Нищо чудно, че личинките бързо растяха, дебелееха, заякваха й след някое време много от тях станаха големи като Ферда. Най-едрите, които ядяха най-много, сигурно щяха да се пукнат, ако не се беше случило с тях нещо удивително.
Една сутрин, когато другите личинки, както винаги, лудуваха, Пискалчо извика:
— Вижте какво лежи тук!
Всички се сепнаха. В преградките, на мястото на най-дебелите, най-яките личинки, лежаха неподвижни, гладки какавиди. Личинките така се бяха омотали, че й нослетата им не се виждаха.
Немирниците се изплашиха. Какво се беше случило с техните братчета?
— Не бойте се! — успокои ги Ферда. — Те ще си поспят, а като се събудят, какавидите ще се пукнат и — хоп! — от всяка ще изскочи голяма мравка. А сега аз трябва да отида с тях на разходка.