Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mravenci se nedají, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод отчешки
- Емилия Карл Лещова, 1961 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- mladenova_1978
- Корекция, Форматиране
- analda(2021)
Издание:
Автор: Ондржей Секора
Заглавие: Мравките не се предават
Преводач: Емилия Карл Лещова
Година на превод: 1960
Език, от който е преведено: чешки
Издание: първо
Издател: ЦК на ДКМС „Народна младеж“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1961
Тип: Приказки
Националност: чешка
Печатница: Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 20. III. 1961 г.
Редактор: Мария Радева
Редактор на издателството: Милка Молерова
Художествен редактор: Мария Недкова
Технически редактор: Димитър Дилов
Художник на илюстрациите: Ондржей Секора
Коректор: Недялка Труфева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15178
История
- —Добавяне
Какво се виждаше през прозореца
Вън бе истински ужас.
Всичко живо, което имаше крака или криле, бързаше да се скрие от дъжда. Някои бръмбарчета и мушички се скриха под листата или в пукнатините на кората. Едни се навираха в земята, други влизаха в някоя дупка и веднага я затуляха с камъче.
Големият зелен бръмбар Сечко също искаше да влезе някъде, да се скрие набърже. Но как можа да му дойде на ум да се мушка с дългите си пипала в една малка дупчица?! То се знае, че не можа да се побере в нея. В края на краищата бе доволен, че успя да скрие в дупката поне задничето си, а главата и пипалата му останаха да стърчат на дъжда.
Нещастните пипала! Сред бъркотията и дъжда върху тях падна една дебела нощна пеперуда. Една такава сърдита, наконтена, цялата напудрена, а по дрехите й само дантели и воланчета. Тя се спъна о пипалата и падна в калта.
Страшно се завайка:
— На мене ли трябваше да се случи това?! Такива прекрасни дрехи имам! Ах-ах-ах-ах! Как ще ги изчистя сега? Как ще ги изгладя? Ами ако красивите бои се размажат? Ох-ох-ох-ох-ох! Нещастната аз, загубена съм.
Тя цялата трепереше от гняв. И като зърна едно бръмбарче, което се бе сгушило в листата над нея, взе, та се нахвърли върху него:
— Ти какво си ме зяпнало? Марш долу! — и разтърси бясно клончето, за да свали невинното бръмбарче. Но бръмбарчето се държеше здраво и вместо него от клончето падна всичката вода; водата потече върху ядосаната пеперуда — върху пипалата й, по врата й, в ръкавите й — и я намокри цялата.
Нощната пеперуда изпищя като луда, скочи и побягна нататък. Но къде — от прозореца вече не можа да се види.
По това време се появиха две непознати, съвсем малки мравчици. Цели измокрени, те носеха мъртва муха и бързаха да я занесат в мравуняка си, но спореха по кой път да минат. Едната мравчица дърпаше мухата насам, другата натам, после двете я дръпнаха едновременно и — хрус! Всяка от мравките откъсна по един крак, а мухата падна на земята.
В този момент една друга дългокрака мравка грабна мухата, без да обръща внимание на малките мравчици, и побягна към мравуняка си.
— Така ви се пада, мравчици, щом се карате! — каза майката от прозореца. — Можехте да имате цяла муха, а сега нямате нищо! И прошепна: — нашите мравки трябва да бъдат по-добри. Те никога не бива да се карат.
— Не бива да се карат! — каза Ферда спокойно. — Иначе всичко ще им вземат.
След това Ферда прибра яйчицата на топло, за да не настинат, обви ги с мъх да бъдат на сухо и легна при тях. При яйчицата стана много топло и той заспа; а след малко заспа и мравчата майка.